- Добро утро отново. Налице са първите признаци за съживяване на икономиката и за излизане от влиянието на кризата. Това заяви вчера, по време на откриването на Пловдивския панаир, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Като пример той посочи данни, данните на Националния статистически институт, за увеличаване на промишленото производство със 7.7 процента на месечна база, на строителството - 7.3 на сто, на преработвателната промишленост, производството на каучук и т.н. Доколко е трайна тази тенденция, дава ли наистина основание да се говори за излизане на икономиката от кризата - това е една от темите, по които ще разговаряме в следващите минути с министър Петър Димитров. Добро утро, господин Димитров.
- Добро утро.

- Другите теми са, така, неизменни през последните месеци и също така горещи - съдбата на "Кремиковци", реализацията на големите енергийни проекти. Нека да започнем с данните за икономиката. Единствено на тези данни на националната статистика ли се базира вашето заключение и наистина доколко е трайна такава тенденция?
- Е, ако щете, доказателства в тази посока са и други факти. Виждате, първата копка на автомобилния завод край Ловеч... това е изключително важен символ точно в условията на криза. Така че от тази гледна точка влиянието на инвестициите върху България е много показателно. Вярно е, че чуждите инвестиции са по-малко, отколкото бяха миналата година за същия период, но примерно за първите два месеца са 433 милиона евро. Това не е малко в условията на криза.

Тоест тогава, когато в други държави инвеститорите бягат, преместват производствата си, спират производства, ние продължаваме да имаме приток на инвеститори главно поради добрия бизнес климат, добрите условия, които има за бизнес. Така че това на мен ми дава основания да съм оптимист.

Разбира се, не бива да сме илюзионисти. Ако кризата не е миналата през дъното в Европейския съюз, илюзия е да очакваме, че България сама ще тръгне нагоре. Но прогнозата на Европейската комисия е, че целият Европейски съюз през тази година ще е в рецесия, но най-слабо засегнати ще бъдат две държави - Чехия и България. Аз много се надявам през първото тримесечие да е бил най-тежкият период за България, тъй като през този период не действа до голяма степен летният туризъм, строителството се замразява, и през второто и третото тримесечие да имаме значително оживление на икономиката.

Очаква се добре да върви бизнес строителството и в общи линии добри са очакванията и за туризма, по-малко, отколкото през миналата година, но един добър приход можем да очакваме от този отрасъл. Като цяло сферата на услугите върви добре, нямаме свиване, продажбите на вътрешния пазар също са се увеличили с около 5 процента през март месец.

Всичко това обнадеждава. И аз мисля, че в бизнеса има още един партньор, това е оптимизмът на бизнесмените, че ако там действа отчаянието и чакаме да ни се случат лоши неща, това не е добре. А кризата е добър шанс да си направим оценка на ефективността, на възможностите, да видим как да променим гамата на това, което произвеждаме, да излезем на нови пазари. За моя голяма изненада, аз мога да ви цитирам и конкретни данни, но пораснала е търговията на България с такива държави примерно като Бразилия, като Индонезия, и то е пораснала с три до пет пъти.

Тоест, тези обиколки, които изглеждаха атрактивни за някои и едва ли не като екскурзия в тези региони, са важни за България в момента, тъй като това са икономики, които най-слабо са засегнати от кризата, и има възможности да излезем на тези пазари, които ние бяхме загърбили и се бяхме втренчили само в големия европейски пазар. Сега имаме...

- Не е ли по-скоро екзотично влиянието им върху българския бизнес, такива пазари, такива дестинации, както ги определихте?
- Ами...

- Те едва ли са определящи за българската икономика.
- Все още не са определящи. Примерно с Индонезия стокооборотът ни изглежда символичен от 26 милиона долара, но разбирате, че отнякъде се тръгва. Това е четвъртата държава в света като население. Това е огромен пазар, който ние гледахме като далечен, непознат, недостъпен и в общи линии ненужен, докато сега оживяваме търговските връзки. И понеже това са развиващи се пазари, там имаме по-добри шансове, отколкото на традиционните
пазари, които в момента продължават да се свиват.

- Това сочи реализмът - натам да се насочим в условията на криза, това казвате?
- Ами, там, където кризата оказва най-малко въздействие, там, където има най-голям потенциал за развитие, там трябва да работи и нашата външна търговия. И тя в общи линии го прави.

- Като цяло, ако обобщим, вашите очаквания са, че, така, пикът на кризата за България е отминал или дъното за икономиката вече е отминало, защото има и обратни прогнози - че тепърва предстои за нашата страна?
- Не бих се ангажирал с такава категоричност. Аз подчертах - нашият брутен вътрешен продукт минава над 60 процента през европейския пазар. Тоест, ако големите ни партньори в Европа не тръгнат напред, не тръгнат нагоре, илюзия е да мислим, че сами ще се оправим. Но примерно прогнозата на Европейската комисия е значително по-оптимистична от прогнозата на Международния валутен фонд за България, тя е за свиване на българската икономика за цялата 2009 година с 1.6 процента, а през 2010 дават 0.1 процента.

Но припомням, че примерно в такива държави като Латвия свиването само за първото тримесечие на тази година е с 28.7 процента. Тоест виждате какъв драматичен спад на икономиката. България продължава да разполага с големия си фискален резерв, продължава да разполага с големия валутен резерв, по-малък е излишъкът, но той съществува, тоест и там сме на плюс. И от тази гледна точка стабилният курс на лева, особено благоприятната данъчна среда продължават да са привлекателни за инвеститорите.

- Вече съобщихте, че за първото тримесечие на тази година брутният вътрешен продукт ще отбележи спад от 3 до 4 процента. Може ли да се прогнозира нещо, така, до края на годината?
- Моята прогноза е, че второто и третото тримесечие, ако, разбира се, природата позволи, ще са значително по-добри главно заради селското стопанство и туризма. И ако не се смени ситуацията на световните пазари, сигурно и четвъртото тримесечие ще бъде тежко. Но второто и третото според мен са с всички основания да сме по-големи оптимисти.

- Тоест брутният вътрешен продукт да не отбележи спад...
- Надявам се...

- ...до края на годината.
- Надявам се, да.

- Как преценявате въобще досега ефекта от мерките, които бяха предприети от правителството и необходими ли са нови мерки?
- Аз си мисля, че не бива да сме илюзионисти и да храним, така, надеждата, че малка България ще се оправи със световната криза. Значи, малка България може да оказва някакво локално противодействие на кризата, но големите решения са извън България. И не случайно се събира Г 20, а не се събира Общото събрание на ООН. Та нашите мерки са според мащаба на България. Виждате, че беше заделен един значителен кредитен ресурс, особено за малкия и за средния бизнес, който беше пуснат през Българската банка за развитие.

На 27 май най-после ще подпишем с Европейския инвестиционен фонд за прехвърляне на други 400 милиона лева от програма "Конкурентоспособност" през Българската банка за развитие, отново за кредитиране. Продължават интензивните преговори да прехвърлим други 209 милиона евро, или над 400 милиона лева, главно за енергийна ефективност по схемата на Международен фонд "Козлодуй", да се менажират през Европейската банка за възстановяване и развитие.

Тоест, държавата насочва усилията към това да харчи повече, образно казано, за да компенсира свитото частно търсене. Разбира се, това харчене по никой начин не може и не бива да бъде разхищение. Тоест, бихме могли да харчим, като вдигаме заплатите на администрацията. Обратното, трябва да се харчи в нещо, което създава работни места, а работни места създават разходите в инфраструктурата. И в това отношение другата бяла лястовица, аз се радвам на решението на Европейската комисия, да размрази тези пари по ИСПА. Те ни трябват точно сега в условията на...

- Ще имат ефект, казвате.
- Безспорно ще имат. Те са работещи проекти и там част от финансирането беше заменено с финансиране от републиканския бюджет, сега ще ползваме и европейските пари. Та много са направленията, по които се атакува кризата. Но пак повтарям, не бива да забравяме...

- Буферът, буферът, трябва ли да се увеличи този буфер от 10 на 20 процента, блокираните средства за отделните министерства?
- Ако приходната част на бюджета продължава да изпитва затруднения и ако влезем в отрицателната зона, тоест да няма бюджетен излишък, то най-вероятно буферната зона ще трябва да бъде увеличена.

- Това обаче не означава намаляване на заплати, отказ от социални разходи...
-Напротив, категорично...

- ...нали така? Или?
- Категорично беше подчертано и от премиера, че социалните разходи по никакъв начин няма да бъдат пипани, да не се безпокоят хората в тази посока. Не могат да се пипат инфраструктурните проекти, обратно, те трябва да се ускоряват. Аз с удивление чета, г-н Костов предлага да замразим големите инфраструктурни и енергийни проекти. А тогава...

- Докато отмине кризата.
- А тогава какво ще правим, нали, да седнем и да съзерцаваме кризата. Тоест, той говори точно обратното на това, което примерно прави десницата, да не е левицата, десницата прави в цял свят. Тоест държавата се появява изключително категорично в условия на криза, тъй като пазарът не може да се справи. Това е, това е икономическото участие на държавата.

- В световен мащаб мерките - левите и десните, това, което правят и в Европа левицата и десницата, ако влезем в тези дебри обаче, няма да ни стигне времето за... как, че десни партии предлагат леви мерки, влизане в... регулиране на пазари, национализиране на банки и т.н.
- Веднага мога да ви дам пример. Намалихме корпоративния данък на 10 процента, приходите от 800 милиона скочиха на 2 милиарда и половина в бюджета. Това е дясна мярка ли е или лява мярка, когато парите в бюджета ти растат и можеш да ги използваш, в това число и за пенсии?

Знаете, че благодарение на тези по-големи приходи държавата влезе като трети осигурител. Ако ги няма тези пари, как да влезе? Ами, ако не бяха дошли тези огромни инвестиции в България, нали щеше да има безработица от 18 или 20 процента. Нали нямаше да има приходи, нямаше да има доходи, нямаше да има стандарт на живот. Та, във всяка конкретна ситуация една мярка може да изглежда лява и може да изглежда дясна. Въпросът е да гледаме резултата.

- Добре. А намаляването на осигуровките?
- Намаляването на осигуровките...

- Разколебан ли сте от острата реакция на ваши, така, съпартийци...
- Не, не съм...

- ...а също и членове на кабинета, срещу тази идея?
- Не съм разколебан, обратното - аз си мисля, че това е политиката да водим политически дебат за мерките. Че ако една такава мярка ще изкара десет процента сива икономика на светло и даде допълнителни доходи за социалните фондове, ако една такава мярка докара още един милиард примерно чужди инвестиции в България, това е лява мярка.

Ако една... не прилагането на такава мярка прогони чужди инвестиции за милиард, ако увеличи сивия сектор, аз си мисля, че това е десен резултат и не би трябвало да се стремим към него. Та мисля...

- Добре. Възможно ли е, възможно ли е да се намалят осигуровките и в същото време да останат непроменени данъците? Не трябва ли и те да се увеличат, не трябва ли първо плоският данък да се промени...
- Не, аз се връщам пак към...

- ...тежестта му тогава? Няма ли такава зависимост?
- ...същата, ако има излизане на сива икономика на светло и растат приходите в резултат на тази мярка, няма нужда да се повишават данъците. Точно обратното, посочете ми един намален данък, след който приходите в републиканския бюджет са паднали. Точно обратно, намалихме данъка върху доходите на физическите лица, това е единственият данък през тази година, приходите от който се преизпълняват и са някъде около 130 процента в сравнение с миналата година. Тоест не е необходимо да си в сивия сектор, ако данъкът е 10 процента.

- Очаквате бизнесът да оцени такъв жест и да изсветлее, така, икономиката.
- Той доказа, че го прави. С другите два данъка категорично го доказа. Затова ви казвам, тук е добре да дебатираме без сълзи, без драма...

- Е, сълзи все още няма...
- ...да сложим...

- Още сълзи не съм видял, но…
- Да сложим на кантара резултата преди всичко, финансовия резултат за бюджета и за социалните системи, и това, което се предлага. Ако резултатът е отрицателен, разбира се, в тази ситуация да рискуваме, това просто е нездравословно, неразумно и невъзможно.

- Но окончателна позиция официална на БСП все още няма по...
- Няма, то това е едно от нещата, което трябва да се обсъжда на пленума, който ще приеме управленските проекти за следващия мандат и платформата.

- Добре. Какво очаквате да се случи до 14 часа на 14 май в "Кремиковци"?
- То трябва да се случи, ако се случи днес... ако се сключи договор за закупуване на кокса от "Кремиковци", подаването на газ няма да бъде спряно. Ако това не се случи, няма никакъв мотив подаването на газ да продължава.

Аз ще ви кажа какви са числата - те са потискащи. От стартирането на процедурата за несъстоятелност до сега "Кремиковци" не е платило на "Булгаргаз" и на НЕК около 110 милиона лева. Това са нови задължения. И тези задължения се правят, за да държим "Кремиковци" в работоспособно състояние, за да може, ако има стратегически инвеститор, "Кремиковци" да заработи.

Тъй като това... решението за затваряне на "Кремиковци" е едно от най-тежките решения, което който и да било българин може да приеме. Това е жп транспортът, голяма част от жп транспорта, това е пристанище Бургас, това е пристанище Лом, това са стотици свързани предприятия с "Кремиковци". От тази гледна точка не можеш с лекота да извадиш част от гръбначния стълб на националната икономика и дори да си щастлив, че примерно ще освободиш терени за нов район на София.

- Но се налага, казвате, и това е последна отсрочка, няма да има друго…
- Значи, ако няма инвеститор, ако няма икономическа целесъобразност в условията на криза, това не може да продължава вечно.

- А как гледате на призива на облигационерите, които предлагат основните кредитори, в случая държавата, да поемат в свои ръце управлението на дружеството, да го оздравят и в по-подходяща пазарна обстановка да го предложат на стратегически инвеститори.
- Гледам... гледам с интерес. Аз ги чакам от август месец миналата година да се появят. Сега пращат...

- Ето сега се появяват.
- ...пращат ни писмо, в което пише "не спирайте газа и тока". Аз им зададох въпроса на техния представител в България "ние дотук ето какво сме плащали, вие ще поемете ли от днес, не са големи суми, говорим за месец-два, ще поемете ли". "Не, ние ще пратим работна група." Простете, тази работна група трябваше да я пратите преди една година. Няма проблеми. Значи, не може държавата да играе ролята на люлка и да дундурка нечии вземания, създавайки вземания на НЕК и на "Булгаргаз".

- Тоест, логиката сочи, ако те са сериозни в тези намерения, оттук нататък те да поемат от днес, 14 май, нататък да поемат задълженията към "Булгаргаз", към НЕК?
- Те могат да кредитират старта на сделката с въглищата, да кредитират, не да дадат пари безвъзмездно, да кредитират тая сделка, при това става въпрос за неголеми суми - между 15 и 20 милиона долара. Тези пари след това ще им бъдат върнати, така че да не бъде затварян коксохимът. Но не може да съзерцаваш и да отправяш упреци към държавата "продължавай, държаво, да подкрепяш нещо, понеже аз там имам да взимам едни пари". Държавата не е длъжник на облигационерите.

- Възможно ли е държавата по някакъв начин да влезе в оздравителен план за "Кремиковци"?
- Ами не може, тъй като държавата не е производител, държавата не е мениджър, държавата няма специализирани звена, които да се занимават с тази работа. Професионалният мениджмънт на "Кремиковци" не може да се оправи, не може да произвежда, дори когато не плащат ток и газ... как да се оправи държавата в тази ситуация? Значи, големият проблем, това е решението на всяка криза, то маха неефективните или нискоефективните. Затова има криза, да ги изчисти. И от тая гледна точка как да очакваме държавата - какво, да направим министерство "Кремиковци"?

Бях в Туркменистан, там има 130 министерства, всяко бивше ДСО е превърнато в министерство. Нещо такова ли да правим? Тоест, след като 20 години отделяхме държавата от бизнеса, сега да върнем държавата в бизнеса и да кажем "понеже имаме мениджмънт, който не се оправя, затова държавата ще го оправи". Европейските правила не го позволяват.

- Добре, но без оздравителен план тези примерно 110 милиона лева, сигурно има и много други задължения, те не са ли безвъзвратно загубени за...
- Заздравителният план е задължителен, но зад оздравителния план трябва да стои сериозен инвеститор. Вие знаете, че примерно "Алселор" беше готов миналата година да влезе, с подкрепата на синдикатите той беше изхвърлен. За това говоря. Ако зад този оздравителен план има сериозен инвеститор, това е прекрасно. Другият вариант е кредиторите да направят оздравителен план, това е, което предлагат и облигационерите, не е лош вариант. Но този оздравителен план ще е временна мярка, докато се появи стратегически инвеститор, т.е. и това се прави за време и трябва да го има този стратегически инвеститор, за да се прави планът заедно с него.

- Ако се стигне до ликвидация окончателна, разпродажба на активи, ще стигнат ли, ще има ли това, което притежава "Кремиковци", за покриване на тези дългове към държавата?
- Не, те... по никой начин няма да стигне. Държавата никога не е стояла като хищник край "Кремиковци" и да очаква да си получи парите обратно. Значи, държавата е заинтересована "Кремиковци" да работи, икономиката, която е свързана с "Кремиковци", да работи, да си запазим пазарите, на които е "Кремиковци", от това е заинтересована държавата.

Държавата не е вторачена в тези вземания, които иска да получи, и затова толкова усилия влагаме, за да запазим "Кремиковци" - заради българската икономика, а не заради тези вземания, които ще си получим. При всички случаи част от "Кремиковци" е здравословно, то може да работи и сигурно ще работи...

- На 13 май в 13 часа - това е крайният срок, казвате. Има ли още пречки пред реализацията на "Южен поток"? Ясно ли е окончателно трасето, ясни ли са параметрите на строежа, цената на българското участие?
- Аз си мисля, че прекалено усложняваме задачите, когато говорим и за "Южен поток", и за "Набуко". Какъвто и да е поток, ние сме транзитираща страна. От тази гледна точка някой иска да прекара от едната граница на България до другата граница на България газ. Този някой естествено би желал да го прави безплатно.

България не може да го позволи, ние иначе нямаме интерес. Затова ние искаме да има, ако инвестираме, да си върнем инвестицията за не повече от 15 години и транзитната такса да е такава, че България да има икономическа изгода, това е простата схема. И разбира се, в преговорите, които се водят, върви обратният натиск - колкото се може повече да бъдат неглижирани българските интереси. Това не може да се случи.

- Не се ли изчисти този въпрос окончателно по време на посещението в Москва?
- Това, което беше по принцип договорено в Москва, гарантира българските интереси. Готви се на 15 май официалното подписване на този документ, но аз разбирам, че има противоречие между "Ени" и "Газпром", поне за това пише руският вестник "Комерсант" вчера, т.е. не е ненормално да има противоречия.

Не е ненормално едната страна да натиска другата с лостовете, с които разполага. Значи, ненормално е, ако другата страна е на колене и каквото й кажат, с това се съгласява. Това не може да се случи и аз мисля, че това правителство еднозначно и категорично показа, че доминиращи са интересите на България.

- Финансовото усилие на България за строежа на тази, българската част от...
- Там очакванията приблизителни са, че инвестицията от българска страна трябва да бъде около 700 милиона евро. Отново опираме до това колко дълъг ще е този газопровод, тъй като и там има натиск, примерно за Гърция да няма отклонение на "Южен поток", а да се ползват сегашните тръби, срещу което ние отново възразяваме.

Това е предварителната инвестиция, но тази инвестиция ще бъде уточнена с предпроектното проучване, за което се споразумяхме, и с подписването на този документ това предпроектно проучване ще стартира. Но ние...

- Откъде ще дойдат тези пари?
- Проект на компания. Няма възражения, че ако се реализира...

- Но опасения има, че може да се стигне до руски заем, че е възможно, ако се направи със страните от Русия...
- Не, това с руския заем просто...

- ...в случай като с "Белене". Такива сценарии се чертаят, затова ви питам.
- ...полудетски разговори на политици, които смятат, че, ето, от този можеш да вземеш пари, пък от другия не можеш да вземеш пари. Зависи каква е лихвата, която ти предлага, а не от кого взимаш парите. Та, ако на входа има гарантирани количества газ, ако "Южен поток" се знае, че ще има газ, на изхода се знае, че ще има кой да купува газ, няма банка, която да не бъде готова да кредитира този процес. Точно обратното, това са гарантирани приходи и с удоволствие ще се дават пари.

Но давам пример с "Набуко". Там понеже няма гаранции за газа на входа, има проблеми с парите и за да има пари, Европейската комисия отпуска част, европейските банки, говоря институционалните банки на Европа, те проявяват интерес да дадат пари, понеже на частните банки не може да им се гарантира икономически интерес. Та това е големият въпрос за тези потоци - има газ или няма газ, и разликата между различните е точно за това - осигурени количества или няма осигурени количества.

- Ще има ли нов договор с "Газпром" за доставки на газ и не изпуснахме ли възможността да се придвижват в пакет двете споразумения, за да, така, и ние да имаме лост за въздействие върху другата страна?
- След последните разговори аз не съм толкова голям оптимист за новия договор. Нов договор обезателно ще има, но...

- Не сте оптимист, казвате.
- Не съм. Трите договора с "Газпром" изтичат от 2010 г. до 2012 г. и позицията, която беше лансирана на последната среща в Москва... да, ние имаме политическа воля, вие разбирате, че това са договори с наши търговски партньори. Ние не сме сами в тези дружества посредници и за да анулираме тези договори, ние ще понесем икономически последствия и санкции, които не са добри. Затова новата теза на руската страна беше с изтичането на всеки договор ще бъде сключван нов договор и без това, нали, става въпрос за близките две години, така че дайте да не вкарваме "Газпром" в една сложна ситуация.

Така че моето мнение е, че "Газпром" е съсобственик във всичките тези дружества и е трудно да се очаква, че той ще съди себе си. Но има икономическа логика, това все пак са различни юридически лица и от чисто формална гледна точка има такава логика.

- Не сте оптимист за нов договор с "Газпром", това казахте. Добре, благодаря ви. Трябва да приключваме. Един политически въпрос накрая. Шокира ли ви решението на Конституционния съд вчера...
- Не.

- ...по отношение на бариерата.
- Че въпросът за бариерата не може да предизвиква шок. Това е въпрос на политическа целесъобразност, която се решава във всяка държава от всяко мнозинство. Вземете Великобритания, вземете Франция, вземете Германия, в навечерието на всеки избори... на всеки избор всяко мнозинство взима някакви мерки, които смята, че са в негов интерес. От тази гледна точка тази мярка беше предприета от управляващото мнозинство. Така смята висшият орган, той не е толкова и съдебен, колкото е конституционен, на България и явно, че...

- Приемате това решение?
- Разбира се.

- Добре. Благодаря ви много за този разговор по широкия конспект от икономически теми и някои политически от дневния ред.
- Благодаря ви и аз.


Българска национална телевизия, "Денят започва", 13 май 2009 г.