Интервю с изпълнителния директор на Двореца на културата и спорта и заместник–председател на Баскетболния клуб „Евроинс - Черно море”, който става на 65

Изпълнителният директор на Двореца на културата и спорта във Варна Симеон Варчев, който е и заместник-председател на Баскетболния клуб "Евроинс - Черно море", навършва днес 65 години. Близо три и половина десетилетя от тях са посветени само на баскетбола. Изявява се като треньор-специалист, педагог, психолог, организатор. Почеркът му на работа е познат в Разград, Ямбол, Ботевград и вече повече от четвърт век във Варна, където пусна котва през 1982 г.. И остана. Завинаги! През този период, в продължение на 10 години, е председател на треньорския съвет на Българската федерация по баскетбол, 4 години e треньор на мъжкия национален отбор на страната и 2 години негов технически директор. С отбора на "Черно море" спечели 3 шампионски и 3 вицешампионски титли. Има и 2 трети места и 3 национални купи. Получи обществено признание! По случай честването на 80-годишнината на баскетбола в България е поставен в десетката на най-добрите треньори у нас за всички времена. През олимпийската 1992 г. българските спортни журналисти го излъчиха за най-добър треньор на България, а в края на миналия век - през 2000 г., варненските спортни журналисти го определиха за треньор номер 1 на Варна за столетието.
Треньорската си кариера Симо Варчев преустанови през лятото на 2000 г. и се изправи пред ново предизвикателство! Назначиха го за изпълнителен директор на Двореца на културата и спорта, но той не се раздели окончателно с баскетбола. Оттогва той се изявява вече и като успешен мениджър. Под негово ръководство екипът на Двореца успешно съвместява трите разнородни по своята същност дейности - спорт, култура, бизнес. Това в същност беше и темата на настоящия ни разговор, првокиран от неговата 65-годишнина, която междувременно му честитя от сърце, с пожеланието за много здраве и нови успехи!

- Господин Варчев, откакто поехте шефското място в Дореца на културата и спорта, не е изтекло много време, но мисля, че е достатъчно, за да Ви помоля да направите известна оценка за свършеното досега?
- Времето минава бързо. Миналия месец (б. а. - юни 2008) се навършиха 8 години откакто съм в двореца. Много е трудно човек да прави оценка за себе си, а аз специално съм от онези хора, които приемат оценката за свършеното, оглеждайки се като в огледало. Тоест - чрез мисленето, становищата и мненията на заобикалащия ме свят, на хората около мен! На едни от по-далеко, на други - по-малко срещащи са, на ръководители, партньори, колеги... Просто се оглеждам и по този начин възприемам собственото си поведение. Иначе да направи човек оценка за себе си рискува, тъй като е много несъвършено същество. Рискува винаги да опише значително нереалистична картина. А пък, като се вземеш много на сериозно, обикновено разбираш, че наистина си сбъркал.
През тези 8 години направих всичко възможно, каквото зависи от мен, двореца да има достойно място в социалния живот на Варна и на България в трите направления на своята дейност - спорт, култура, бизнес,
както наричаме изложенията, които правим. Наистина имахме доста успешни прояви, успешни години, но сега наближава 40-годишнината на двореца и като правим по-съществен анализ на съоръжението, се оказва, че е доста поостаряло и се нуждае не от козметични, а от много сериозни промени, ако искаме в бъдеще да отговаря на изискванията на времето! Иначе ще бъде като остаряла и износена дреха, непотребна никому! Или потребна, но на клошарите! Съжалявам, ча така се изразявам, но това е самата истина! Така че ръководителите на града, кметът и администрацията, Общинският съвет, които определят приоритетите на Варна, трябва да решат бъдещето и на този неин символ! Защото, ако по-рано се смяташе че с построяването на хотел биха се решили проблемите, сега в 2008 година мога да кажа, че това ще бъде безкрайно недостатъчно за промяна на цялата философия на съоръжението!
Трябвя да се направи изключително сериозен основен ремонт на зала "Конгресна"!
Залата, която в същност e центърът на съоръжението и има представителни функции. При състоянието, в което е тя в момента, след 2 години даже баскетбол и волейбол няма да може да се играе, защото вече не отговаря на изискванията за размери на световните и европейските централи.
Например Данчо Лазаров - председателят на Българската федерация по волейбол, много иска да кандидатстваме с нашата зала за европейско първенство, и ние ще кандидатстваме за 2011 година! Но сега, през септември, когато се взема решение в Испания, ще трябва да представим компютърни графици точно какви ще са тези промени и как ще изглежда залата след тяхното осъществяване. Значи, ако я представим в сегашната й визия, няма да ни го дадат. Просто сме отпаднали още преди да кандидатстваме, защото игралното поле е малко и вече не отговаря на изискванията на Световната федерация по волейбол. Така че, погледнато от тази гледна точка, от една страна, дворецът е едно успешно и проспериращо предприятие, фирма, и от друга страна, ако живеем на лаврите към 2008 година например, през 2010 вече ще сме много старомодни! Динамиката на мащабите на залите в света е такава, че е трудно да се прави сравнение с нашите.
Ние сме един конгломерат, какъвто другаде сигурно трудно би се намерил - съвместяваме спорт, култура и бизнес. Съоръжение, което работи по Търговския закон и изкарва средства за издръжката си. Нямаме преференции, не получаваме субсидии... Затова е трудно то да бъде квалифиицирано като едно чисто спортно съоръжение. Но ако говорим за спорт - в Атина има зала за 20 000 души, а в Пирея - за 16 000; в Истанбул залата е за 18 000, в Анкара - за 10 000; в Белград има зала за 10 000, има и за 20 000! Говоря как са нещата около нас. Не посочвам как е в Италия, във Франция, в Испания... Говорим само как е на Балканския полуостров! Така че без голяма зала остава само България! Нашето съоръжения за сега е единственото, което измива очите на федерациите, но след няколко години и това няма да го има, ако не бъдат взети мерки за неговото решително преустройство.

- Какво е становището на специалистите? Има ли практическа възможност да се направи преустройство?
- Консултирали сме се със съотетните специалисти. Те казват, че има такава възможност. Условията позволяват броят на местата за публиката да бъдат увеличени с 2000. Може да се увеличат и тренировъчните игрища. Има възмоожност да се подменят климатичната, осветлителната и отоплителната инсталации. При всички случаи трябва да бъдат преустроени съблекалните, които са строени по някакъв модел за много миниатюрни спортисти, а не за такива гиганти, каквито са баскетболистите и волейболистите! Ние, бордът на директорите, сме информирали кмета и председателя на Общинския съвет. Водени са разговори по темата. Надявам се, че ще има промени, но до каква степен ще се осъществят не мога да отговоря.

- Въпреки големите Ви мениджърски ангажименти не пркъснахте обществената си дейност на баскетспец - треньор и педагог. Затова не мога да не се изкуша да Ви попитам как оценявате промяната в ръководството на Федерацията и смяната на доскорошния председател Атанас Тонев с Михаил Михов?
- В продължение на десетина години при председателството на Атанас Тонев, мисля че баскетболът у нас направи много сериозни крачки назад в своето развитие. Ние не само че не вървяхме ръка за ръка с останалите страни, които вървяха много бързо напред, бягаха, а ние бягахме в обратна посока! Загуби се връзката между клбовете и управителния съвет, решаваха се неща само от делови порядък, без да има изградена стройна и ясна философия за развитието на баскетбола в цялата страна. Ще дам пример с Бургас и Димитровград. Това са два града, които винаги са имали баскетбол, винаги са били с определен принос и участие в национални гарнитури. Къде са в последните 10 години? А Димитровград въобще не играят! Нито с подрастващите ги има и не достигат до финали на републикански първенства, нито мъжки отбор имат. В този смисъл искам да кажа: “Слава Богу, ча това ръководство и председател си отидоха.” Сега начело на федерацията е млад човек - амбициозен, със стремеж и жар да направи промени. Филисофията, която излага, според мен, е положителна. Мисля, че има и характера да я осъществи. Така че очаквам много сериозни промени в развитието на баскетбола, но трябва да имаме предвид, че успехите в спорта идват бавно. Ако вземеш един състезател на 10 години, след още 10 години подготовка той ще е на 20, а ще "узрее" към 22 - 23 години. Представете си, значи един период от 10 години е минимумът, за да настъпи промяна във визията на българския баскетбол! И то при условие, че се върви във вярната и правилната посока. Баскетболът се харесва на децата, играе се с топка, има традиции в България. Освен това, макар че може да звучи нереалистично, на Балканския полуостров спортните игри много ни се отдават. Който чете това интервю, нека направи една равносметка - за себе си. Да вземе Сърбия - къде са на водна топка, хандбал, баскетбол, волейбол? Къде са Гърция в тези спортове, къде е Турция? Да вземем също Хърватска, Словения, България. Всички са с малко население, като изключим Турция, която е по-голяма, но с изключителни постижения в исторически план и в настоящия момент. Така че аз съм оптимист по принцип за развитието на спорта, но има и друг момент. Много ми е интересно - и в Народното събрание, и в Министерския съвет много говорят за законодателство, за законите, които трябва да са еднакви с европейските, а защо не погледнат в законодателството за спорта в Европа. Защо никой не говори за това?

- Защо държавата абдикира въобще от спорта?
- Защо? Защо у нас не е, както е в Гърция, Италия, Франция, Швеция, Швейцария?! Защо не се правят данъчни преференции. Или казано по-просто и разбираемо - определен процент от печалбата да се признава от данъчните като разход и съответната сума да се предоставя за спорта? Подготвяли някакъв закон за спорта. На мен такъв закон просто не ми трябва. Необходим ми е Закон за данъчни преференции!