Набиването на очаквания е чудесен начин за създаване на неприятности.
И за изкривяване на истината.
Варненска корабостроителница е нагледен пример за това.
Обектът на атаките е Николай Василев.

И истината.

А истината е, че проблемът преди да бъде решен е бил създаден.
Създаде го правителството на Иван Костов с помощта на местните си сатрапи, водени от тогавашния областен управител Добрин Митев.
Каквото и да пишат братовчедите на демокрацията в това правителство на Иван Костов, министър беше и Надежда Михайлова.
Проблемът е бил създаден пред очите на Надежда Михайлова.
Може ли “Синият ангел” да посочи поне една стенограма на заседание на Министерски съвет, от която да проличи, че тя се е противопоставяла на волята на Командира?

Може ли някой да оспори истината, че цялата отговорност за създаването на проблема “Варненска корабостроителница” е на сегашната опозиция, която докато бе на власт доста успешно съсипа голяма част от бизнеса във Варна?

Поради тази очевадна причина, набиването на очаквания за бързо решение най-малкото не прави чест на тези, които го практикуват.
В тази игра обаче, думичката “чест” е непозната.
Проблемът "Варненска корабостроителница" бе създаван повече от три години.
От ченгета, политици, медийни лобита и т.н.
Това е истината.

Набиването на очаквания обаче, има една много неприятна особеност – голяма е вероятността от издънка, просто защото не всички страдат от къса памет.
Набиването на очаквания в бъдеще време е точно толкова виртуален похват, колкото набиване на спомени от миналото, визиращи началото на проблема “Варненска корабостроителница”.
Лошото е, че спомените са истински.

Отговорността на Иван Костов, министрите от правителството на Иван Костов, СДС, Добрин Митев, СДС-Варна, ченгетата на Иван Стефанов и т.н. е факт.
Минало в бъдещето – а, настоящето?
Настоящето е такова каквото е - такова ни го завещаха.

Антон Луков