България е изправена пред избор – газ или атомна енергия“, твърди бившият министър на енергетиката. Той обаче смята, че алтернативи има и страната ни не трябва да бърза да завърши предоговарянето на условията за доставки и транзит на руски газ. Според него сред управляващите има хора, които не са се разделили с разбирането си за света такъв, какъвто е бил преди 20 г.

- В състояние ли е България да отстоява позиция или се огъва под руски натиск в преговорите за доставка и транзит на газ?
- България е суверенна държава, има собствена държавна компания “Булгаргаз”. Тя може и трябва да има своя позиция.

- Но има ли позиция – доколкото за преговорите има информация и те са публични?
- Проблемът е, че те не са публични. Институциите, без да разкриват търговска тайна, могат да осветлят всички важни аспекти на тези преговори.

- Какво подсказва фактът, че това не се прави?
- Това ме плаши. Няма добри решения без обществено обсъждане и без изслушване на участниците в този процес, а в него участва и цялото общество.

Няколко неща са тревожни. Имаме договор до 2010 г., който в транзитната си част е изгоден за България. Курсът на долара обаче рязко се срина извън очакванията на който и да е икономически наблюдател. Русия искаше предоговаряне и докато бях министър на енергетиката. Москва повдигаше въпроса по следния начин: “Договорът за транзита не ни е изгоден. Бихме искали да предоговорим тези цени, защото ни излиза твърде скъпо, или да търсим други пътища.”

Този тип поведение се появи от три външни фактора – ниския курс на долара, неочакваното повишение на цените на газа в световен мащаб и появата на “Син поток”.

Ако Турция не беше захранена през “Син поток”, който влезе в експлоатация през 2004 г., то за турския пазар нямаше друга голяма алтернатива. Но започна и експлоатацията на “Баку-Джейхан”. Анкара получи възможност да задоволява по-голяма част от своите доставки по няколко алтернативни пътя и така намали вноса на газ през България. Руската страна държи доставките по два от тези газопровода – “Син поток” и през България. Има обективни условия Москва да заеме категорична преговорна позиция към нас.

- Какви ресурси има българската страна в тази ситуация?
- Русия не може да намери стопроцентова алтернатива на транзита към Турция и особено към Гърция, която внася 90 % от нужния й газ през България. Москва иска да изпревари появата на проекти от типа на “НАБУКО” за алтернативни доставки на газ. Ако има предоговаряне на по-големи количества през България, се блокира възможността за алтернативни пътища, които да доставят газ за Европа.

Помага ни и собственото производство на газ от находището на Галата, което задоволява 10-15 % от нуждите ни. Освен това от 1 януари 2007 г. България влиза в Европейския съюз и може да мобилизира партньорството си с ЕС за намиране на алтернативи.

Има обективни предпоставки за преговори между България и Русия, но не трябва да се бърза със завършването им. Бързането те да завършат до края на 2006 г. създава дискомфорт и привкус на нещо различно от доброто договаряне за следващите 20 г. гарантиране на доставките на газ за България.

- Как да разпознаем, че договарянето е добро?
- Първосигнално и най-силно в общественото пространство влияе темата за цената. Дали ще постигнем нова договореност или не, цените ще нарастват поради външни фактори. Приближавайки се към 2010 г. времето играе срещу нас. Притиснати от времето, ще трябва да договаряме по-бързо, но от друга страна се приближаваме и до развитие на възможности за алтернативи.

- В каква степен България е поставена в енергийна зависимост от Русия?
- По данни на Евростат България е 54 % зависима, а Европа – 50 % зависима от енергийни доставки от Русия.

- И това безпокои Европа.
- Трябва да ни безпокои и нас. Ресурсната осигуреност на България не предполага и вбъдеще да бъдем самозадоволяващи се енергийно. Имаме нисколигнитни въглища, с които задоволяваме известна част от потреблението си, находището в Галата е изчерпаем ресурс, а възобновяемите източници, които трябва да бъдат развивани, надали ще надхвърлят около 15 % от производството на електроенергия към 2015 г., колкото и усилия да се положат.

Остава определен процент, който трябва да потърсим с какво да го задоволим. Дебатът е атомна енергия или газ, а не атомна енергия или възобновяеми източници. Изборът е газ или атомна енергия.

- Но това е избор между Русия и Русия.
- Би могло да се каже така, но ако погледнем в дълбочина, нещата стоят по-различно. Действително оборудването за АЕЦ идва от Русия, но пазарът на ядрено гориво е глобален. Основните производители на уран са Канада, Казахстан, Южна Африка и Австралия. Обогатяване на горивото извършват всички велики сили – САЩ, Великобритания, Франция, Холандия, Германия, Русия и Китай. При производството на крайните елементи също има две възможности – руската “ТВЕЛТ” и западната “Уестингхауз”.

Пазарът на газ обаче е регионален. Той е свързан с тръбопровод, с фиксирана инфраструктура. И докато в Русия няма либерализация на техния вътрешен пазар, не можем да се надяваме на други доставки, освен монополни от “Газпром”. “Газпром”/”Газекспорт” е монополният износител. И затова именно се ползва като политическо силно оръжие.

- Следователно е възможно енергийната зависимост от Русия да бъде използвана като политически инструмент. Има ли предпоставки това да се случи?
- Това се случва единствено и само ако ние имаме такава позиция. Не бих искал да развивам тези, от които мисля, че сме се отдалечили твърде много. Няма нужда да припомням какви практики приложи Русия спрямо Украйна, Беларус и Молдова. Мисля, че отдавна сме излезли от орбитата на възможни такива практики. Но ако български институции поддадат, никога не е невъзможно да се стигне и до там.

- Има ли индикации, че това става в момента?
- На публично ниво – не съм забелязал никой да прави такива заявления.

- А отвъд публичното ниво?
- Има хора, които не са се разделили с разбирането си за света такъв, какъвто беше преди 20 г.
Светослав Николов, Bulgarian Post