Начинът, по който финансираме дупката в държавния бюджет, е нещо, което рейтинговите агенции забелязват и на което не се гледа с добро око навън.

Ако бяхме избрали по-деликатни механизми от посегателството върху частни спестявания в пенсиони фондове и здравната каса и емисиите на ДЦК, пласирани на вътрешен пазар, може би щяхме да дръпнем силно в кризата и да се отличим ярко на фона на останалите страни в Европейския съюз.

Това се подразбира от становището на Милен Велчев, бивш финансов министър от правителството на Симеон Сакскобургготски, което допълва коментарите по темата и на други икономисти и финансисти.


Какво е вашето обяснение за посягането върху сумите, натрупани в здравната каса и партидите за пенсионно осигуряване, с обяснението, че бюджетът се нуждае от тях сега?

Истинските причини за национализацията на част от втория стълб на пенсионната система, професионалните фондове, са ми неясни. На каквито и да са причините, те не оправдават средствата в случая. Това, което беше направено, макар и в по-малък мащаб, отколкото бе първоначално замислено, представлява национализация на частна собственост, защото това са средства, които се водят по индивидуалин партиди на граждани.

Това трябва да се избягва в бъдеще и да не се дават нови поводи на потенциални инвеститори в България да мислят, че тяхната собственост може да бъде национализирана със закон.

А как приемате аргумента, че по-добре да се посегне на тези пари, отколкото да се теглят нови заеми, за които да се плащат високи лихви?

Не издържа такъв аргумент, ако това е наистина аргументът. По тази логика дай да национализираме всичко в държавата, за да не трябва да теглим тези 2 млрд. заеми, които са заложени в бюджета.

Може ли подобно действие да повлияе на имиджа, който имаме пред чуждестраннте инвеститори?

Без съмнение всяко такова действие в посока на секвестиране на частна собственост влияе много негативно.

На какво се крепи кредитният рейтинг на България в момента, който ще се съгласите, че е добър на фона на това, което се случва в Европа?

Рейтингът наистина не се е променил, колкото и да се опитват да ни убедят от правителстовото, че се е повишил. Не, не се е повишил, но не е и спаднал, за щастие.

Това, че той не е спаднал, е благодарение на по-добрата фискална политика, отколкото политиката, която се наблюдава в повечето страни от Европейския съюз. Правя тази уговорка, защото според мен не е достатъчно добра фискалната ни политика. Планираният дефицит за следващата година е прекалено висок. Но като ни сравняват с много други страни от Европейския съюз, правим що-годе добро впечатление в тази посока.

Ниският дълг също е един силен аргумент за запазване на кредитния рейтинг. Тези два аргумента щяха може би да доведат дори до подобряване на рейтинга, ако бяхме по-убедителни и ако нямаше обратни аргументи като този, който дискутирахме преди малко.

Така и не го използвахме през тази година рейтинга си - толкова много се говореше за извадането на еврооблигации ... Още ли си струва да се опита и това?

Емитирането на облигации и привличането на нов дълг не може да бъде самоцел. То може да бъде оправдано само ако трябва да се финансира бюджетен дефицит, какъвто със сигурност за следващата година ще трябва да се финансира.

По-добре щеше да бъде и през следващата година да няма емисии на дълг, ако нямаше бюджетен дефицит, който да налага тези емисии, но при тази ситуация, в която се намираме, финансирането на международните капиталови пазари е един добър вариант.

Не можем да продължаваме да пълним дупки от фискалния резерв, защото той постепенно ще свърши. Затова другият начин да финансираме дефицита е чрез емисия облигации.

По-честият инструмент до сега бе емитирането на Държавни ценни книжа с пласиране на вътрешен пазар, но виждаме, че инвеститорите вече искат и по-висока доходност за тях. Това сигнал за какво е?

Сигнал, за това, че оценяват по-високо риска на България, но инвеститорите са различни по природа. Някой от тях са доволни с по-ниската доходност, както виждаме от действията на тези от тях, купуващи вътрешните облигации.

Други, тъй като са по-активни на международните пазари, ще настояват за по-висока доходност и за да се продадат точно тези облигации, ще трябва да бъдат удовлетворени.

Оправдано ли е това изпомпване на ресурс от вътрешния пазар, вместо посягането към инвеститорите навън?

Оправдано е само до известна степен в ограничени обеми, защото изтеглянето на по-голям ресурс от вътрешните пазари, става за сметка на бизнеса. Банките и пенсионните фондове вместо да финансират българската икономика, ще финансират дупката в държавния бюджет.

Предстоят ни значителни плащания по външния дълг през 2013 година. Как трябва да се работи по тях според вас? Рано ли е да се мисли за тези ни задължения?

До тогава имаме още време. Този дълг не е чак толкова голям, че да причинява на финансовия министър безсънни нощи. Една средноголяма по международните стандарти емисия ще може да покрие изцяло плащанията на тези главници.

Очакваше се, че до края на тази година ще излезе докладът за това какъв е ефектът от замяната на външния ни дълг през 2002 - 2003-та година, който според някои очаквания ще покаже, че сме били ощетени от превалутирането в евро. Има ли тенденции от пазарите напоследък, които доказват, че сте били прави да го направите?

Пазарите един ден пращат един сигнал, на следващия ден пращат противоположен сигнал. Не може да се очаква от пазарите да ни кажат дали нашите действия са били прави. Има други начини, достатъчно убедителни, които показват, че обмяната на дълга бе абсолютно полезна за България. /DarikFinance.bg

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно ршение!