- Г-н Неделчев, естествени и логични ли са процесите, които доведоха десните партии и по-конкретно СДС до днешното състояние?
- Не е казано, че логичните неща винаги са и позитивни. За съжаление това, което наблюдаваме особено през последните месеци, поражда една нетърпимост в обществото. И тя е напълно основателна. Бих казал, че големият дефицит в рамките на това, което наричаме дясно, и може би е по-добре да се върнем към определения като демократичния сектор, демократите, свободните хора, е загубата на първоначалния идеализъм. Този висок политически идеализъм, който съществуваше в първите години от свободното развитие на България след 1989 г. просто беше затлачен, погубен някъде във всеобщото меркантилизиране на нашето общество.

Трябва ясно да се каже на една част от богатите хора в България, че те са отвратителни. Те изглеждат зле, миришат зле, излъчват лоша енергия и това се дължи на факта, че те не са истински богати хора. Те са духовно бедни и е очевидно, че тяхното богатство е натрупано с най-различен тип насилия. Лошото е, че самите политици, включително и част от политиците в СДС и другите демократични формации се поддадоха на тази всеобща меркантилизация, на това псевдоикономизиране на обществения живот. Извърши се една всеобща трансформация, при която шества прословутият, но и доста оспорван напоследък лозунг, че пазарът сам по себе си решава всичко. Това послание доби един абсолютно уродлив вид и всъщност проблемът на десните формации е, че и те се поддадоха на подмяната на политиката с едно брокерство, което дори не е политическо брокерство, а си е пряка размяна на средства, капиталови ресурси.

Всичко това не само сваля високия статус на политиката и политическото занимание, а подменя и самата дейност на тези, които твърдят, че са политици. Стана така, че странно изникнали от провинцията дами и някакви господа, които току-що са облекли костюми, а челото им е твърде ниско, се опитват да говорят политически. Всъщност те са по-скоро един тип закупчици. Такива субекти съществуваха по времето на социализма, те ходеха напред назад и покриваха дефицитите в тогавашното соцстопанство. Този тип закупчици родиха и новата бизнес среда. Това са хора с манталитета на закупчици, които се опитват да уреждат всичко подзаконово. Това пряко се пренася и в политическата сфера.

- В този смисъл идеите на демократите, създателите на СДС, които утвърждаваха свободата на личността, звучат архаично, ретро…
- Политическите идеи, които ние, тогавашните създателите на СДС имахме, представляваха една сложна трансформация включително на френската критическа философия, на предложенията на най-интересните и най-добри икономисти от бившите източноевропейски страни. Като се започне от някои знаменити полски икономисти и мислители и се стигне до важни руски перестройчески личности. Това икономическо мислене беше с един много висок философски заряд. Беше сложно и на високо абстрактно равнище. Постепенно то слезе на едно много ниско равнище и се загуби перспективата. Смятам, че отново трябва да се завърнем към този висок идеализъм на първите години и бих призовал нашите симпатизанти и съмишленици, хората от новите поколения, които са отвратени от това, което ги заобикаля, именно да мислим за един нов политически идеализъм, при което участието в политиката, работата да се схваща като обществена мисия, а не пряко обогатяване.

- Но защо се стигна до положението днес СДС да получава 2 % доверие от избирателите, а преди десетина години – през 1997 например, около 60 % от хората гласуваха за синята партия?
- 1997 беше една вълна, едно внезапно, радикално противопоставяне на всичко, което се случи на българското гражданско през месеците на пагубно управление на комунистическата партия начело с Виденов. Въпросът е, че този висок идеализъм, за който говоря, изисква наистина преформулиране на самата представа за това що е политика и защо се влиза в политиката. И мисля, че никакви конкретни кадрови промени и организационни дела, включително и никаква програма, не може да помогне на СДС.

- Тогава какво може да помогне?
- Помощта ще дойде от позицията да говорим, ратуваме, действаме и за този нов политически идеализъм, за който стана въпрос. И не мисля, че са нужни години, защото моментът е назрял. Аз съм много окуражен от това, което стана в САЩ. С избирането на президента Обама и всички коментари в тази посока се доказа възможноста словото да роди нов манталитет. Ние, десните демократи, сме хора идеалисти, не сме хора материалисти в маркс-ленинския смисъл. Знаем, че “в началото бе слово”. Че думата, идеята, едно разумно и идеалистично говорене могат да породят социална действителност, а не обратното. Наистина в нашето ново развитие бяха преобърнати нещата, разчиташе се, че материалните промени могат сами по себе си да родят един демократичен мироглед на свободни хора. Това не може да стане. Може само, ако си припомним, че “в началото бе словото”, както е казано и в Библията.

- Дали е дошъл моментът да се пречисти политиката, мисленето… Много хора са депресирани и отчаяни от действителността, която роди новата политическа класа.
- Убеден съм, че сме достигнали до нашето омерзение от прекомерната стихийна материалност на нашето битие. Убеден съм, че хората са просто погнусени от начина, по който новите богати създадоха и новата развлекателна култура, която увлича особено новото поколение. Цялата тази чалга нагласа, която акцентира върху материалното в грубо телесен план… Всичко това вече е отвратило и преситило хората. Ние трябва да направим усилието да помогнем на младите да се освободят от тази наркотична зависимост, от тази принизяваща, огрубяваща и оглупяваща населението прекомерна материалност.

- Нека се върнем към СДС. Каква е вашата диагноза за партията?Как гледате на смяната на лидера, какво ще се случи след това?
- Категорично искам да кажа, че подкрепям Иван Сотиров в неговата кандидатура, и че втория човек, който бих подкрепил е Мартин Димитров. Имам им доверие и на двамата. На Сотиров, защото сме участници още в първите структури на СДС, познавам го от самото начало на НКС. Той през цялото време на тези 19 години остана в ръководните органи на СДС. Мисля, че може да му се вярва. Друг е въпросът, че понякога не излъчва мощно хуманитарно послание, то му липсва. Мартин Димитров, въпреки че е икономист, понякога се представя по-убедително в това отношение. Възмущава ме обаче, че сред другите кандидати има хора, които очевидно замениха високия идеализъм със съвсем конкретни бизнес интереси – били те като посланици, министри, депутати. Хора, на които по физиономията им личи с какво са се занимавали през тия години. СДС трябва решително да се освободи от тези лица.

- Марио Тагарински ли визирате?
- Естествено, но не само той. На тези хора не трябва да им се позволява да имат нахалството да се кандидатират. Самата конференция и ръководните органи на СДС трябва да им покаже това. На мястото на Пламен Юруков просто бих им го казал. Тук искам да изразя и съжалението си, че Юруков се оттегли. Неговото оттегляне е в духа, на това, което говорихме. Това, че той е бизнесмен, само по себе си го прави уязвим. Съчетаването на бизнес позицията с политическата роля в България е нещо компрометиращо. Така че оттеглянето му вероятно е правилен ход с оглед общите интереси на СДС.

- Помолих ви за диагноза на СДС, защото състоянието му е критично – почти без шанс за парламентарно присъствие, отлив на избиратели, не един глас се чува, че партията върви към своето политическо фиаско.
- Оптимист съм, но оптимизмът ми е умерен заради малкото време, което остава до следващите избори. Очевидно е, че СДС няма да може да надигне мощна вълна, което да означава голяма, решителна подкрепа. Но съм убеден, че СДС ще успее частично да възвърне престижа си, може би и с този нов политически идеализъм, който ще му помогне. Аз съм убеден, че ще премине бариерата и ще бъде една от партиите в следващото Народно събрание. Въпросът е, че СДС не би трябвало да бъде един от малките играчи в следващия парламент, а има опасност това да се случи.

- Стигаме до въпроса за коалициите – този ли е вариантът или мислите, че Съюзът трябва да се изправи на крака сам?
- За мен идеалът винаги е бил германският политически живот, включително тези сложни коалиции, които се осъществяваха в Германия. Но и там тези коалиции понякога са прекалено компромисни, както показа случаят с бившия германски канцлер Шрьодер. Един политик от много висок ранг свали своя политически престиж до някакви ужасни блатни дъна с прякото си свързване с чужди капитали, енергийни, доминирани от Русия интереси. И се оказва, че дори в една такава велика нова демокрация винаги съществува заплахата от грубото икономизиране на политическия живот.

До скоро вярвах, че коалиционното управление е по-доброто управление, защото то би означавало взаимен контрол на 2-3 партии във властта. А се получава следното - разцепване на министерства, чиито титуляри са от партиите, които се превръщат в някакви техни бастиони, където този вреден квотен принцип властва и при който всъщност управлението вместо да е прозрачно, става непрозрачно, защото партията си е оградила територии, и ги експлоатира като мини, които са й дадени на концесия. В условията на една неразвита демокрация и пределен материализъм, коалиционното правителство е голямо зло. Очевидно е обаче че и в бъдеще ще имаме коалиционно правителство. Но този тип създаване на феоди в рамките на държавата, в днешния свят на прозрачна администрация непрекъснато ще ни превръща в една екзема, ексцес на тялото на Европа.

- А какво се случи с нашите емблематични фигури на демокрацията, които бяха и лидери на СДС. Кой всъщност се оказа естественият лидер на партията?
- Естественият лидер на СДС беше д-р Желю Желев. За съжаление той беше обграден с крайно компромисни хора и като един доверчив и добър човек, понякога беше зависим и от бивши ченгета и от зависими хора, които му пречиха да бъде и по-радикален, и по-настойчив в преследването на редица хора. Но той беше и създател, и естествен лидер на СДС. Изключително силен лидер беше Иван Костов и продължава да бъде. Разбира се зная всички възражения срещу него, включително и аз имам такива.

Днес обаче не трябва да мислим за СДС като партия, която да намери своя силен лидер в близките година-две. Очевидно е, че СДС по-скоро трябва да се консолидира върху идеята за общността, отколкото върху идеята за един лидер, който ще изведе тази общност. Значи просто СДС трябва временно да загърби проблема за своя лидер. Виждам наистина или Иван Сотиров, или Мартин Димитров като председатели на СДС, които няма категорично да изпъкват на фона на останалите си колеги. Именно чрез отказ от въпроса за силното лидерство СДС може да възвърне престижа си като отново активизиране, възкресяване на демократичните енергии, енергиите на свободата и на високия политически идеализъм на българското гражданство.

- Значи не смятате, че е застрашен демократичният проект СДС?
- Аз съм убеден, че няма кой да замести СДС. Някой трябва да изпълнява тази идеална роля. Нито един от другите политически субекти не може да я изпълни. Самият факт, че обществото е достигнало до дъното на омерзението си, означава, че трябва да възкресим един идеалистично настроен политически субект. И това може да бъде само СДС. Нито един от другите политически субекти не е склонен да се въоръжи с идеализъм. Напротив – всички други се борят за преразпределението. Така че СДС , ще не ще, трябва да изпълни тази роля.

*Михаил Неделчев е един от създателите на СДС и участник в демократичните процеси у нас. Писател, литературен критик и преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Още преди 10 ноември е известен като независим и свободен интелектуалец. Участник в Кръглата маса през 1990 г., зам.-председател на Радикалдемократическата партия. В момента е ръководител на Департамент “Нова българистика” в НБУ, председател на Сдружение Български писатели.

Валерия Йонкова
Vsekiden.com