Петролопроводите Самсун-Джейхан и Бургас-Александруполис са конкуренти. Ако ние работим дружно, приятелски проектът Бургас-Александруполис еднозначно ще бъде реализиран по-рано. Еднозначно той е икономически по-изгоден. Алтернатива на проливите ще има на 100%, на 101%. Друг въпрос е кой ще бъде собственик на тръбата и кой ще я построи по-рано. И тя никога няма да стои празна в обозримо бъдеще, заяви за БГНЕС вицепрезидентът на компания "Транснефт" Михаил Барков.

Вицепрезидентът на "Транснефт" Михаил Барков отговори на въпроси на български журналисти в централата на компанията в Москва. Разговорът беше част от организирания от РИА "Новости" прес-тур за български журналисти, пишещи по енергийна тематика.

Юрий Михалков /вестник "Сега"/: Представете си, че аз съм българският премиер Бойко Борисов, който все още се колебае за петролопровода Бургас-Александруполис. Какво бихте заявили, за да разсеете тези колебания и да ме убедите, че Бургас-Александруполис е полезен за България?
Михаил Барков: Бих казал приблизително същото, което каза нашият премиер Владимир Путин. Не защото нямам свое мнение, а защото има една обективна ситуация. Заинтересувани сме от строителството на Бургас-Александруполис, ще го запълваме. Не е имало никакви намеци за промяна на позицията ни на производствените съвещания. Единственото, което искаме е България да вземе решение. Още един момент, който беше засегнат от Владимир Владимирович, отнасяме се с историческо уважение към нашите български партньори, но, ако на тях този проект не им е нужен, ние няма да се разстройваме и да се обиждаме и ще решаваме други задачи. Ние имаме такива възможности.

Юрий Михалков: Вие смятате, че на България й е нужен този проект. Защо?
Михаил Барков: Знаете ли нефтът е кръвта на икономиката. Наричат го "черното злато". Този въпрос е риторичен: нужен ли е или не. Държава, която има отношение към нефта веднага попада в категорията на стратегическите държави. Страните, които имат нефт или са транзитни, имат допълнителни възможности да влияят на икономиката и политиката. Същата тази Украйна, която има възможност да шантажира Русия, манипулира със своите тръбопроводи. Ето ви възможности. Не говоря, че именно това трябва да се използва от нашите колеги в перспектива. В крайна сметка нефтът е нещо, от което никой на тази планета не се е отказал.

Весела Ванева /вестник "Труд"/: Вие, имате трудната задача, да обясните и разясните екологичните аспекти на проекта. Според Вас, по какъв начин това може да бъде направено?
Михаил Барков: Не знам дали вашите колеги са били в Приморск? До момента и дай Боже и занапред Приморск е едно от най-високотехнологичните и най-чистите екологични пристанища в света. Там няма нито една авария, нито един теч. Аналогична система и даже по-надеждна ще градим в Бургас-Александруполис. В проектирането, както знаете, участва една от водещите световни компании - германска, подчертавам, защото те са известни в цял свят като хора, обичащи реда и точността. Затова нивото на сигурност на Бургас-Александруполис еднозначно ще бъде по-високо в технологично отношение, отколкото съществуващото днес. Технологиите се усъвършенстват. Ето Каспийският тръбопроводен консорциум се експлоатира повече от 10 години. Няма нито една авария, нито един теч. Нещо повече през последните няколко години те работеха даже без нито една травма. Толкова висока е организацията. Колеги, нека да не забравяме, когато говорим за екология, че животът е такава въртележка. При нас в Далечния Изток еколозите непрекъснато се оплакват, че ще навредите на това или онова. А на тях им възразяват, при това не ние, а местните жители, които казват, че ако сега не построите този обект след 10 години нас тук изобщо няма да ни има. Ето защо ние строим тръбата в Далечния Изток и Далечният изток ще се развива. Никой не иска да остава в Каменния век.

Георги Пашкулев /информационна агенция БГНЕС/: Г-н Барков, смятате ли, че петролопроводът Самсун-Джейхан е конкурент на Бургас-Александруполис. Съществува ли такава вероятност, ако турската тръба бъде построена първа, трансбалканският петролопровод да не бъде осъществен?
Михаил Барков: Да, той е конкурент. Това е съвсем очевидно. Не трябва да си специалист, за да погледнеш на картата на Черно море, за да разбереш, че той е конкурентен проект. Но, първо, конкуренцията е основен признак на съвременния световен бизнес и не трябва да се плашим от нея. Второ, ако ние работим дружно, приятелски проектът Бургас-Александруполис еднозначно ще бъде реализиран по-рано. Трето, еднозначно той е икономически по-изгоден. Еднозначно. Да такава идея има: турците, италианците отдавна се опитват да прокарат тази идея. Те искат да ни привлекат към тази идея. Този въпрос беше обсъждан. Това е напълно нормално. И доколкото аз знам, ние можем да участваме и ще участваме в този проект Самсун-Джейхан само в този случай, ако не вредим на икономическите интереси на нашата страна, включително по-отношение на Бургас-Александруполис. Що се отнася до едновременната експлоатация на двата тръбопровода искам още веднъж да кажа, че нашият Бургас-Александруполис, ако не се бавим и няма вътрешни противоречия, ще го построим по-рано. Ние сме ги изпреварили някъде с около година - година и половина, което е много важно. Принципно те могат да съществуват съвместно. При какви условия? Първо, ние имаме нефт, който е органично по-близо до Бургас-Александруполис, включително казахски нефт. Второ, ние разбира се сме по-заинтересовани нефтопроводът да преминава през страни, които исторически са ни по-близки.

Юрий Михалков: И Турция ли Ви е "исторически близка"? Непрекъснато сте воювали с нея.
Михаил Барков: Разбирате ли става дума за исторически в положителния смисъл. Имам нормално отношение към Турция. Това е една интересна държава с интересна култура. Има разбира се исторически проблеми. Реално погледнато Турция е сериозна страна- икономически и военно. Някои експерти и политтехнолози се опитват да влошат нашите отношения. Моите пътувания из България и Гърция показаха, че на човешко ниво тези опити не дават резултат.

Георги Пашкулев: Г-н Барков смятате ли, че днес съществува принципа колкото е възможно по-малко страни да участват в една тръба, за да се избегнат проблемите с транзита? Смятате ли това за закономерност?
Михаил Барков: Обективна реалност на икономиката - колкото по-малко са участниците в получаването на доходите, в рентата, това е икономически по-интересно и по-изгодно. Едно е да насочваме петрола от Приморск директно към западните държави, друго е да го транспортираме през един, двама или трима посредника. Естествено е, че те там получават съответните плащания. От друга страна, да вземем например петролопровода "Дружба" - от географска гледна точка той е най-оптимален, най-кратък. Това естествено е голям плюс.

Юрий Михалков: Кои са приоритетите и предизвикателствата, които стоят днес пред "Транснефт"?
Михаил Барков: Приоритет на компанията е диверсификацията на маршрутите за доставка на въглеводороди. В това отношение ние не сме никакви пионери. Всяка страна, която може икономически да си позволи това, го прави. Нещо повече, когато са ми задавали подобен въпрос, аз винаги съм давал за пример САЩ, които са най-могъщата икономически страна. Нейните транспортни системи не са напълно натоварени. Те имат икономическата възможност да диверсифицират своята икономика в зависимост от своите нужди. На някои не им харесва строителството на БТС-2, но ние имаме възможност да диверсифицираме износните си доставки. Преди нямахме такава възможност, сега сме в състояние икономически. Същото се отнася и до тръбата, която е насочена към Тихия океан. По-рано ние нямахме възможност, а сега сме в състояние икономически.

Георги Пашкулев: Г-н Барков, смятате ли, че ще бъде икономически по-изгодно да се транспортира петрола по Бургас-Александруполис вместо през проливите. Някои експерти смятат, че транспортирането през проливите остава икономически по-изгодно. Вашият коментар на подобни оценки?
Михаил Барков: Вече има предварителни икономически разчети. Те никога няма да отразяват точно реалността към момента на пускането в експлоатация на тръбата, защото животът тече и се променя. Ние даже не можем да кажем какъв ще бъде курса на долара след ден. Не можем да кажем с точност какви ще бъдат конкурентните цени, условията за транспортиране след една година- година и половина. Но приблизителните данни показват, че има оптимистичен, песимистичен и оптимален варианти за използването на тръбата. При оптималния вариант проектът е напълно съпоставим с проливите. Според песимистичния ще бъде по-скъп, а по оптимистичния - по-евтин. Разбирате ли, тук има цял комплекс от фактори, които влияят и на единия, и на другия маршрут. Компаниите, които за в бъдеще ще имат възможността да използват Бургас-Александруполис трябва да отчитат и този фактор, че той ще бъде много по-сигурен, много по-надежден. Надеждността в този свят също струва скъпо. Както знаете доставките на петрол се застраховат. Убеден съм, че застрахователните плащания по тази тръба ще бъдат по-ниски отколкото през проливите. Проливите сега работят до дупка, това се признава от всички. И ако не дай Бог, ако се случи непоправимото в тези проливи, само Бургас-Александруполис няма да е достатъчен. Тук дори и Самсун-Джейхан няма да стигне. Ето това е възможност да се оперира не с една, а с двете ръце /през проливите и Бургас-Александруполис - бел.ред./.

Георги Пашкулев: Г-н Барков, ако на руските държавни компании не им бъде изгодно да транзитират петрол по Бургас-Александруполис, съществува ли вероятност те да бъдат заставени от руската държава да го използват?
Михаил Барков: Въпросът не е към мен, а към Владимир Владимирович Путин. Не знам как да ви отговоря. Но еднозначно, той няма да каже, че с авторитарни методи компаниите ще се принуждават да вършат нещо. Той ще отговори по друг начин. Ние имаме законодателство. А според законодателството и "Роснефт", и "Газпром нефт" са търговски дружества. Те са акционерни компании, те имат самостоятелност при взимането на решения. С помощта на корпоративни процедури, чрез борда на директорите, които са съставени от основния собственик - държавата, там могат да се вземат решения, които могат да бъдат за компанията икономически неизгодни, но стратегически интересни. Мога да ви дам хиляди примери по цял свят, когато големи компании в името на усвояването на даден пазар са готови да понесат загуби. Уверявам ви, че тръбата Бургас-Александруполис или тя може да бъде друга, да мине през турска територия, или някаква трета, алтернатива на проливите ще има на 100%, на 101%. Друг въпрос е кой ще бъде нейният собственик и кой ще я построи по-рано. И тя никога няма да стои празна в обозримо бъдеще. За момента има петрол и признаците затова, че той ще бъде още повече в Русия са големи. В Русия, в Казахстан, в Черноморския басейн. Той граничи с Каспийския басейн, а това е евразийската част на един от най-перспективно развиващите се нефтогазови региони.

Георги Пашкулев: Г-н Барков, Вие засегнахте въпроса за ресурсната база - петрола. Много противници на този проект освен екологичните доводи твърдят, че добивът на петрол в Русия пада и тя няма да разполага в бъдеще с достатъчно количество суровина, за да го запълни. Как Вие, бихте коментирали подобни твърдения?
Михаил Барков: Налагало ли Ви се е да пътувате из Русия? Аз добре познавам своята страна. Много участъци на Сибир са картографирани от самолет и от космоса. Според консервативните оценки една четвърт от световните запаси от въглеводороди са концентрирани в руския арктически шелф. Г-н Шикългрубер, известен повече като Хитлер, твърдеше, че Русия е великан на глинени крака. Всички знаем какво се случи с него. Русия притежава една трета от световните ресурси като цяло. Именно затова на мнозина не им харесва нашето съществуване на Земята. Аз съм абсолютно убеден, че Русия ще има възможност за развитие занапред. И от гледна точка на въглеводородите, и от гледна точка на други изкопаеми и т.н. Абсолютно съм сигурен не защото съм патриот и обичам своята родина, което наистина е така, а защото съм живял достатъчно и знам какво означава потенциала на Русия, потенциала на Сибир. Както знаете у нас данните за запасите /петролните - бел.ред./ са секретни. Нека си говорят.

Георги Пашкулев: В руските медии се появи информация, че трансбалканският петролопровод може да бъде включен в руската тарифна система. Какво означава идеята за единна тарифа за проекта Бургас-Александруполис? Обсъждана ли е тази идея с българските и гръцки партньори?
Михаил Барков: Теоретично това е възможно. С този проблем се занимава другият вицепрезидент на "Транснефт" Владимир Иванович Кушнарьов, който е председател на надзорния съвет на компанията "Трансбалкански нефтопровод". Това е възможно по принцип. Подходът е възможен, но нищо не мога да кажа по неговите детайли. Защо не при съгласие на всички страни.

Юрий Михалков: Какви са резултатите на вашата компания през тази година?
Михаил Барков: Компанията е със същите показатели по обем на транспортиран петрол както миналата година. Дори очаквам малко по-голям обем, защото ще има по-голям добив с около 3%.

Юрий Михалков: Всички компании отделят средства за социални и благотворителна дейност. Какво прави в тази насока "Транснефт"? Развивате ли подобна дейност не само в Русия, но и в чужбина?
Михаил Барков: За момента само в Русия. Изразходваме много средства за социални дейности. Ние бяхме на първо място сред крупните компании, когато става дума за благотворителност. Сега поради редица фактори намалихме незначително средствата за този вид дейност. Това що се отнася до благотворителността. По отношение на социалната дейност ние имаме много развита социална сфера. Това е една от най-развитите социални компании в страната. Достатъчно е да кажем, че нашият пенсионен фонд е на пето място в страната, макар по капитализация да не сме в първите редици. Ние отделяме много средства за директна помощ за субектите на федерацията, през които минават нашите тръбопроводи. Създаваме работни места, преди всичко за Източен Сибир-Тихи Океан /ВСТО/. Досега сме подготвили три хиляди млади специалиста, които ще работят по нея. Тази цифра ще расте. Някъде около десет хиляди работни места за ВСТО, като половината от тях ще бъдат местни хора. Стъпването на "Транснефт", в който й да било регион на Русия, води след себе си ръст на материалното благосъстояние на тези региони, намиращи се по съседство с трасетата /на тръбите - бел.ред./. Това е аксиома. Между впрочем същото ще се случи и у вас. Защото хората, които работят на тръбата Бургас-Александруполис ще получават повече, отколкото местното население.

Михаил Барков: В заключение искам да кажа следното. Първо, благодаря Ви, че вие посетихте нашата компания. Аз с удоволствие приемам колеги от България по силата на обстоятелствата, за които вече говорих. Второ, като човек, който отговаря затова направление - строителството на Бургас-Александруполис - на нито едно съвещание на руското правителство, на което съм присъствал, както вече споменах, даже не е имало и намек, че ние отстъпваме от строителството на този проект. Тенденциите, които за съжаление в последно време наблюдавахме около проекта, ни доведоха до този разговор, който се проведе на 1 септември между нашите ръководители. Както знаете до 1 ноември се предвижда да има някакъв отговор.

БГНЕС припомня, че Трансбалканският петролопровод Бургас-Александруполис, който трябва да бъде пуснат в експлоатация в края на 2011 г., трябва да заобиколи проливите Босфор и Дарданели и да създаде нов маршрут за доставката на руски и каспийски петрол от руските черноморски пристанища до Бургас, а от там по петролопровода до Александруполис. Предварителната цена на проекта е около 1 милиард евро. Пропусквателната способност е 35 милиона тона петрол годишно с възможност да се увеличи до 50 милиона тона. Трасето е дълго около 300 км България и Гърция притежават по 24,15% от акциите в консорциума, управляващ тръбата, Русия - 51,7%, които се разделят по-равно между оператора на проекта "Транснефт", "Газпром нефт" и "Роснефт". /БГНЕС