Продължение…

---

И още нещо. Самият Костов и неговите протежета едва ли могат да бъдат определени като майстори в печеленето на избори. Преди години СДС дойде на власт най-вече поради повсеместното и напълно оправдано отвращение от Виденов и БСП, а не след оспорвана изборна надпревара в реално конкурентна политическа среда. След това се представи зле на предпоследните местни избори поради некадърната кадрова политика на тогавашните си ръководители и настоящи мърморковци. Отчужди много свои симпатизанти, като замени червените приятелски кръгове със своя собствена клиентела. Прогони и множество собствени членове, които не се вписваха в общата картина или просто не искаха да се впишат, тъй като имаха достойнство. И със сигурност, макар че, подчертавам, това наистина бе най-успешното българско правителство след 1989-та година, пак щеше да загуби миналите парламентарни избори, дори и да не ни беше сполетял Симеон Сакскобургготски. Щеше да ги загуби от същата тази БСП, която днес Летящият цирк на Иван Костов ни плаши, че не може да бъде спряна, понеже сегашното синьо ръководство било некадърно.

Един пример: В хода на кампанията за местните избори през миналата година, фондация “Демокрация”, за която все още се питаме, дали пък не е финансирана и от хора, от които би трябвало по-скоро да страни, провеждаще доста безсъдържателни обучения за кандидатите и техните щабове от страната. Сред лекторите в тези обучения можеха да бъдат забелязани редица днешни звезди от Летящия цирк, между които Веселин Методиев, Екатерина Михалова и Найо Тицин.

Не е моя работа да давам оценка за качеството на тези семинари и за ползата от тях – това е въпрос на преценка за всеки един от участвалите. Интересното в случая е друго – как по време на почивките костовите протежета и лектори-фондационери, без никакво притеснение и всъщност съвсем целенасочено, не пропускаха да демонстрират своето неуважително и пренебрежително отношение към действащия лидер на СДС – госпожа Надежда Михайлова. Правеха го умишлено пред очите и ушите на дошлите от страната за обучение хора. С перверзна наслада коментираха помежду си тази или онази реплика на собствения си лидер, как е била облечена дори, като нито веднъж не произнесоха поне за разнообразие “г-жа Михалова” /нека не се бърка с госпожицата/, очевидно влюбени в идеята, че тя не може и не бива да бъде нещо друго, освен “Надка”.

Те объркваха и облъчваха хората с това свое безобразно поведение, отлично осъзнаваха, че го правят и трябва да им се признае, полагаха особено старание в тази посока.

Ако някой може да твърди, че по този начин е възможно да се спечелят избори, нека помисли отново.

- Твърдение: Ние не можем да вървим заедно с мутри като Янко Станев, това не е принципно и пречи на общата кауза.
Както не е трудно да се забележи, това е теза, приготвена специално за варненската аудитория и поради това много усърдно експонирана именно по време на гарстрола на Летящия цирк в морската столица.

Нямам никакво намерение или желание да браня Янко Станев от когото и да било. Нямам представа, дали е мутра или не е мутра. Всеки отговаря за себе си, а всяка партия определя собствената си кадрова политика.
Питам се нещо друго. Как толкова принципни люде като Командира и кохортата му не виждаха нищо лошо и не се свеняха да вървят заедно със “сурат” като Добрин Митев, например, щом като сега не желаят да го правят с “мутра” като Янко Станев? Защо го крепяха въпреки многобройните и ясни индикации и сигнали, че това не е читав човек, а опасен – и за града, и за обществото, и за самата партия, чието местно ръководство му бе позволено да оглави? Защо и днес, когато се изправят пред варненци, до тях могат да бъдат забелязани именно онези, които същите тези варненци отдавна са нарекли не по някакъв друг начин, а именно “митевисти”? Как така е възможно да бъдат толкова принципно последователни в отрицанието на господин Станев и толкова последователно безпринципни в сътрудничеството си с хора, чиито публичен и политически образ отдавна е съсипан в очите на обществото, а един от тях, също прословут варненец, който се мъдреше на първия ред, отдавна вече не може да бъде приеман и за депутат на СДС, тъй като е доказал, че е депутат само на Иван Костов.

Отговорът на всичките тези въпроси е очевиден и никак не е труден. Тук изобщо не става дума за принципи, не става дума за кауза, идеи или идеали. Става дума за чист егоизъм и за борба да бъде запазено – ако трябва и в по-малки мащаби от тези на СДС - всичко онова, което доведе до сриването на доверието в синята партия преди години. Което още тогава бе постлало тържествената пътека за връщането на БСП във властта. Което, в крайна сметка, направи възможен и не твърде здравословния за страната феномен, наречен Симеон Сакскобургготски.

По всичко личи, че най-вероятно е Иван Костов наистина много скоро да си създаде собствена скромна партийка, където ще може да коли и беси, да си отглежда послушници, да ги наказва или награждава според заслугите им пред буреносния му образ. По-всичко личи и това, че като че ли именно този би бил най-здравословният изход от положението.

Най-малкото защото след това легитимното национално ръководство на СДС вече няма да има оправданието, че е саботирано отвътре и ще се наложи наистина да ни докаже, че е достатъчно кадърно, за да му се има доверие. А това – независимо дали усилията ще се увенчаят с успех или не – поне винаги действа стимулиращо.

Жоро Георгиев