От новите фундаменталистки сили главно място заема войнстващия ислям. Той увлича огромни маси от хора. Неговото разпространение в географско отношение представлява една дъга, която започва от Западна Африка,продължава през Южното Средиземноморие, Балканите, Мала Азия, Близкия Изток, вътрешността на Югозападна Азия и завършва към Малайзия и Филипините. По този начин политическото, военното и културното му влияние се чувстват в три континента.През 60-те години управляващата северна върхушка в Судан иска да наложи исляма и в християнския юг.Амин се опитва да ислямизира Уганда чрез масови кланета.Една от причините за нарастването на мюсюлманската самоувереност и оттам стремежът да заявят за себе си е забогатяването от петрола. Стичането на това богатство към масите прави възможно увеличаването на поклонниците в Мека.С чартърни полети новоповярвалите се извозват до светите места и се връщат страстно врекли се в исляма, който между другото е много по-политическа и прагматична религия отколкото християнството
Тези, които печелят от възраждащият се ислямизъм не са ортодоксалните мюсюлмани- сунити.Сунитите са мнозинство сред арабите и са дясномислеща консервативна ислямска върхушка.Ефектът от това възраждане е, че се вдъхва живот на ислямското еретическо движение на шиитите.По този начин се задълбочава разделението в исляма, което е започнало още през VІІ-VІІІв. Шиитите са много по-малка част сред вярващите.Обхваща 60-80 млн. Души или това прави 1/10 от мюсюлманите.Като политическо течение възниква в края на VІІв. Исторически погледнато подкрепя Али- зет на Мохамед и четвърти халиф.Шиитите признават за законни водачи на мюсюлманите, имамите- потомци на Али и Фатима/ дъщеря на Мохамед /. Шиитският ислям със своята месианска вяра в “скрития имам” и свързаният с него култ, с пуританството си и със склонността си към насилие винаги е бил източник на безпорядък в мюсюлманския свят особено в Сирия,Ливан,Ирак и др.,където има много шиити, а в Иран те преобладават.Твърди се, че сунитите се отнасят с тях като хора от втора ръка. Възраждането на исляма ги кара да искат ново отношение към себе си.
Ислямските фундаменталисти са главно шиити, но разбира се има представители на някои секти като друзи, исмаилити, алавити и др.Имат своя принос за дестабилизация на Бл. Изток от началото на 80-те години. Участват в опитите за свалянето на управлението на Садат в Египет през 1981г. През 1979г. шиитите успяват да завземат със сила светия град Мека, но по-късно биват изгонени от подземните му лабиринти.Най-големият техен успех е през 19978-1979г., когато свалят шаха на Иран от трона, водени от аятола Хомейни.Върху иранското сунитско малцинство се упражнява тормоз, а повечето от тях са иракчани. Подобни мерки се взимат срещу персийските шиити в Ирак.Всичко това довежда до възобновяване на ирано-иракските гранични спорове. Садам Хюсеин през есента на 1980г. се заема с широкомащабна агресия срещу Иран, започвайки с въздушни атаки срещу най-голямата петролна рафинерия в света в Абадан. Той се надява да си осигури контрол върху Шат-ел-араб-реката, образувана от сливането на Тигър и Ефрат по пътя им към морето, а при подходяща възможност върху иранските петролни находища. Вместо бърза иракска победа, войната продължава осем години и загиват от двете страни над един милион души. Войната свършва на 8 август 1988г.,но С. Хюсеин въобще не смята да се разоръжава, а започва да увеличава числеността на въоръжените си сили, като към 1990г.са на четвърто място в света.Той търси по целия свят оръжия за масово унищожение и средства за произвеждането им. Към края на 80-те години той вече притежава както химически, така и биологически военен потенциал. През 1989г.е извършен още един терористичен акт, който Ирак ще прибави към своята история, а именно убийството на над 5000 кюрди, като са пускани химически бомби над селата им. Малко по-късно Садам ще пристъпи самоуверено към аферата си в Кувейт.
През 80-те г. Иран Ирак, а по-късно и други държави от региона все повече се идентифицират с международния тероризъм.Техни групировки извършват терористични актове за които поемат отговорност, освен това тези страни приютяват терористи. Тероризмът, който характеризира 80-те и 90-те години възприема различни други форми т.е. не е само под форма на държавна политика.Индийска терористична групировка е отговорна за гибелта на Боинг на Еър Индия над Атлантическия океан- всички на борда загиват. На 31 октомври1984г. сикхски терористи убиват индийската министър-председателка Индира Ганди. Предполага се, че за убийството на Раджив Ганди през май 1991г. е виновен тамилски терорист.На 28октомври 1984г. от ръката на неизвестен терорист загива премиерът на Швеция Улоф Палме. И ако този случай остава загадка, то съвсем сигурно е ,че ИРА е отговорна за атентата срещу английският кабинет на 12октомври1984г. в хотел в Брайтън по време на конгреса на Консервативната партия. Тя е отговорна и за един обстрел на кабинета през 1991г., както и за безбройните атентати по време на Коледните празници.Проирански групировки са отговорни за други два големи атентата.В Бейрут на 23октомври1983г. при бомбен взрив загиват 241американски морски пехотинци и 58френски десантчици.Близкоизточна група, финансирана от Иран, взривява на 5 април 1986г. една от най-посещаваните от американски войници дискотека в З. Берлин и един Боинг 747 на Пан Ам на 21 декември 1988г. над Локбъри в Шотландия.
Всички тези престъпления, както и много други не постигат политическите си цели.През 80-те, а още повече през 90-те г. държавите с установен демократичен ред са все по-малко склонни да влизат в каквито и да било пазарлъци с терористките групировки.Но сигурно е, че действията на отделните правителства, както и на полицейските служби не са достатъчно координирани./www.astratec.net