В съвременния свят връзките между държавите действат на две нива. Първото е двустранното ниво. САЩ и Китай, например, не обсъждат въпроси като Тайван, Южно Китайско море, или как да се денуклеаризира Корейския полуостров. Техни представители общуват един с друг в опит да отговорят на разногласията. Второто ниво е международното. Например Обединените нации пускат резолюция, въвеждаща икономически санкции срещу ? Северна Корея. Повечето от 193-те държави- членки на ООН нямат проблем със Северна Корея, но те се придържат към санкциите, защото ООН така е казала.

Продукти на геополитиката
Много хора подчертават, че днес в света национализмът се надига като идеологическа сила. Това би трябвало да значи, че двустранните отношения между страните са най-важните за разбиране на света, след като националистите предпочитат да работят директно с други страни, отколкото да оставят интересите си да бъдат обърквани от многостранна бюрокрация. Но също така е истина, че мултилатеризмът е жив и работи. На практика, ако се замислите върху някои от основните заглавия в медиите през изминалата седмица, вие можете да останете с впечатлението, че развитието на нови международни организации и нови договори за свободна търговия движат глобалните събития.

На 10 ноември официални представители от 11 държави обявиха, че те имат предварително споразумение по основни елементи на Цялостното и прогресивно споразумение за Транс-тихоокеанско партньорство, което означава, че сагата на TPP вече стана CPTPP.

Също на 10 ноември представители на пет държави от Централна Азия подписаха Програма за взаимно сътрудничество, една от чиито заявени цели е да насърчи сътрудничеството с ООН, Общността на независимите държави, Организацията за ислямско сътрудничество и Организацията за Сигурност и сътрудничество в Европа.

На 11 ноември в кулоарите на срещата на върха на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия и Източна Азия представители от САЩ, Япония, Индия и Австралия възкресиха четиристранния диалог за сигурността. Quad е нововъзникващо многостранно обединение, имащо за цел да се противопостави на влиянието на Китай в Азия, въпреки че какво точно е Quad все още не е ясно. Съюз ли е? Многостранна организация? Комуникационен форум?

На 12 ноември Саудитска Арабия свика извънредна сесия на Арабската лига, за да обсъди "разрушителната намеса" на Иран в региона.

Да не бъде преувеличено, но на 13 ноември министри от 23 европейски държави подписаха съвместно известие за Постоянно структурирано сътрудничество, което има за цел да засили военната координация между въоръжените сили на подписалите страни.

Всъщност никое от тези заглавия не е толкова важно. СРТРР е изправено пред същите проблеми като ТРР и вече няма като централна задача достъпа до американския пазар. Преди то да бъде променено, то трябва да бъде прието и това едва ли е сигурно. Това, че централноазиатските държави, които заявяват, че ще сътрудничат с един списък от международни организации, просто означава, че ще прегледаме повече прессъобщения за сътрудничество през следващата година. Страните-членки на АСЕАН не са съгласни с повечето неща, неправилно дефинираният Quad вече се е сринал веднъж и може отново да го направи и Арабската лига има извънредни срещи на върха с редовни резултати през цялото време. Отне 15 години на Европейската комисия, за да позволи продажбата на прекомерно извити банани и краставици в държавите-членки на ЕС; военната координация е малко по-сложна.

Има много хора, които вярват в потенциалната ефикасност и власт на международните групировки, но всъщност намирането на пример за такава, която е променила света, е много трудно. Това е така, защото властта в международната политическа система не е в ръцете на международни организации. Държавите осигуряват властта на международните организации, ако изпълняват своите стратегически цели, но по-често тези организации са доста безсилни. Дори най-уважаваните и могъщи сред световните международни организации - като Организацията на обединените нации - имат доста сложна история, когато става дума за защита на причините, които са създадени да защитават. Международните организации вътре в себе си и сами по сами по себе си не са склонни към промяна. Те са продукти, а не движещи сили, на геополитиката. Подобен аргумент важи и за пактовете за свободна търговия, които са толкова ефективни, колкото желанието и способността на държавите да ги прилагат. Понякога те могат да бъдат изключително важни, като Европейската икономическа общност или NAFTA са примери. Но дори и най-важните пактове за свободна търговия не се раждат от въздуха. Те отразяват реалността, а не я определят.

И все пак съществуват международни организации, които повдигат важни въпроси. Ако историята е изпълнена с толкова много неуспешни международни организации, защо те продължават да се появяват навсякъде? И, още по-важно, обстоятелствата ли, при които международните организации наистина имат значение и би трябвало да бъдат взети толкова насериозно, колкото дали САЩ планират да нападнат ядрената програма на Северна Корея или дали Саудитска Арабия всъщност има намерение да се бори срещу иранските амбиции за власт в Близкия изток, по някакъв начин са извън агресивните изявления? За да отговорим на тези въпроси, трябва да разберем стимула за създаването на международни организации. По ирония на съдбата отговорът на този въпрос започва с разбирането на това, което повечето мислят като идеология, диаметрално противопоставена на самото съществуване на международни институции: национализъм.

Националистически плам
Национализмът, разбиран много грубо, е идеология, чийто основен принцип е националното самоопределение. Национализмът се появява през XVII век, започва да оформя света през XVIII век и става доминираща политическа идеология през ХІХ и ХХ век. Национализмът е идеята, че съществуват уникални групи от хора и политическата легитимност на една държава произтича от управлението на дадена територия за индивидите от тази група.
Национализмът се превръща в определяща политическа сила едва след като се смесва с друга идеология на XVIII век – класическия либерализъм. Един от основните принципи на класическия либерализъм е, че човешките същества са надарени с определени неотменими права, просто защото са хора. Държавата съществува, за да запази свободата на индивида, а способността на държавата да запази и защитава тази свобода дава на държавата нейната легитимност. В замяна на тази защита гражданите на националната държава се лишават от известна степен свобода на суверена.

Има тенденция да мислим, че идеологията задвижва геополитиката, но обикновено е обратното. Национализмът и либерализмът не се появяват във вакуум. Те се появяват в контекста на технологичния напредък, който трансформира човешкия живот. Напредъкът при транспорта позволява относително лесно преминаване на непреодолими разстояния. Напредъкът в селскостопанските технологии означаваше, че може да се отглежда повече храна, без да се налага да имаш 10 деца, които да работят на нивата. Подобренията в комуникацията помогнаха да се обедини света по начини, които никога не са били възможни в човешката история. Индустриалната революция доведе огромен брой млади мъже и жени във фабриката в бързо развиващите се градове. Склеротичните бюрокрации на тромавите монархии често не можеха да отговорят достатъчно бързо на изискванията на податливите им някога субекти.

В този момент нещата започнаха да се променят. Старите политически структури бяха реформирани или отхвърлени. Национализмът се сля с либерализма, а в цяла Европа започнаха да се появяват протолиберални демокрации, които се ръководеха най-малкото от мълчанието на съгласието на управляваните. Либерализмът доведе до общодостъпна легитимност.

Национализмът помогна да се осигури лоялността, необходима на тези нови правителства да управляват един бързо променящ се свят. Средностатистическите хора вече не можеха да очакват да живеят през целия си живот в едно и също село като техните семейства и докато националните икономики ставаха все по-преплетени, различни групи хора се свързваха с други групи хора и започваха да определят своята идентичност по техния език, ценности и култура.

Национализмът е специфична идеология. Той се занимава с благосъстоянието на добре дефинирана група хора; тя не се - в самата себе си и сама по себе си - интересува от благосъстоянието на всички хора. Но национализмът бе оцветен при срещата си с либерализма, който беше и си остава универсалистка идеология, която вярва в основните права на всички индивиди. Национализмът започна да хвърля по-широка мрежа. Той включваше по-големи групи от семейството или от племето, отколкото преди е правил (някои от тези групи, като каталунците или шотландците, никога не са били напълно асимилирани). Други, подобно на кастилците или бретонците, са асимилирани напълно). И така бяха създадени нови национални държави. От пепелта от наполеоновите войни Германия се обедини през 1871 г. От няколко различни градове-държави и княжества през същата година се появи единна Италия.
Нещо, което често е забравяно, обаче, е, че докато се случваше този националистически плам, международните организации също се очертаваха. Най-старата съществуваща международна организация в света е Централната комисия за навигация по река Рейн (CCNR). Повечето хора помнят Конгреса във Виена през 1815 г. като конференция, на която победителите срещу Наполеон изработват политическо решение, целящо да гарантира мира на европейския континент. Но на конгреса във Виена също така е създадена CCNR и е натоварена с въвеждането на свобода на корабоплаването по река Рейн. В течение на няколко десетилетия CCNR намали пътните такси, установи правила за навигация и проведе срещи и конференции в подкрепа на усилията си. В различни моменти през последните два века CCNR беше политизирана и по време на големи войни дори преставаше да функционира, но CCNR все още съществува и до днес, като продължава работата си в подкрепа на европейската интеграция.

Общ импулс
Има един важен цикъл: Международните организации на реална ефикасност винаги изглежда се появяват след голям конфликт. След Първата световна война победителите се опитаха да забранят напастта на войната като създадоха Лигата на нациите. Тя се провали, макар че за известно време Лигата на нациите изигра важна роля в оформянето на глобалната политика. След Втората световна война победителите се опитаха отново да използват същата стратегия и създадоха Организацията на обединените нации. Импулсът за създаване на международни организации идва от същия импулс, който създава национални държави. Разликата е, че интернационалистите се надяват, че кръгът може да бъде разширен още повече - че може да бъде възможно да се създаде глобална нация. Не е изненадващо, че универсалисткият импулс за защита на правата на всички индивиди е най-силен след ужасни войни и че победителите инвестират толкова много от собствените си сили в опит да създадат структури, които предотвратяват бъдещи войни (или, гледано по-цинично, се осигурява позицията на победител).

Това, което ни казва всичко това, е, че международните организации произлизат от същата идеологическа теория като националната държава. Основната разлика между тях е, че международните организации подчертават естествените права на индивида, а националната държава подчертава отговорността на правителството към нацията. За добро или лошо национални държави управляват света днес. Толкова мощни са националните държави, че използват международни организации за свои собствени цели. Помислете за САЩ и Съветския съюз, които се дуелираха в Съвета за сигурност на ООН водейки Студената война, като едновременно обещаваха вярно членство в организация, чиято цел е поддържането на международния мир и сигурност. Или за Китай и Русия, които използват своето място в Съвета за сигурност днес, за да проектират повече власт, отколкото всъщност имат.

Международните организации могат да имат значение, когато са резултат от споделените взаимни интереси на съмишленици. Многостранните споразумения за свободна търговия могат да имат значение, когато кодифицират икономически реалности, които са полезни за участващите страни. Понякога това се случва в някои организации, като Европейския съюз от 1991-2008 г., или в Лигата на нациите непосредствено след Първата световна война.

Но като цяло, международните организации и повечето други многостранни групи са роби на националните държави и инструмент на големи сили. Веднъж създадени, те често започват да живеят свой собствен живот, напредвайки трудно по силата на инерцията на инерцията и инстинкта за оцеляване на бюрокрацията. Това може да им даде външния вид, че са изключително важни. Но по-често те са водени от интересите на техните държави-членки. Ключът да ги анализирате не е в това да приемате твърденията им твърде сериозно и да наблюдавате кой дърпа струните. /БГНЕС
--------
Джейкъб Шапиро, „Геополитикал фючърс“.