По едно и също време в интернет се въртят частушка и чалгаджийска песничка, свързани съответно с политиката в Русия и в България. На пръв поглед между тях има прилика като политическа сатира. Но само толкова, колкото е „приликата” между руснаците и българите – почти никаква.

С риск да прозвучи непатриотично и русофилско, руското клипче, в което се пее за Путин, има всички основания да бъде поздравено като достойна изява на руското интелектуално малцинство. То , уви , винаги е било мачкано от разни болшинства през вековете и за голямо съжаление не е представително за преобладаващия национален манталитет. Но го има.

Върху мелодия от чешка песничка ( самият избор на „чешкото” е вече предизвикателство към др. съветски полковник Путин), аранжирана като типична руска частушка, комедийно дегизирани музиканти се подиграват на претенцията на техния премиер да решава силово всякакви проблеми – от принуждаването на бизнесмени да отварят фалирали фабрики, до „борбата” с високите цени по магазините.

Чалгаджийското парче, което по някакво съвпадение във времето дублира в мрежата руската частушка, е точно обратното: възхвала на големия победител на изборите в България. Смесица от македонски многогласия, напомнящи характерните за този край кръчмарски песнопения, кларинетни сола , подвиквания като за кючек и др. подобни артистични елементи на чалгата ваят образа на Бойко, който щял да спука „шушончетата” на Позитано като им разкрие милиончетата.

Не става дума за естетиката, а за етиката. Проблемът не е в това, че с обичайните си средства една прослойка от „населението” изразява по своя си начин онова, което избирателите направиха пред урните.

За друго иде реч: творците на възхвалата трябваше да имат този прилив на музикално-стихоплетски възторг малко по-рано. Дори и в предизборно време щеше да е по-адекватна тяхната подкрепа. Днес вече творбата им си е чисто подмазвачество – лигаво и жалко. Каквото целенасочено се възпитаваше в „творците” по „татово” време чрез система от стимули и забрани.

Какво да се прави – народопсихология. Виждам я вече и в журналистически писания. В рамките на един единствен текст прочетох захласнати оценки за успехите на Бойко, който станал царски депутат, но жертвоготовно се отказал от това удобство, за да се посвети ( успешно) на борбата с престъпността, а вече и се проявил като един благороден човек ( само един голям, като него, го можел) към победените ( благородството му щяло да се прояви и спрямо ДПС тепърва).

Не може да се обобщава, че частушките са по-симпатични от чалгата. Смесицата от тях е някаква нашенска Ча-Ча, танц на безвкусицата с феодалната изисканост. Но в случая частушката определено е за предпочитане.
Иво Инджев/ ivo.bg