- Г-н Андреев, притеснява ли Ви сериозно новината, че ръководството на СДС не е регистрирано от съда?
- Тази новина преди всичко не ме изненадва, защото доста време хора от СДС работеха срещу регистрацията на новото ръководство. Знаеше се за обжалванията на някои народни представители, висши политически фигури на СДС, както и за жалбата на Николай Гацев. Идеята бе, като бламират новото ръководство чрез съда, листите на кандидатите за народни представители да бъдат подписвани от Пламен Юруков, защото това е един от начините противници на коалицията между СДС и ДСБ да се окажат на избираеми места в листите. Но, ако наистина това се случи, тогава СДС приключва.

- Но във всеки случай съдебното решение като че ли поставя сериозен въпрос над коалицията СДС – ДСБ.
- Не, според мен има юридически възможности коалицията да се запази в този вид. Друг е въпросът, че влиянието на хората в СДС, които са нейни противници, нараства твърде сериозно.

- Това може ли да се окаже фатално за коалицията СДС – ДСБ?
- Не. Категорично не. Няма да се окаже фатално, но дано да се окаже фатално за онези, които замислиха подобна юридическа игра.

- Имаше ли смисъл тогава от тези вътрешни избори, които проведе СДС?
- Според мен няма никакъв смисъл при този членски състав на партията. По принцип вътрешни избори една партия прави, когато тя е във фокуса на общественото внимание както беше през 1997 г. Това бяха действително истински вътрешни избори, но тогава СДС беше много сериозна политическа сила с голямо доверие в обществото. За мен едни предварителни избори се правят, когато една партия има сериозна членска маса, когато има сериозно обществено доверие.

Сега СДС се бори за такова, но на този етап не може да преминем четирипроцентовата бариера, така че според мен тези предварителни избори бяха малко прекалено голям лукс за положението на СДС. Създаде се възможност чрез тях хора, които по принцип са апаратни играчи да намерят челни места в изборните листи за народни представители, които по друг начин едва ли биха могли да се наредят пак на тези челни места.

Вижте какво става, във всяка една област гласуват някъде между 200 и 500 човека. Около седем-осем хиляди човека гласуваха в цялата страна като членове на СДС. Значи 31 области като се види колко се пада на област и се получава така: София – по-голям брой, Пловдив – около 500 човека, Пловдив-окръг – около 1200 човека и другото може да се види колко горе-долу остава за другите области. И сега как Ви се струва – да речем хиляда човека от една област, в която има около сто хиляди човека, ще редят листите на СДС. Това е несериозно. Тези хиляда човека по никакъв начин не могат да определят правилно обществените нагласи спрямо листите на която и да е партия.

- Това означава, че такива вътрешни избори могат да доведат до много по-сериозни трусове в СДС, отколкото до консолидация.
- Смятам, че тези избори ще излъчат на много места такива кандидати, които ще отблъскват гласоподавателите вместо да ги привличат. Има един текст в него, който казва, че Националният съвет в крайна сметка одобрява листите.

Например в София, ако излезе Борислав Бориславов водач на листа или на второ място в листа, как този човек ще привлича гласове? Не може. Защото Борислав Бориславов действително беше един от хората, които направиха така, че половината от една детска градина в „Лозенец” по негово предложение беше заменена за голям апартамент. Това не е единственото. И други замени е предлагал. И аз искам да питам сега кой ще подкрепи тези хора в „Лозенец”?

Същото е и в Търново с Радонов. Кой ще гласува за Радонов там? Приятел ми е, но тези хора не можаха да разберат, че на СДС му трябва нова свежа кръв. Трябват му хора с образование, с езици. Трябват му хора, които имат собствени професии, да са добри в професиите си, а не единствената им дейност да е била да са политици. Те казват, че са незаменими, защото са много опитни в политиката, но човек, който няма сериозна професия и който не се е доказал в една професионална област, трудно може да стане политик.

И във Варна е същото. Такива неща силно демотивират. Аз си мислех и продължавам да си мисля, че коалицията между СДС и ДСБ има все още някакъв шанс, но колкото повече такива стари муцуни отиват начело на листите, толкова повече шансовете на тази коалиция намаляват.

- Получава се нещо много парадоксално. Досега се говореше, че факторът, който тегли коалицията СДС – ДСБ надолу е Иван Костов, а сега от думите Ви излиза, че с много по-голяма тежест надолу ще я теглят старите муцуни от СДС.
- Иван Костов и на мен не ми е симпатичен, ако става въпрос за моя лична симпатия или антипатия. Иван Костов обаче беше министър-председател на България в един тежък период и въпреки всичките му кусури, въпреки това, че и аз не го харесвам той, ако говорим обективно, направи действително сериозни неща, за да може положението да се стабилизира и България все пак да влезе с някакво подобрение и действиетлна действаща работеща икономика в Европейския съюз. Това е факт. Направи приватизацията. Да. И аз съм я критикувал, но това беше една правилна политическа стъпка.

Иван Костов е много висока топка. За него ще има много плюсове и много минуси, докато за тези хора се чудя какво положително са направили. Те са били винаги на партийна ясла. Те са били една чиста седесарска номенклатура и нека да си кажем истината.

Проблемът не е Иван Костов, нито ДСБ. Проблемът беше навремето в СДС, че беше създадена една партокрация - хора, които бяха на доходни места и замениха идеята със своето собствено уреждане. Такъв случай беше Столичният общински съвет по времето на Антоан Николов, на Бакърджиев, на Софиянски. Сега тази фирма „Софийски имоти” я разследват за неща, вършени в онова време. А само тя ли е?

А това, че Костов оглави ДСБ и след това изконсумира самото ДСБ, това си е негов проблем. Той така е устроен. Той създава нещо и след това го изконсумира. ДСБ беше създадено като граждански проект. България се нуждаеше от такъв проблем.

Проблемът е, че Костов като лидер на ДСБ не успя да запази гражданския проект ДСБ, а го превърна в една еднолична партия. Това е проблемът на Костов. Да Ви кажа лично аз как виждам нещата. На тези избори имаме шанс да избираме между слепи и кьорави. Така ще бъде на тези избори. И няма как - аз ще гласувам за кьоравите. Това е. Защото все пак имат едно око и могат нещо да видят. Докато тези, които ни управляват, те са пълни слепци.

- Фактически, ако използвам Ваш израз, тези избори ще узаконят ролята на седесарската партийна номенклатура като водачи на листи.
- За съжаление на много места това ще бъде факт.

- А от гледна точка на стабилността на коалицията СДС – ДСБ тези избори каква роля биха играли?
- Мисля, че напрежението, което безспорно ще възникне в редиците на СДС, няма как да не се прехвърли върху самата коалиция. Стабилността на бъдещата парламентарна група и по-точно на тази част, която ще дойде от СДС започва да става изключително важна. Ние не можем да пуснем хора, които са съмнителни по поведение, които по принцип не приемат сътрудничество с ДСБ.

Кой го знаеше Марио Тагарински, кой го знаеше Колчакав, кой го знаеше Митко Йорданов и Димитър Димитров от Варна? Те какви хора са? Те станаха известни, защото СДС ги припозна за кандидати някога няколко пъти. И сега представяте ли си? Те бяха тези, които изключиха Яне Янев от групата на ОДС и сега изведнъж казват, че са с Яне Янев. Какви са тези хора? Това са политически играчи.

Нищо лошо няма в това, но аз лично не искам да гласувам за такива хора. Аз искам да гласувам за хора, на които може да им се прогнозира поведението, които са ясни, които не са противници на коалицията. Колкото и неприятна да се струва тази коалиция на много хора, лично за мен тя е смислена.

- Е как да стане така, че да бъдат излъчени хора, които са лоялни към коалицията СДС – ДСБ? Ако така се правят предварителните избори с презумпцията да се излъчват такива хора, тук също прозира манипулация.
- Когато се правят предварителни избори, се избират личности. Ако тези личности са хора, които нямат нищо общо със седесарската номенклатура, хора, които привличат гласове, тогава няма нищо лошо, ако те не са одобрявали коалицията. Но, ако се съберат номенклатура на СДС, хора с недобро обществено доверие, хора и противници на коалицията, ами тогава какво остава? Според мен трябва да има ограничения. Едно от ограниченията да е хора, които влизат на челни места в листите на СДС да подкрепят безусловно тази коалиция, за да е ясно, че тези хора могат да работят със своите колеги от ДСБ.

- Ето, седесарската номенклатура се кандидатира на предварителни избори. Тя е лоялна към лидера Мартин Димитров. Оттам следва, че е лоялна и към коалицията. Не е ли решен казусът?
- Не е точно така. Мартин Димитров е още в първи курс на училището за лидери. Истинската номенклатура, за която говорим не е от подръжниците на Мартин Димитров. Това са хора, които на двата национални съвета, които бяха проведени в последно време, гласуваха винаги против предложенията и винаги търсеха начин да не се случи коалицията с ДСБ. Нова са някъде 30-40 човека.

Между тях има и изявени политици от СДС. Например един Колчаков да кажем. Той е един изявен политик от СДС. Виждате какво направи Иван Колчаков. Аз лично съм силно учуден от това, което той направи. Тези хора всъщност целят само едно – на всяка цена да бъдат в листите на избираеми места. И аз мога да Ви кажа едно нещо. Ако Костов на тях персонално им каже – момчета, не се притеснявайте, аз тук на вас ще ви уредя първите места – те ще започнат да харесват и Костов. Ще кажат, че Костов е много хубав.

Тяхната игра е ясна. Тя стана ясна особено на последния Национален съвет. Играта им е една единствена. Те себе си не могат да се видят следващите две години извън парламента. Така са си нагласили своята лична програма, че да бъдат народни представители в следващия парламент. Аз казвам народни представители, но не казвам от кого, защото явно и те не знаят от кого. Важното е да са там. Аз за такива хора не мога да гласувам. Все пак трябва да има малко етика в тази работа.

- Тези предварителни избори могат ли да се окажат с още един изненадващ ефект - голяма група седесарски електорат и политици от СДС да се прелеят към партията на Яне Янев?
- Това, че например Марио Тагарински, Иван Колчаков, Митко Йорданов и Димитър Димитров отиват при Яне Янев, не означава, че те със себе си водят и някакъв електорат. СДС въобще не бива да разчита на тази членска маса от седем-осем хиляди хора, които има. Партията трябва да търси такива личности, които да вдигнат онези десетки хиляди симпатизанти на СДС, които по някаква причина не са гласували и искат да гласуват на тези избори.

- Г-н Андреев, говорим за коалиция СДС – ДСБ, говорим за ярки личности, а всъщност при хипотеза, че все пак парламентът наистина приеме осемпроцентова бариера, не отива ли всичко на вятъра?
- Не, аз не съм убеден, че е точно така. Аз смятам, че осемпроцентовата бариера е правилна, защото в крайна сметка какво е това сега? Като искаш да участваш в управлението и не можеш да хванеш осем процента, за какво става дума?

- Значи Вие подкрепяте осемпроцентовата бариера?
- Категорично. Категорично. Тази коалиция за мен има ресурс да достигне 12, 13, 15% стига да направи добър мениджмънт на своите листи и да разбере какво искат хората.

- Виждате ли да се прави добър мениджмънт?
- Засега не виждам.

Георги Коритаров


*Член на Националния съвет на СДС