Под дебела медийна сянка се мъти голямо камилско яйце – промените в Закона за местните избори и в Закона за местно самоуправление.
Странното в случая е, че ако говорите с повечето областни или общински политическите лидери ще видите, че те са възприели правилата на играта едва ли не като неизменни.
А това съвсем не е така.

Навсякъде по Черноморието и в митничарските общини се появиха бизнес партии. На места те даже участват в мнозинствата, излъчили са кметовете и имат повече съветници от някои от политическите сили. Ако обаче в бъдеще бъде прието условието всяка партия, която иска да участва на местните избори, да има представителство, примерно, в 2/3 от общините… увисват всички бизнес партии без изключение. Особено сега! В разгара на икономическата криза и след злощастния пример с проекта “Ковачки” спокойно може да се прогнозира, че в България няма икономическа групировка, която да рискува толкова мащабна инвестиция в политиката. Появата на подобно условие само по себе си е предупреждение от страна на държавата – бизнесът няма работа в политиката. Посланието е - поставяме преграда, защото трябва да има такава!

Ако въпреки това има упорстващи и недоразбрали, държавата винаги има начин да преподава частни уроци в дискретна обстановка. Легендата твърди, че след такъв урок даже най-буйните ученици излизали леко замаяни и извънредно послушни.
Или казано с думи прости – в бъдещите общински съвети може да има бизнес партии, може и да няма. Единственият, който ще реши това, е държавата в лицето на управляващите.

Ако се реши бизнес партиите да бъдат отстранени, то елементарната математика показва, че най-вероятно ще започне процес на окрупняване на групите в бъдещия Общински съвет. Партията, разполагаща с мнозинството, примерно, във Варна ще има над 18-20 съветника и ще преговаря за не повече от шест необходими и гласа. Може дори да реализира собствено мнозинство от 26 гласа. Колкото и странно да изглежда основната опозиционна партия ще има поне 10 съветника - повече от сегашната най-голяма група в съвета. Ще се завърне класическото разделение ляво-дясно.

При този сценарии обаче има една не поддаваща се на контрол тенденция – повишаването на тежестта на местните политически централи на класическите партии в ляво(БСП), центъра(ДПС) и в дясно (СДС плюс ГЕРБ) ги прави мишени. Изхвърлените от политиката бизнес интереси ще направят всичко възможно да се приспособят и ако не интегрират свои представители в дадена партийна централа ще направят и невъзможното да я дестабилизират.
Тоест, вече имаме и добра, и лоша новина.

Добрата е, че старите партии (БСП, СДС, ДПС) плюс ГЕРБ, които до сега имаха от 3 до 9 съветника, сега ще разполагат с много повече избираеми места. Лошата е, че този път натиска отвън ще е невероятен.
Няма да има по ценна стока от политическата и организационната стабилност.
Особено ако се предприеме друг един ход!
Намаляване броя на общинските съветници.

За това се говори от много отдавна, но до сега не е правен такъв експеримент. Най-меко ще бъде прокарана тази идея, ако тя върви в комплект с друга нестандартна идея - създаване на Областен съвет. Тоест, реално властовите позиции няма да бъдат намалени. Обаче изборите за областен съвет водят до предположението, че ще има избори и за… областен управител. Не е задължително, но е възможно. Другата възможност е областния управител да бъде избиран от самите областни съветници.

И тук имаме добра и лоша новина.
Ако областни съветници и областния управител бъдат избирани, идеята за местно самоуправление ще бъде издигната на ново европейско ниво. Лошата новина е, че контролът на държавата върху регионите ще е по-хлабав. А част от регионите в България са смесени. Което пък води до стратегически последици в друга, не по-малко важна посока – националната сигурност и интереси.

Третата дежурна спорна тема са районните кметове. През годините ги е нямало, после ги имаше, пак ги нямаше и сега отново ги има. По принцип този въпрос винаги се разглежда от управляващата в момента партия като възможност да се наредят максимален брой местни кадри на властови позиции или възможност да се отхапе парче власт там където е трудно да бъде победен кмета на една от трите най-големи общини (София, Пловдив, Варна). Този подход сам по себе си е порочен и ГЕРБ са първите, които могат да излязат с чест, решавайки го в полза на гражданите на трите най–големи града.

Безспорно е, че районните кметове и районните администрации имат най-близък контакт хората по места. Също така именно те осигуряват най-стриктния контрол на фирмите по сметопочистване, дупките по пътищата, рекламните съоръжения и т.н.
Настоящият лидер на ГЕРБ Бойко Борисов е бил кмет и в спокойна обстановка би могъл най-добре да прецени до каква степен идеята за районни кметове може да бъде реализирана.

Добрата новина тук е, че и да няма районни кметове, по същество т.нар. кметски наместници са почти същото. Просто вместо изборна длъжност имаме назначаема. Лошата е, че и да има районни кметове, те почти със сигурност пак няма да имат свой бюджет. Което пък определя смисъла (по-скоро липсата на смисъл) на начинанието районни съвети. По едно време имаше и такива но съществуването им е трудно да бъде защитено при положение, че бюджета на общината се приема от общинския съвет.

Голямата битка! Тази за кмет на общината безспорно е най–важната. В това се убедиха на собствен гръб всички онези хитреци от бизнес партиите във Варна, които бяха решили, че влизайки в Общинския съвет ще поставят условия на кмета. Стана точно обратното. Сега стоят на килимчето като пудели и чакат дресьора да им кимне с глава, надавайки се, че от кметския ръкав ще изпадне захарче.

Най-странното в цялата работа е, че единственото радикално нововъведение, което е възможно при битката за кмет, е… липсата на такава.
Тоест, кметът да бъде избран не пряко мажоритарно, а от общинския съвет.
Този модел съвсем не е нов за Европа и САЩ. Но има своите неизбежни последици. Първата е, че кметът има много по-малък авторитет. За сметка на това контролът от страна на съвета е много по-здрав.

Тук пак опираме до политическата стабилност. Само стабилни политически централи, могат да излъчат едновременно политически лоялни и професионално компетентни хора за съветници. И пак само стабилни политически централи ще могат да налагат предвидима политика в съответствие с програма, гласувана от достатъчен брой избиратели.

Не случайно в повечето случаи вариантът със силен общински съвет, който избира кмета, се е наложил в страни със стара демокрация и стабилна партийна система. Не е задължително у нас тази идея да се провали. Просто никой не го е правил до сега.
Ако и сега не бъде направено, битката за кмет ще е според старите правила, вероятно леко модифицирани.
Обаче залогът може да се вдигне! При това много.

Досега говорихме за правила на играта, но не и за терена, на който ще се играе.
Ами ако бъде взето решение за промяна на границите на общините? Община Варна, например, интегрира в себе си общините Белослав и Аксаково?
Възможно е окрупняване и на областите. Тоест, кметовете на едни по–големи общини ще работят с областни управители на едни още по–големи области.
Специално при областите вече е правено. Нищо не пречи да се направи при общините. Особено морските, които са притиснати от морето и имат висока гъстота на населението е сигурно, че ще получат нов тласък за развитие. Този до някъде футуристичен модел би трябвало да е свързан и с нови форми на транспорт и инфраструктура, задължително налагане на стриктни екологични норми, кардинално решение на проблемите около сметопочистването чрез нов завод за преработка на отпадъците, пречиствателни станции за отпадни води, съобразени с реалния брой хора във Варна, курортите и новите територии, изнасяне на производствата и т.н.

Ако обаче си мислите, че това е всичко? Не! Не е!
Следващите местни избори на практика съвпадат с президентските. Между провеждането им има само месец. Логиката предполага те да бъдат обединени.Тоест в един и същ ден да гласуваме за президент, за кмет, за общински съвет плюс евентуалните опции за областен съвет, за областен управител и районен кмет. Звучи сложно, но не е. И безспорно ще е по–евтино решение за хазната. Тук обаче се появяват нови предизвикателства пред политическите сили. Коалициите на национално ниво, разговорите за подкрепа или просто сондажите в полза на един и ли друг кандидат за президент, могат да конфронтират едни същи политически сили по отношение на кандидатите за кмет, например. Парадоксалното в случая е, че в един и същи ден може да гласуваш за президент, за една коалиция срещу друга коалиция и точно обратното – за втората коалиция срещу първата, давайки гласа си за общински съвет.

При така оформилата се възможност за изборен маратон няма как бъде завършен този анализ освен с повторение на основния извод!
За предстоящите местни избори - 2011 няма да има по-ценна стока от политическата и организационната стабилност, която ще успеят (или няма да успеят) да постигнат в местните политически централи.
Антон Луков