Преди години никой не оспорваше тезата, че ДПС и Атака са като скачени съдове. И двете партии се нуждаеха една от друга, за да мобилизират електората си преди избори. Този баланс обаче беше нарушен при правителството на Орешарски. Тогава Сидеров получи прозвището „златен пръст“, тъй като крепеше мнозинството в парламента. Логично това се оказа и началото на края на неговата партия, което отвори вратите към парламента за фронта на Валери Симеонов.

Днес електоралният капацитет на Атака е под санитарния минимум. Патриотичният фронт пък не успя да вземе освободената от Сидеров писта. Въпреки това, ДПС от едната страна и Сидеров и Симеонов от другата, можеха да продължат да поддържат системата на скачените съдове и то сравнително успешно.

Новата партия на изгонения от ДПС Местан, обаче наруши брутално този баланс. Направо строши везната. След като беше посочен от Доган за проводник на чужди държавни интереси, първото действие на Местан бе да се покрие в турското посолство. От тогава до днес той поддържа, развива и утвърждава образа си на политик, зад който стои съседна нам държава.

Не директно в първо лице единствено число, естествено. Но всичко около него и новата му партия буквално крещи – аз съм човекът на Турция в България. Тази пропаганда от типа – има ли някой, който още да не ме е забелязал?
Така Местан скочи от едната страна на везната, а другата е почти свободна. Балансът е нарушен драстично. Няма как това да е случайно и необмислено. Липсата на равновесие не е присъщо и естествено състояние нито в природата, нито в политиката.

С действията си Местан сам провокира появата на нов опонент. Днешната геополитическа реалност ясно подсказва, че щом едната страна на везната е протурска, то другата ще е проруска. У нас отдавна има глад за проруски ориентирана политическа формация, с ясно изразена националистическа политика. В новата си роля Местан опъва червен килим пред появата на такава нова партия.

Подобно постилане гарантира нейното влизане с гръм и трясък плюс множество съпътстващи ефекти. Остава само да проследим кога и кой ще заеме свободното място на везната, за да бъде възстановен баланса. Все пак законът за скачените съдове е физичен и не подлежи на нормотворческа регулация.