Почти сигурно е, че беше съвпадение, но е толкова странно, че направо се запитах дали пък не действа някакъв много ефективен меджутелевизионен шпионаж. Защото в трите конкуренти най-гледани телевизии в България едновременно в сутрешните блокове днес се състезаваха за вниманието на зрителите следните поразително сходни сюжети :

Би Ти Ви забавляваше публиката със семейство японски “смелчаци” ( както бяха определени от екрана), които живеят в българско село след пенсионирането си и в ранни зори вече пееха български възрожденски песни в пълно “бойно снаряжение”, т.е. нагиздени в нашенски носии. От БНТ , също с пряко включване ,но от София, ни запознаваха с китаец, който ни осведоми за китайската нова година , а по “Нова телевизия” темата беше японската връзка на българския сумист Калоян Махлянов – Котоошу.

Едно е да съвпаднат събеседници и коментари по водещи теми, като гонитбата на октопода в надземния ни свят, друго е такава екзотика да се дублира по споменатия начин.

Но да оставим теорията на телевизионните конспирации и да се приземим в реалния свят на медийната ни действителност с друг , по-важен акцент. Този път ми се струва, че има повод той да падне върху източниците на информацията и тяхното цитиране, което по нашите вестникарски земи се смята най- малкото за ненужно.

Някой може ли да каже кой на кого се е обадил, за да стане ясно, че Станишев е поискал прошка от Борисов на Сирни Заговезни? Едни информатори се бяха объркали , свързвайки прошението на Станишев със Св. Валентин. Така превърнаха без да искат пи-ар акцията на Борисов в неволен любовен сюжет с “ обратен знак”. Други , като телевизиите, направо се направиха, че няма такава новина ( зашеметени от нейната двусмисленост, може би).

Трети, български т.н. национални всекидневници, или преписват от електронния оригинал, без да споменават приближения до Борисов ( и поради това меродавен) източник на тази интимна новина, или си приписват някаква специална, но твърде неясна осведоменост по въпроса. Всички се измъкват с мъгляви формулировки от рода на “разбрахме”, “ научихме”.

И как точно са “разбрали”, или “научили” че Станишев е поискал прошка от Борисов – поне един от двамата трябва да се е похвалил? Не става ясно, защото явно не е позволено. Неудобно е някак да кажат, “ от кабинета на премиера се похвалиха”., което все пак показва някакви остатъци от чувство за срам в процеса на медийното обслужване.

Инструктажът обаче винаги си личи. . Вестникарските публикации по въпроса днес поразително си приличат като текст, взет от циркулярно писмо до съответните медии. Важното е кампанията да върви и да се удовлетвори желанието на властта, но ако може да не се споменава това буквално.

Прословутото българско “карай да върви” очевидно е мотото и на нашенските медии. Така де, какво ли пък върви като хората у нас, че да го караме да тръгне по някакви си утвърдени международни стандарти точно в медиите, които залагат на презумпцията, че имат насреща си всеядни мозъци, на които им е все едно с какво ги тъпчат.
Иво Инджев /ivo.bg