Честно да ви призная познавам много политици, уважавам много от тях и обичам политиката. За съжаление обаче политиците ни, като цяло са… нека го кажа направо ами простички. Да вземем например премиерът Сергей Станишев (който далеч не е от тези със слаб интелект). Без да му симпатизирам винаги съм казвал съвсем честно какво мисля за политическото му поведение, както с негативни коментари си (по-често), така и с позитивни (признавам по-рядко). Това, което пиша в момента накланя още малко везните към негативните кометари.

Г-н Станишев е показал (поне според начинът, по който го цитира в. “24 часа”) пълно неразбиране за това, каква е ролята на медиите в едно демократично общество и как правителството може да работи за разширяването на свободите на гражданите.

По време на обиколката си в Музея “Нюзеум” г-н Станишев е бил изненадан, че от трите цвята, които обозначават свободата на словото на медийната карта на света - зелено за свободните страни, жълто за тези със свобода на медиите нарушавана от правителствата и червено за държави без свободни медии - България се намира в жълтия сектор.

“Защо България е в жълто?”, пита Станишев (би трябвало да знае) и получава отговор, че причината е, че в страната ни има “частично свободни медии”. Това означава, че българските закони дават свобода на словото и медиите и правителствата по принцип я зачитат. Според “Freedom House” обаче “правителствената манипулация на медиите и липсата на независимост в правораздаването са причина за безпокойство”.

Аз бих добавил тук, че причина за безкопойство са министрите в правителството на тройната коалиция, които си позволяват да звънят в редакциите на медиите и да ги тормозят за това какво да излиза в публикации и в ефир, и какво не.

Г-н Станишев казва, че позицията на България “не е толкова лоша”. Журналистите, които го придружават по време на американската му обиколка са го попитали как ще коментира мястото на България в жълтата “полу свободна зона”, а той им отговаря “Не е толкова лошо”.

Каквито думите, такива и политиците… на мен обаче “не е толкова лошо” не ми харесва като състояние на нацията, особено ако то е свързано със най-важното свободите на хората (които в краяна сметка се виждат ясно в свободата на медиите). За съжаление това не се разбира нито от г-н Станишев, нито от “не-е-толкова-лошо-правителството” му.

Друго нещо, което партията на г-н Станишев и самият той не разбират е, че правителството има ключова роля, за това да има или да няма свобода на медиите и на гражданите. Защото всяко правителство олицитворява държавата и е най-големият паразит върху свободите на гражданите. Не така мисли обаче премиерът. На въпрос, какво може да направи правителството ни, за да минем в “зелената зона” държави г-н Станишев отговаря - “Мислите ли, че правителството има отношение към това”.

На такъв отговор, аз пък казвам “Г-н Станишев бихте ли се поотместили малко от премиерския пост”!

Димитър Аврамов/www.avramov.com/blog