Знам, знам, прекалено много съм се бил загрижил за едно и също - как по темата за войната в Грузия у нас сепаратистки се мълчи. Може и да е така. По българските стандарти направо прекалявам. Но да видим как е по международните…

Според изследователската група „ Exellence in Journalism”, специализирана в анализа на новинарския поток в медиите по света, темата за конфликта в Кавказ е засенчила олимпиадата. Цели 26 на сто от световния новинарски трафик са били посветени на този проблем в периода между 11 и 17-ти август, се казва в проучването, цитирано от БГНЕС.

Подобно проучване в точни проценти за България не е известно. Но всеки, който е обърнал внимание на внезапната глухота и слепота на българските медии по водещата световна тема, може с лекота да се обзаложи, че в тукашната провинция интересът към тревожните събития няма нищо общо със световните нагласи. В националните всекидневници, ако не броим „ Дневник”, към днешна дата няма НИТО ЕДИН собствен авторски коментар по въпроса. НИТО ЕДИН. Някои, като „Труд”, поръчаха след избухването на кризата на двама външни автори да защитят две гледни точки и след това, с големи прекъсвания във времето, публикуваха статия на американски дипломат в София. Другите и толкова не сметнаха за необходимо да направят. За телевизиите-да не говорим. Защото те изобщо не говорят… Мълчат. Няма ги обичайните коментарни студиа, удобно отсъстват сутрешните блокове, не се намират минутки за коментарен акцент с гости по темата в самите новинарски емисии, както при други, често пъти далеч по-незначителни събития ( авторът е бил многократно участник като гост в този обичаен формат).

Наблюдаваме пълна липа на интерес. Дори мисълта за различност с цел конкуренция на пазара, на който отсъства ангажирана медийна трибуна по най-важния световен въпрос, не подбужда към действие конкурентите в състезанието по мижене пред северното сияние. Такова съвършенство в бойкота се постига само по един начин:съгласуваност. По вертикала с държавното ръководство и по хоризонтала между медийните съзаклятници. И ако някой досега се е съмнявал, че това по принцип може да е вярно в една формално демократична страна, моля, нека се огледа и да обори очевидния факт.

Възможно е някое изключение да ми убягва, но картинката като цяло е точно такава: скандален сепаратизъм спрямо общата международна тенденция. Нещо повече, като член на НАТО, ЕС, ОССЕ България автоматично попада в „кюпа” на общите им позиции, изразявани нееднократно и еднозначно. Но нито веднъж властите не взеха отношение, а и няма кой да ги попита за обичайните разяснения и уточнения на българската позиция и евентуалните й нюанси. Защото, както изглежда все по ясно през тази изкуствено поддържана мъгла, „българският нюанс” е в усилието да се избегне колкото е възможно демонстрацията на солидарност с изброените по-горе изключително важни международни институции. Това е и може да е единствено и само в интерес на руската трактовка, защото останалите, изброените, единодушно призовават към спазване на териториалната цялост на Грузия, т.е. опонират на Русия, която я нарушава.

Към трите организации днес се присъедини и Г-8. Ройтерс разпространи съобщение, че формулата за териториалната цялост на Грузия е подкрепена на високо ниво от страните в този най-висш форум на богатите държави, чийто БВП е 65% от световния. Без Русия, естествено…

Изключенията, както в относително малките по аудитория българки медии, така и в изявите на „малки” по ранг представители на българската държава правят българския сепаратизъм още по-ярък. На амбразурата от името на държавата е хвърлен да запушва дупката един заместник-министър на външните работи. Милен Керемедчиев храбро, но доста неубедително защитава незащитимата позиция на липсата на позиция и с това постига обратен ефект.В статия за в. „Труд” ( който не намира за нужно да изрази собствено становище дори в многобройните си кратки коментарни колонки-подписани, или редакционни), г-н Керемедчиев търси аргументи за руската инвазия в…историята. Грузинците не били отчели, че руснаците си били такива-като започнат да отблъскват агресорите, не спират, преди да им превземат столицата. И се позовава на…войната срещу Наполеон. Страхотно! С такава защита на манталитета от 19-те век, няма нужда да се доказва явното-че руската политика в днешния 21-ви век е извадена от нафталина на вековете. Към подобни аналогии може да се добави много друг исторически доказателствен материал. Например: войната на руските болшевики срещу Полша от 1920-та година, завършила с позорния им разгром, все пак беше доведена докрай с вероломното й поделяне с германците през 1939-та и не спря, докато Сталин не се наслади на хитлеристкия погром над полското въстание от източния бряг на Висла и съответно-до братската окупация на стъпканата до основи полска столица.
Въобще, като иронично отбеляза Вацлав Хавел, руснаците непрекъснато се опитват да внушават, че малките им съседи с нещо ги заплашват. Е, поне от страна на България няма нужда се опасяват. А и днес става още веднъж ясно със задна дата, защо тук нямаше нужда се поддържат на място съветски дивизии за гарантиране на съветското господство.
Иво Инджев
Още материали от същия автор на http://ivo.bg