Така се случи, че имах лошия късмет лично да присъствам на повечето от нещастията, застигнали варненските управляващи.
Когато арестуваха Началника на Управление “Общинска собственост” (това бе тогава точната длъжност на сегашните директори на дирекция) в Община Варна - Иван Чолаков, бях на няколко метра от него.
Скоро подарих на бившия шеф на ДКС - Красимир Ангелов касетката (в онези години нямаше дигитални диктофони) с интервюто, направено в дома му, когато беше под домашен арест.
Между другото, тази гнусна история с тормоза върху деца, не им е за първи път на ченгетата. Спомням си, колко тежко преживяха обиските в дома си дъщерите на шефът на “Отворено общество” - Свилен Спасов. Буквално пред очите ми побеляха Христо Кирчев, Янко Станев, Борислав Ралчев, Стефан Минков.
Иван Славков лично ми разказа … бъдещето си, броени дни преди да му се наложи да го изживява ( в момента ).

Някои вече не са между живите (Мир на праха им!) – бизнесменът Севдалин Стратиев. бившият Областен управител - проф. Николай Пантев.
Тормоза от ченгетата не се размина и на мен, семейството ми и моите деца в далечните 1996 –1998 г.
Оказа се, че било само въпрос на време, накрая и аз да бъда “уреден” в лична среща с болката през 2003-та.
Изглежда такава е съдбата на мъжете. Не се оплаквам. Да си мъж в този живот, определено има редица предимства.
В една или друга степен, всички мъже са егоисти. Знаят, че понятия от рода на чест и достойнство имат смисъл. И че отмъщението е сладко! В повечето случаи това е достатъчно да те крепи и в най-трудните изпитания. Просто целият ти свят се върти около… теб!

При майките не е така. Те обичат децата си безрезервно. Те са готови на всичко в името на децата си. Буквално на всичко - страдания, унижения, мъки.
Там, където един мъж би спрял ужасен, те… продължават.

Господа, варненски милиционери!
Как не се научихте за толкова години? Кому беше нужна тази демонстрация на сила, спрямо децата на Борислав Гуцанов и Данаил Славов?
Гуцанов не се е съпротивлявал! Можехте да го арестувате в общината.
Цяла Варна знае, че когато е във Варна, Славов почти по цял ден е в хотела си (Капитол) и че няма навика да ползва внушителни охрани. Не! Трябваше да покажем на децата му колко сме смели! Естествено, скрити зад качулки!
Силата обаче е нещо временно. Днес я има, утре… Божа работа!
А майчиното проклятие винаги застига!

Към днешна дата няма нито едно изключение!
Всички, които през годините злоупотребяваха със силата и възможностите си – платиха същата цена като жертвите! Че и по-жестока! Някои се крият от съдбата си чак в Нова Зеландия. Други бяха обезличени завинаги, разделиха се с единствената работа, която могат и обичат – полицейската, пенсионираха ги като трето качество ненужен багаж. Трети живеят като Сизиф – представят си, че е възможно да се върнат на върха и хоп - мечтите им политат обратно в пропастта като рейтинга на Иван Йорданович. Четвърти пострадаха физически, пети направо изпращяха и т.н, и т.н.
Днес Варненска корабостроителница си работи, но никой не си спомня за Даниела Николова. Факт!
Майчиното проклятие винаги застига! По един или друг начин!
И няма качулка, зад която да се скриеш!
Антон Луков

П.П. За съжаление, България вече е минала по подобен път!
И нищо, ама нищо добро не е видяла.
След Освобождението от турско робство е имало един период от време, през което буквално всяко следващо правителство е вкарвало в затвора предшествениците си. На самия Петко Каравелов - безспорно честен човек и политик, му се е наложило да обяснява пред слисаните западни репортери, че “В България не бият”. И то, след като е бил в занданите на т.нар. “Черна джамия” и безспорно е бил малтретиран. При това е затворен заради престъпление, което не е извършил (обвиняват го за убийството на министър Христо Белчев през 1894г.).
На днешните радетели за милиционерски терор, “твърда ръка” и разстрели по стадионите, ще припомня една от най-известните мисли на същия този велик български държавник - Петко Каравелов: „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.