Матрицата, по която се разбива една партия, е една и съща. Поне това стана ясно след всичките бурни години от 10 ноември 1989 г насам. При това и редът на събитията, и личностните характеристики на главните действащи лица в голяма степен съвпадат.

В повечето случаи виновен е страхът. Страхът от преминаване в… опозиция.

На финала, всички берат плодовете, появили се в резултат на едно доста трудно преодолимо противоречие. Когато партията е на власт, първата работа на властимащите партийни функционери е да се отърват по най-бързия начин от идеалистите в собствените им редици. В историята, явлението е познато като “революцията изяжда чедата си”. В повечето случаи, това упражнение е лесно, а причината винаги е само една - идеалистите пречат на “правилното усвояване на властта”. В опозиция обаче ситуацията се променя коренно. Именно забравените от всички (по-точно изхвърлените от всякъде) са тези, които устояват на несгодите. Тях обаче вече ги няма. И всичко рухва.

Специално кризата в НДСВ не предлага нищо оригинално. Матрицата се копира по най-долнопробен плагиатски начин. Разликата е само в мащабите. Ако в столицата се играе на едро, то в провинцията се играе заради добрата стара византийска традиция. Някакви жалки хорица раздават присъди от рода на това, кой бил “недоносче” и се опитват да уморят цялата публика от смях с дебелашки напъни за “фин политологичен анализ”. Унизителното в целия този цирк е, че винаги се намират истински недоносчета, които с готовност приемат да бъдат управлявани, дори от една комплексирана другарка, фръцкаща се с шапка украсена с цветенца и плодове. Едва ли някой ще се учуди на констатацията, че любимото занимание на подобен род “мъже” е да се… ослушват. По принцип, в матрицата винаги има място за “слушалки”, приятели на руското консулство във Варна и македонстващи пуяци окичени с масонски значки. Само да не пропуснем и тихото пристанище за застаряващи партайгеносета – Варненския свободен университет. Без тях не може и вероятно още египетските фараони са внимавали като си изтърват сапуна в присъствието на подобни “невинни” хорица.

Каквото и да говорят, няма по-впечатляваща гледка от развихрилата се в жълтите редици във Варна войнстваща посредственост. Смешното в случая е, че някакви хорица си мислят, че заблуждават някого. Например - Анелия Атанасова. Жената, която пожела да е кон (според в-к “Монитор”). Милата! Ентусиазмът й толкова много прилича на Тодор-Живковия от преговорите в Хелзинки (т.нар. Хелзингски процес). Тогава Бай Тодор, в стремежа си да угоди на Леонид Брежнев, натворил толкова много глупости, че по едно време от съветската делегация му… забранили да помага. Общо взето и за Царя и за настоящия варненски кмет Кирил Йорданов е по-добре да внимават с подкрепата на Анелия Атанасова. Разбира се, има и приемлив вариант - някъде сред цветенцата и плодчетата на шапката на достопочтената дама (с романтичното излъчване), да инсталират една антенка (като на пчеличката Мая) и да й подсказват от разстояние основните насоки на “финия политологичен анализ”. И пак не е сигурно, доколко фин ще е политологичния анализ. То и Леонид Брежнев си е мислел, че контролира Бай Тодор, ама последния го надживя с близо две петилетки.

Накратко казано, и в политиката, и в живота свещената простота е безсмъртна! Тоест, като нищо ще демонстрира по дълго-политическо оцеляване и от Царя, и от НДСВ и от варненския кмет.
Ха! От нищото изникна още едно интересно съвпадение - любовта към шапките. Всички ние знаем колко много интелект, широка обща култура, благородническо възпитание, изисканост и финес се криеха под Бай-тошовия пролетарски каскет.
Какво ли се крие под шапката с цветенца и плодове?
Каквото и да е! Едва ли ще има нещо общо с теорията за относителността.

По-важно е друго!
Към днешна дата, матрицата щампова еднотипни политически събития. Матричарите обаче пропускат една много мъничка, почти незабележима подробност. Щампата реди не само еднотипни политически събития - реди и еднотипни последици. Не знам кой колко шахматни хода напред играе, но не е необходимо да си германски благородник или македонстващ масон, за да си наясно какво ще се случи от тук нататък.

Вероятно и бай Тодор си е мислел, че ще е вечен.
Спомняте ли си онзи поглед на Първия в навечерието на 10 ноември 1989г.? Когато чакалите от ЦК на БКП нахапаха до кръв ръката, която дълги години им беше подхвърляла кокалчета.
Същият поглед като на Тодор Живков, имаше и Иван Костов през не толкова далечната 2001г.
След Костов и самият Милен Велчев (когато загуби изборите за кмет на София от Бойко Борисов) гледаше безпомощно и объркано на онази пресконференция, на която всъщност трябваше да присъства Царя.

Едно трябва да е ясно! В следващите поне пет години, не съществува вариант за нормално развитие на НДСВ и в частност на НДСВ-Варна. Вече не!
Няма как да има мир с чакалите от ЦК на НДСВ!
С всяка изминала седмица, омразата ще се увеличава, а взаимната непоносимост ще ескалира безпощадно. Така беше в Иван Костовото СДС, така ще стане и в Симеоновото НДСВ. Някои се заблуждават, че все още е възможен мир въз основа на общност на интересите.

Вече няма интереси! Поне, не съществуват (към днешна дата) толкова съществени интереси, които по някакъв начин да укротят вулкана от … взаимни чувства.
Даже най-простият въпрос няма отговор - кой нормален мъж ще приеме да го командва Анелия Атанасова?

Усещате ли противоречието? Неразрешимо е! Човек с достойнство не би се принизил да се кланя на Бай-тошовия пролетарски каскет (във вариант шапка с цветя, плодове и антенка), а само десетина реда по-нагоре предположихме (всъщност е сигурно), че свещената простота е безсмъртна.

Тя ще надживее всички ни.
Под всички, да се разбира и НДСВ, и кмета, и Царя!
Сами си го направиха!
Антон Стефанов