- Г-н Заимов, какви реформи се извършват при финансови и икономически кризи от десните управления?
- Реформите по принцип се извършват след криза. Ако едно общество е в криза, то не може да бъде реформирано. Неговите системи и правила не могат да бъдат променени в моменти на криза. Когато възникне криза, е много късно. Защото реформите са именно, за да се избягват кризи. В български контекст единствените реформи бяха извършени през 97-99 г. Това са сериозните реформи, извършени в България в последните 20 години. И не забравяйте, те се извършиха след криза.

Но БСП е неспособна да извърши каквито и да било реформи, защото продължава да бъде консервативна. И тук е донякъде проблемът на дясното в България, че много от левите хора са безкрайно консервативни. А това е същността на дясното - да изразява гледната точка на консервативните хора. В този смисъл ние, десните, сме реформаторите в България, и така ще продължи дълго време.

- А по време на криза не се ли предприемат мерки?
- Предпазването от кризи не е въпрос на реформи. Добрата политика, лява или дясна трябва да предпазва от кризи по дефиниция. В момента, в който сме в криза като сегашната, финансова и потенциално стопанска криза, десните мерки са тези, които не спасяват компании или банки за сметка на данъкоплатците. Защото дясната политика е тази, която винаги обръща сериозно внимание на отговорността. Всяка компания е отговорна за действията си. Ако е имало злоупотреба с доверие, грешна стратегия, тази компания трябва да поеме последствията си. Опасността на ляво индуцираните мерки в света днес, е че те се правят с парите на данъкоплатците, с парите на нашите деца, защото голяма част от тези разходи няма да могат да бъдат извършени с текущи данъци, а с ново задлъжняване.

- Съществува ли реално такава опасност?
- Навсякъде съществува. Политиките в момента за справяне със стопанското неравновесие са най-различни. В САЩ са едни, в европейските страни са други. Моето впечатление е, че дясната гледна точка преобладава в света в момента. Независимо от това, че нашето правителство е ляво, и не е много способно. Разчитам, че заради неспособността му да измисли собствени мерки, ще копира дясната гледна точка. Много често определени практики се представят за европейски, а се оказват наши собствени изкривени представи. Проблем на лявото управление е, че обикновено то е непрозрачно за логиката на решенията си. Комитети, тайни заседания… Това е кардинално не дясно управление.

- Имаме ли въобще капацитета да приложим мерки, подобни на тези в САЩ и Европа?
- Това, в което съм сигурен е, че тежестта на финансовата и банкова система в света, е непропорционална на реалността. Каквито и реформи да има в бъдеще, те трябва да са в посока намаляване и раздробяване на големината и силата на институциите във финансовата област, а не в тяхното засилване. Истинското разумно поведение, независимо от ляво-дясно, е правителството да намали разходите си. Да се изготви бюджет за следващата година на базата на предвиждане за нулев растеж. По отношение на тезата, че трябва да се замести частния сектор и правителството да извършва разходи, лявото българско правителство е неспособно да извършва разходи в полза на гражданите. Финансовата криза не е оправдание за нови харчове, защото те няма да отидат там, където трябва. Колкото по-малко харчи българското правителство в момента, толкова по-добре за българските граждани.

- Има ли истина в твърдението, че често левите управления разклащат икономиката, и след това трябва да дойдат десните да оправят положението?
- Разбира се. Левите в повечето случаи смятат, че някакво планиране на държавата може да направи нещата по-добри. Но в правилно функциониращата икономиката отделните хора и компании взимат решенията, без намесата на правителството.

Компетентността е основен принцип на дясното - идват хора-експерти, които могат да взимат решения, и не само на правителствено ниво. Т.е. когато има някакъв търг, спечелен от някаква компания, трябва да се знае, че тя е оглавена от компетентен човек. Не от брата на някой от правителството, или от далавераджията, който е подкупил чиновника. В света повечето от левите правителства са значително по-некомпетентни и частният сектор, който се върти около тях за държавни и общински разходи, е пълен с далавераджии.

- Привърженик сте на тезата, че ако дадена компания е в лошо състояние, с погрешна политика на менажиране, тя трябва да бъде оставена да фалира.
- Разбира се, и това не е моя теория. Икономиката е резултат от живота. Всяка компания е жив организъм и може да умре. Като натрупа старост, неефективност, трябва да се остави да умре. Трябва да се помогне дотолкова, че да не бъдат заплашени свързаните с него компании. Затова има законодателство за несъстоятелност, което предпазва живата материя, свързана със съответната компания. Лявата гледна точка обаче е - да дадем едни пари, взети от данъкоплатците.

- Ще има ли фалити в България?
- Да, безусловно, разбира се, че ще има. Това не може да се избегне. Ако цените на суровините продължават да намаляват, няма логика напр. “Кремиковци” да продължава да съществува. Що се отнася до банките – българската банкова система е стабилна. Има, разбира се, по-силни и по-слаби банки.

- Напоследък се заговори, че може да се повтори кризата от 1997 г. по времето на Жанвиденовото управление. Възможно ли е да се случи това?
- Няма да се случи това, което се случи по времето на Жан Виденов. Заявявам го отговорно. Оставям един малък процент при катастрофална световна ситуация. Тогава означава кризата, която имахме тук през 1997 г. да се прояви в световен мащаб. Но тогава вече няма ляво, няма дясно, това е земетресение. При световен катаклизъм оценявам тази вероятност на 2-3-5 % . Имам предвид стабилността на банковата система и състоянието на икономиката в България. Ние имаме реално и добре работещи компании. През 96 година половин България не работеше. Но ако има такава опасност, аз съм първият, който ще ви каже.

- Дайте някакъв пример за успешна дясна практика в света. Може би “моделът Берлускони” в Италия?
- Не, за мен “Берлускони” категорично не е успешна практика. Италия от моя гледна точка е в едно сложно политическо и социологическо състояние. Бих се помолил бъдещето на България да не прилича на Италия и Гърция. Берлускони е един срам за политическата система. Има страни, на които бих искала страната ни да прилича. Бих споменал северните страни, но фарът разбира се са британските политически институции. Не бих пропуснал и Германия.

- Какво очаквате да се случи в България?
- Днес съм оптимистично настроен, за разлика отпреди няколко месеца. Смятам, че основните правителства в развитите страни успяват да вдъхнат доверие. Шокът от кризата ще принуди много от тях да предприемат реформи, които отлагаха. Същото ще се случи и в България. Очаквам сериозна политическа програма и на нова сметка да се извършат главно в публичната сфера реформи, изключително важни за обществото и които индиректно влияят върху икономиката. Виждам много по-голям потенциал на десните партии, на първо място за ДСБ.

*Мартин Заимов е роден през 1962 г. в Женева. Завършил е електроника в Техническия университет в София. Има магистърска степен по икономика в „Лондон Скул ъф икономикс” и сертификат по икономика от Колежа „Бъркбек”, Великобритания. Специализирал е в Харвард и в Станфорд. В периода 1997 – 2003 г. е подуправител на БНБ и ръководител на Валутния борд. Бил е председател на Управителния съвет на Пощенска банка. В момента е член на Борда на директорите на Сосиете Женерал-Експрес банк, както и общински съветник в София и заместник-председател на СОС.

Валерия Йонкова
Vsekiden.com