Мартин Карбовски е роден в София. Казва, че е учил в обикновено училище – “Юрий Гагарин”, после в Немската гимназия; следва в Лесотехническия университет и телевизионна журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”.

- Г-н Карбовски, Вие сте част от благотворителна кампания в помощ на Мануела Горсова, която пострада при катастрофата с Максим Стависки. Според Вас справедлива присъда ли получи Стависки за стореното?
- Аз не раздавам присъди. Смятам, че това, което съдът даде, е недостатъчно да върнем това момиче от онази граница, от онова място, от смъртта да я върнем. Защото всички казват, Максим ако го вкарате в затвора, ще върнете ли Петър? И аз казвам ОК, няма да върнем Петър. Но, ако съдът беше отсъдил нормално обезщетение… Разберете, някой трябва да плати за оживяването на един човек, това е истината. И тук ние не сме кръвожадни, ние сме изключително хладни, цинични и с ясното съзнание, че това е цифра.

- Преподавате ли още във факултета по журналистика и кое е най-важното нещо, което казвате на студентите при първата си среща с тях?
- Преподавам, но още не знам кога тръгвам… Казвам им, че повечето от тях няма да работят журналисти, повечето от тях ще избягат, жените ще станат най-много парламентарни репортерки и ще спят с депутати – което ще бъде краят на тяхната кариера и началото на един нещастен съвместен живот, и, че само малко от тези хора могат да станат наистина журналисти в смисъла на онова, което в Съединените щати се има предвид – търсещи, ровещи, скачащи на главата на всички… Журналисти – лоши хора, които всички мразят, защото те много работят и търсят какво става. Обясняват какво става, а това е много важно. У нас не се прави това.

- Четвърта власт ли са медиите и има ли такова нещо като свободно слово?
- Не са четвърта власт… Има свободно слово и никой не е дошъл при мен да ми каже какво да кажа и да пиша, но в голяма степен медиите са много угодливи и много ангажирани да не попречат на този или онзи политик. Не става дума, че има една власт, която ги тормози, а има отделни хора, които си правят взаимни услуги… И на мен това не ми харесва въобще, и така.

- Какво разбирате под качествена литература?
- Свободна. Никой не може да каже в момента кое е кадърно, кое е некадърно, кое е качествено, кое не е. Но може да се прецени още в първото четене дали има нещо свободно, или не е свободно. Това, че то е свободно, не значи, че е добра литература. Но все пак това липсва в тази манджа, в нашата обща гозба. В това човечество, в което живеем, липсва свободата. Специално свободата на обикновения човек и свободата на обикновения човек, който пише нещичко на хартия. Дори и най-закъсалите хора, които снимам, те също много внимават да не ритат много срещу ръжена. Което е идиотска работа.

- Като журналист започнахте с маргинални персонажи и социални групи…
- Превеждам, нашият екип е преводач в две посоки. Първо, че политиците, когато говорят, говорят много неясно и трябва на обикновен език да се прокарва това надолу, за да бъде разбрано къде е лъжата, къде е истината. И второ, много по-важно е този сноп светлина, който се усуква към нормалните хора. Вие мислите за маргинални, но така живеят всички…

- Един луд от Корило не може да е като всички.
- Не е справедливо да го наричаш така. По всички европейски параграфи.

- Но защо обръщате толкова голямо внимание на циганите?
- Защото не подозирате колко много са циганите, колко преливат от собствените си дворове и колко ние се правим, че не ги забелязваме, докато един ден ще имаме голям проблем с циганите. Няма нищо расистко в това, убеден съм. Ние вече имаме проблем с циганите и трябва по един или друг начин да ги абсорбираме в нашата тъкан, защото иначе няма да има бели хора след 25 г. Не става дума за бели и черни хора, става дума за модели на поведение и прогрес, за модерни хора и за хора от 18 век – това е проблем. И който смята, че не му е интересно – OK, аз съм съгласен с него, – но който смята, че това не е проблем – е луд.

- Недялко яде ли още лайна в НДК?
- Не, престана. Не знам какво да ти кажа.

- А за Христо Стоянов какво бихте казали?
- Той е ужасен човек – не пие. Аз смятам, че той е част от онова поколение, което не успя да напише поезията за радост (на душата, б.а.), но поне е честен в тази си поезия, в която той все пак обяснява трудния наш общ свят.