САЩ и Русия се нуждаят от добри отношения, защото имат редица важни и общи интереси. Напрежението в руско-американските отношения силно ни отдалечава в ХХ век, смята професор Маршал Голдман.

Известният специалист по Русия Маршал Голдман, заместник-директор на Центъра Дейвис за руски и евразийски изследвания на Харвардския университет, анализира в интервю за „Независимая газета“ последиците от събитията в Закавказието върху отношенията Русия-САЩ, а също така разяснява реакцията на Запада на действията на Русия в Южна Осетия и Абхазия и прогнозира по-нататъшното взаимодействие на Кремъл с американската администрация.
„Независимая газета“ /НГ/: Професор Голдман, как оценявате реакцията на администрацията на Джордж Буш на кризата около Южна Осетия? От ваша гледна точка, относително несуровото „наказание“ на Русия от Запада – това резултат ли е от усилията на Франция, Германия и Италия? Или това свидетелства за нежеланието на Вашингтон прекалено силно да развали отношенията си с Москва?
Маршал Голдман /МГ/: Реакцията на Запада е сдържана, защото САЩ не разполагат с много възможности да накажат или да натиснат Русия. Отчасти това е свързано и с факта, че нито президентът Джордж Буш, нито вицепрезидентът Дик Чейни не желаят да възобновяват широкомащабна Студена война. Причината е в това, че САЩ са затънали в Ирак и Афганистан. Това също така е и признание на факта, че Русия повече не е тази слаба държава, каквато бе през 90-те години на ХХ век. Що се отнася до Европа, не мисля, че тя сериозно е повлияла на американската реакция. Естествено, европейският отговор е силно зависим от нарасналата зависимост на Европа от Русия в областта на енергетиката, особено от руския природен газ. Реакцията на Запада, що се отнася да откритите действия, бе слаба. Но руснаците трябва да знаят, че те ще платят още и много висока цена, за която не бе казано пряко. Мнозинството наблюдатели, а също така западното обществено мнение реагираха крайно негативно на руските действия, а именно: ние имаме работа със „старата Русия“, със „съветската мечка“. Реформираната Русия не се отличава прекалено много от СССР от периода на 50-те години на миналия век. Това не е много приятен извод. Това не означава, че във вътрешен план Русия се е върнала към сталинския стил, а това, че Москва е станала неприятен партньор.
НГ: В последно време руският фондов пазар изживява трудни времена, даже сините чипове поевтиняха. Може ли това да е резултат от американския натиск спрямо Москва?
МГ: Не мисля, че американското правителство има отношение към спада на цените на руските акции. Отчасти това е свързано с действията на Путин по отношение на компанията „Мечел“, а останалото са последици от действията на индивидуалните инвеститори, които видяха, че Русия си остава нестабилно, да не кажем опасно място за вложения на средства, където премиерът може, когато пожелае, да атакува корпорации от типа на „Мечел“ или „Юкос“. Освен това, военните ситуации винаги плашат инвеститорите, даже ако войната се води извън пределите на страната, в която те са инвестирали.
НГ: Руският външен министър Сергей Лавров и държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс заявяваха, че сега не става дума за нова Студена война. Но Вашингтон, както се съобщава, обсъжда възможността да изпрати в Грузия преносими зенитни ракетни комплекси. А Русия в същото време смята да изгражда обща ПВО с Беларус...Съгласен ли сте с оценката на Лавров и Райс?
МГ: Аз не биха нарекъл това Студена война, защото онова противопоставяне се подкрепяше от идеологически разногласия – комунизмът противостоеше на капитализма. Сега ние по-скоро имаме работа с борба за влияние между големите държави. Бихме могли да я кръстим война на патроните. Но тя има много голям потенциал за ескалация.
НГ: Защо Грузия е толкова важна за САЩ? Кореспондентът на CNN към Държавния департамент на САЩ съобщи, че основната причина за значимостта на Грузия е транзита на петрол през нея от Каспийския регион. Американските официални лица, от своя страна, заявяваха, че Вашингтон няма да позволи на Русия да достигне своята „стратегическа цел за подкопаване на демокрацията в Грузия“. Тогава коя е основната причина?
МГ: Някои американци смятат прекаления отговор на Русия за начин да се накаже Грузия затова, че Тбилиси позволи на ВР да построи тръбопровод, който би сложил край на газо- и петролопроводния монопол на „Газпром“ и „Транснефт“, по които в Европа се доставят въглеводороди от Централна Азия. Но аз мисля, че главната причина за американската реакция се състои в това, че ние възприемаме Саакашвили като политик, който е имал реален демократически потенциал и който, ни се струваше, че води Грузия далеч от нейното недемократично минало даже въпреки това, че понякога използваше стари методи срещу опозицията. Ние също така бяхме впечатлени от революцията на розите. В заключение бих искал да кажа, че той разбира демокрацията, та нали е випусник на Юридическото училище на Колумбийския университет.
НГ: Някои руски експерти смятат, че следващата администрация в САЩ, независимо от това дали е републиканска, или демократическа, ще бъде принудена да продължи настоящата политика на президента Буш и неговия екип по отношение на Русия, политика, ожесточила се след операцията на Москва в Закавказието. Правилна ли е тази оценка, имайки предвид, че съветниците на двамата кандидати за президенти /а и самите Барак Обама и Джон Маккейн/ остро критикуват Русия? Например, Робърт Каган, съветник на Маккейн, както и помощниците на Обама Ричард Холбрук и Роналд Асмус сравниха действията на Русия в Грузия с нахлуването на Хитлер в Чехословакия през 1938 г...
МГ: Заради прекалено твърдия отговор на Русия в Грузия на всеки нов президент на САЩ ще му бъде трудно да прояви откритост в отношенията си с Русия. Москва едва ли би желала да се окаже в подобно положение в началото на първия мандат на новия американски президент. Необходимо е и двамата нови президенти да си допаднат един на друг по примера на Путин и Буш, чиито добри лични отношения помагаха за изглаждане на противоречията. В най-добрия случай ще бъде необходимо определено време за установяването на подобни отношения между новите лидери. Общественото мнение в САЩ, изглежда, сега е настроено изключително негативно към Русия и признаването на Южна Осетия и Абхазия от Москва. Символът на мечката си свърши работата. Ще е необходимо смекчаване на този имидж преди новият американски президент да се реши да прояви дружелюбност по отношение на Русия. И това е въпреки това, че двете страни както и преди имат много общи интереси.
НГ: До президентските избори в САЩ остават два месеца. Според вас, руската тема на този завършващ етап на кампанията ще продължи ли да бъде един от най-важните сюжети на предизборната борба?
МГ: Това ще зависи отчасти и от това, което Русия върши в Грузия. Ако Русия изтегли своите сили, тогава кампанията отново ще се концентрира върху Ирак. Ако Русия не се изтегли и по някаква причина Саакашвили бъде свален от поста президент на Грузия, критиката по адрес на Русия ще се усили, измествайки вниманието от Ирак. Маккейн ще заяви, че САЩ се нуждаят от твърд лидер с външнополитически опит. А това е неговото преимущество. Аз съм убеден, че тогава Обама и демократите като цяло ще обвиняват Русия затова, че тя е позволила на Маккейн да отвлече обществото от по-фундаменталните, и според мен, по-значимите дългосрочни въпроси, както вътрешно- така и външнополитически.
НГ: По думите на Лавров, Вашингтон е заплашил да замрази стратегическия диалог за сигурността с Москва. По този начин от двустранния дневен ред ще отпаднат въпросите за разполагане на елементи от американската противоракетна отбрана в Европа и бъдещия режим за контрол и съкращаване на стратегическите оръжия. Това, според вас, били била целесъобразна санкция от страна на Вашингтон? Какви последици за световната сигурност би имала такава стъпка на Вашингтон?
МГ: Подозирам, че ако не бе войната в Грузия, президентът-демократ би предприел стъпки по посока на спиране на разполагане на противоракетите в Полша. Най-малкото администрацията на Буш смяташе така. С това се обясняваше и бързината с разполагането на системите преди оттеглянето на Буш. Сега ще бъде трудно да се предприеме подобно действие, защото то ще се възприеме като отстъпление на Обама пред Москва
НГ: Руският външен министър заяви, че Москва и Вашингтон ще могат да продължат да развиват партньорство само на основата на взаимност. Според вас, новата американска администрация ще бъде ли готова към взаимност и отстъпки пред укрепналата Москва?
МГ: След това, което се случи в Грузия, ще бъде много трудно да се провежда подобна политика, защото това ще изглежда, сякаш САЩ или са се изплашили, или поощряват драката.
НГ: Редица видни американски експерти дадоха следната оценка на отношенията между Русия и Запада: „Америка и нейните европейски съюзници се нуждаят от добри отношения с Москва най-малкото затова, за да могат да парират стъпки на Русия, можещи сериозно да навредят на западните интереси. Например, профицитът по текущата сметка на Русия продължава да расте заедно с цените на петрола, и Москва се превръща във все по-важен купувач на облигации на американската хазна и американски ведомствени ценни книжа. Вашингтон трябва да работи с Москва, за да постигне минимално ефективни многостранни отговори на редица заплахи спрямо международния мир и сигурност“. Съгласни ли сте с подобно мнение?
МГ: Ние много се нуждаем от добри отношения, защото имаме редица важни и общи интереси. Напрежението в руско-американските отношения силно ни отдалечава в ХХ век. Новият век изисква от нас да реагираме на нови и опасни движения – ислямският фундаментализъм, тероризма, ядрените амбиции на Иран и КНДР, нестабилността в Пакистан и други. Това са много по-важни въпроси, и двете страни трябва да се заемат с тези проблеми. Що се отнася до американските дългови задължения, които държи Русия, това е проблем, но не мисля, че това е нашата основна грижа. В този план ние сме много по-задлъжнели към Китай и Япония. Освен това, ако Русия се опита да реализира американските облигации, това ще понижи цените им, и тя също ще понесе загуби. В края на краищата облигациите на американската хазна – не са толкова добра инвестиция на руските пари, както и покупката от Русия на книжа на Федералната национална ипотечна асоциация на САЩ /Fannie Mae/ и Федералната асоциация за жилищен ипотечен кредит на САЩ /Freddie Mac/. /БГНЕС