Марс и Аполо

Докато Марс наближаваше Земята и аз си мислех за онова място със светлинно незамърсено нощно небе в Родопите край водотека между два водораздела ... "Ню Йорк таймс" писа*:
"След "Аполо" и Луната дойде ред на идеята космонавти да полетят към Марс - грандиозното приключение, фокусиращо космическата ни програма във вдъхновяваща цел. Но пред цената $ 150мрд. 7 президенти (Никсън, Форд, Картър, Рейгън, Буш-баща, Клинтън и Буш-син) мигаха на парцали и залагаха на половинчатата програма "Совалка".
След лунната разходка на Нийл Армстронг през 1969 г. се предполагаше, че след 34 години, при максималното сближаване с Марс през 2003 г., СССР ще получи реванш или САЩ окончателно ще потвърдят преднината си.
Космическата надпревара започна през 1957 г., когато СССР изведе в орбита първия "спутник". През 1961 г. Юри Гагарин стана първият човек в космоса. След месец президентът Джон Кенеди възвести пред нацията "новото велико американско начинание - до 10 години човек да стъпи на Луната и да се върне.".
FLASH, FLASH! - зазвъня телексът на Асошиейтед прес вечерта на 22 ноември 1963 г. Полудяха телексите на още 23 агенции: Изстрели срещу президента в Далас, Тексас, крепостта на консервативните републиканци.
После и моят телефон истеризира: Слизай, долу те чака джипка (тя се оказа газка)... на живо, къде време за телекино... щом си без връзка, вземи от някой колега... няма какво да слушам, ти слушай: в късните новини пет минути за...

Фалстарти...
Ако щете вярвайте, тогава в телевизията се обаждаха разгневени зрители: Защо продължавате след единайсет? Знаете ли, че аз утре ставам в пет бе!
Телевизионната кула е проектирана от англичани; дали техните стълбища са по-особени, дали съм се заплеснал в стройните крака на дамата, която се изкачваше пред мен (Ани Цонева) - препънах се. Не паднах, но очилата ми паднаха. И като не можех да си чета от листчето, дето си го бях написал, вместо пет, деветнайсет минути разказвах тази агенция какво съобщила, онази какво казала. После "от горе" казаха: "Тоя да го няма повече на екран". Не заради минутите, а заради "обективизъм".
Шест години след злополучния мой първи български коментар на живо в кадър, пак ме изстреляха пожарно - за първия превод в ефир на живо (зад кадър). "Горе" решили: Цял свят гледа как "Аполо" обикаля Луната и модулът вече се е отделил от кораба-майка... май по-добре да не се правим на разсеяни.
В ТV студио в италианското училище на "Сан Стефано" (високата сграда на телевизията още я нямаше) картината на монитора и звукът в слушалките бяха средна работа. Но сварих за паметните думи: "Малка крачка за един човек, гигантска крачка за човечеството." Продължих да превеждам какво си говорят Армстронг, Колинс и Олдрин, докато побиват знамето на звезди и ивици, "едно знаме, което няма никога да се вее, понеже на Луната няма атмосфера, следователно няма и вятър", обясниха от контролния център.
После бях похвален за тази "моя метафора".

... и прогнози
Начело на съветската космическа програма бяха учените Сергей Каральов и неговият заместник - математикът Василий Мишин. Както разказа Мишин 30 години по-късно, двамата с Каральов преценили, че още не е възможно космонавт да стъпи на Луната (нека оставим американците да се провалят). Но през 1964 Хрушчов им наредил да се заемат със задачата: на карта бил заложен престижът на СССР.
През 1966 г. Каральов умря. Безпилотните сонди на Мишин се прилуняваха, транслираха снимки, по време на един конгрес на КПСС излъчиха "Интернационала" и делегатите възторжено пригласяха.
Когато американците разбрали, че екипът на Мишин има проблеми с лунния модул, предложили едно място за руски космонавт на борда на "Аполо". Според Мишин (който умря през 1999) Хрушчов отказал и наредил да се изстреля сонда, която да изпревари американците и да ги посрещне с "Хелоу!", когато пристигнат. Сондата се запиляла във всемира.
После в Осака Нийл Армстронг застана пред лунните фотоси с лъчева показалка. Признах, че я харесвам и веднага съжалих - ще вземе да каже "твоя е", пък аз ще отказвам "не, не". Не стана нужда. После Алексей Леонов влезе в същото ТV студио и не показа огорчение, че през 1969 г. Нийл Армстронг го изпревари.
Прогнозата за надпревара към Марс през 2003 г. не се сбъдна. Никога не прави прогнози, особено за бъдещето**.
Димитри Иванов
в-к "Сега", 10 септември 2003г.
* От Dennis Overby (NYT, 03. 09. 03)
** Девиз на Сам Голдуин (от "Метро Голдуин Маер"): Never make forecasts, especially about the future.
CHF CHF 1 2.10463
GBP GBP 1 2.24498
RON RON 10 3.83729
TRY TRY 100 3.87564
USD USD 1 1.66355