Забелязвате ли какви са два от основните акценти, приковаващи през последните дни вниманието на средствата за масово осведомяване? Безусловно сте ги забелязали, но аз отново ще ви обърна вниманието към тях.

1. Боклук и сметища
2. Бездомни кучета

Ако и това не е мърлява работа, здраве му кажи. Но ситуацията, за съжаление, много точно описва какво е състоянието на държавата ни и къде изначално грешим. Грешката вероятно е продукт и на незрялост, и на манталитет, и на възпитание, и на още редица фактори, но обясняването на една грешка в никакъв случай не е равносилно на нейното оправдаване или на индулгенция, даваща право да продължим да я караме по същия начин.

Десетки и стотици български граждани (съвсем основателно, между другото) протестират срещу изхвърлянето на столичните боклуци в непосредствена близост до техните домове. Поставен в тяхното положение всеки от нас, вярвам, би реагирал по същия начин. Още повече че същите тези български граждани, както стана ясно, преди две години са били безцеремонно излъгани, вероятно с усмивка, от вечно усмихнатия столичен кмет, че проблемът ще бъде решен. Днес, две години по-късно, проблемът остава да виси със страшна сила, а кметът иска още една седмица отсрочка. Простете, но това е комично. Какво може да реши една седмица, когато не са ти стигнали две години, които си пропилял, без да изпълниш поетия ангажимент?

Оправданието е стандартно и до болка познато. Били са направени опити, но не са били намерени необходимите пари. Хайде холан! Как така става, че за други неща пари се намират? Защо столицата ни днес се кипри с лъскави хали, с нови и нови разширения на метрото и с какво ли още не, а в същото време не е състояние да изхвърля сметта си на място и по начин, който да не потъпква достойнството и да не застрашава здравето на български граждани и данъкоплатци?

Здравият разум показва, че лъскави хали и бурно разширявящо се метро трябва да си позволява единствено онзи, който вече е съумял да реши по-основните си проблеми. Изхвърлянето на боклука по нормален начин и поддържането на чистотата са именно такива. Който не е в състояние да проумее подобна простичка истина е човек, който не става дори за разсилен, камо ли за нещо повече. Но...уви! Днес София продължава да бъде по-мръсна и от порнографски филм ВЪПРЕКИ това, че невинни хора продължават да бъдат докарвани до истерия от камиони, изхвърлящи почти в дворовете им онова, което е насмогнато все пак да бъде поприбрано от сметта в столичния ни град. Ако някой си въобразява, че едни хали и едно метро са в състояние да компенсират подобно безумие, нека помисли отново, този път по-старателно, а ако е необходимо, нека даже отиде в библиотеката и да прочете какво са написали по-умните от него.

В нормалните държави отдавна са въведени технологии за обработка на отпадъците и от тези технологии дори се печели. У нас никой даже няма намерение да стори подобно нещо. Осъждаме всекидневно (и съвсем основателно) онези от нас, които предпочитат да изхвърлят битовите си отпадъци през прозорците, даже наскоро правителството пусна телевизионни клипове по тази тема. А каква е разликата между поведението на тези хора и това на Столичната община, която безцеремонно изхвърля отпадъците на цял град досами домовете на нещастните хорица от един изтеглил късата сламка квартал и която упорито отказва да спази вече поетите ангажименти да спре да го прави? И срещу общината ли трябва да пускаме поучителни клипчета?

Мърляви работи!

Същото е и с бездомните песове. За тях се говори и пише от години, но с говорене и писане проблеми не се решават, а воля и разум, които да решат този проблем, очевидно, няма. Сега, когато една млада българка бе нападната от глутница, повалена и нахапана на над сто места, докато се превърне в нещо напомнящо парцалена кукла, шумотевицата е отново на лице. И какво от това?

Нека отбележим няколко основни и, струва ми се, неоспорими положения:
- Градовете и техните улици са създадени от и за хората, а не от и за кучетата.
- Безстопанствените псета представляват опасност с агресията си, както и с евентуалните зарази и паразити, които могат да разпространяват.
- България заема едно от челните места в Европа по зарази от кучешка тения, опасност, която е практически изчезнала и забравена в останалите цивилизовани части от Стария континент.
- Хомо сапиенс отдавна и с много усилия се е издигнал в хранителната пирамида до положение, което не допуска да става редовно жертва на четириноги и потенциална храна в техните очи.

Това е. И ако приемаме тези простички истини, длъжни сме да предприемем съответните мерки, дори и тези мерки да се окажат драстични. Ясно е, че кастрирането не върши работа. То никога не може да е стопроцентово, което означава, че не е в състояние да спре увеличаването на популацията. Мога да го докажа с цифри, но не е нужно – знаем го от собствения си опит. Пък и кастрирането, както е широко известно, не се отразява на състоянието на зъбите на което и да е куче. Казано с други думи, едно кастрирано бездомно псе не може да опложда, но абсолютно нищо не му пречи да напада и хапе.

Дори и да не ни харесва на самите нас, дори и членовете на всички екологични организации в страната и по света да започнат масови протестни самозапалвания, дори и наистина да е нехуманно, тези бездомни кучета просто трябва да изчезнат. Между другото нека напомня, че даже и в кучкарниците в западните държави приютените там кучета престояват известен период, след който, ако не бъдат осиновени от някого, биват приспивани завинаги. НО НИКОГА И ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ БИВАТ ПРОСТО ОБЕЗПАРАЗИТЯВАНИ, ВАКСИНИРАНИ, ЕВЕНТУАЛНО КАСТРИРАНИ И ОТНОВО ПУСКАНИ НА УЛИЦАТА!!! А у нас масовата практика, доколкото съм запознат, често се оказва тъкмо такава.

Не на последно място си струва да се отбележи, че срещу онези безотговорни хора, които си позволяват да се освобождават от доскорошните си домашни “любимци” по най-лесния начин, като просто ги пускат навън, трябва да бъдат предприети наистина драстични мерки. Повече от солени глоби, дори и съдебно преследване. За тези хора няма никакво извинение и те трябва да понесат своята отговорност.

Не е нормално за такива проблеми – като бездомните псета, лавините от боклуци в нашите градове, безобразното състояние на сметищата и тяхното често неудачно разположение – да продължаваме да говорим вече над десет години и нищо, абсолютно нищо днес да не се е променило. Не е нормално такива проблеми да стоят изобщо на дневен ред в началото на двайсет и първи век в една държава, която утре, вдруги ден се готви да стане част от Европейския съюз.

Колкото и да се тупаме по гърдите с лъскави хали, метростанции и затворени преговорни глави, обаче, тези проблеми продължават да стоят под носовете ни. А всички наши управляващи продължават да се държат като простаци, които предпочитат да заметат сметта под килима, вместо наистина да почистят.

Мърляви работи, мърлява държава!

Жоро Георгиев