- Г-жо Василева, как оценявате крайния продукт на изложбата „Голямата вълна“ в ГХГ – Варна, чийто основен „идеолог“ сте самата Вие?
- Изложбата се получи точно такава, каквато имах намерение да бъде – смислово и визуално концентрирана около идеята, разчитаща на вътрешните връзки между отделните произведения. Тя представя разнообразието в съвременното изкуство в няколко посоки – и като изразни средства, и като коментар на живота, и като отношение към мисловните и емоционални клишета.

- Успява ли според Вас съвременното изкуство да провокира някакви реакции извън тясно специализираната публика, без да се цели в голямата политика, както бе в случая с Давид Черни?
- Да. И в тази изложба има достатъчно работи, които са провокативни и достатъчно отворени към всякаква публика. Те засягат проблеми, които са ни близки като застрояването по Черноморието (Василена Ганковска, Цветан Кръстев), чалга културата (Алла Георгиева), подражаването на чужди стандарти (Даниела Костова), емиграцията (Правдолюб Иванов, Адриан Паци, Нено Белчев), свръх-технологиите и въпросът доколко те правят комуникацията по между ни по-смислена (Надежда Олег Ляхова, Красимир Терзиев), очакванията за по-добро бъдеще (Оливие Барден) и др. Ако не реагираш на тези послания, значи изобщо не те интересува какво се случва с живота ти.

- Къде впрочем виждате мястото на политиката в сферата на изкуството?
- Мястото на политиката е да създаде нормални условия изкуството да се развива – да финансира, където е необходимо, и да осигурява свободата на изказа.

- Има ли конкретни случаи, в които свободата на изказа е била ограничавана през последните 20-ина години?
- Най-драстичният случай е с научното изследване на Мартина Балева, посветено на картината на Пиотровски „Баташкото клане“. Тогава от „Атака“ до Георги Първанов се занимаваха със заплахи и официално анатемосване. Очаквам при сегашните методи на управление това да започне да се случва и по-често.

- Какви са шансовете на „Август в изкуството“ да се съизмерва с подобни прояви в съседни страни – Гърция, Турция, Румъния?
- Единствено налице е високият потенциал на художници и куратори. Оттук нататък материалната база, бюджетът, организационните структури – всичко това е далеч дори от средностатистическите норми. За съжаление и амбициите не са достатъчно високи.

- Разбрахме, че ще имаме своя български Лувър, ами български Гугенхайм или Бобур?
- Отново опираме до целите, които си поставяме. Нито Лувърът ни ще е Лувър, нито Бобурът Бобур, докато управляващите се страхуват от експертното мнение, за да не лъсне собствената им некомпетентност и безпомощност.

- Всъщност бихте ли дефинирала термина „съвременно изкуство“?
- Всичко, което ни кара да се събудим от дрямката на собствения си „пантофен” комфорт.

- Одобрявате ли реформата, която министерството започна по отношение на сценичните и музикалните изкуства?
- Не съм компетентна по въпроса. Преживях обаче дискусиите около концепцията за музеите в София, която беше направена без в нея да се включи нито един музеен специалист. Това ме кара да съм нащрек.

- До къде според Вас трябва да стигне тази културна реформа?
- До живи, работещи институции.

Мария Василева (р. 1961, живее и работи в София) завършва изкуствознание в НХА в София (1984). Доктор на науките (2007). Главен уредник в Софийска градска художествена галерия. Член-основател на Института за съвременно изкуство – София. Куратор на група „8-ми март“. Изявява се като куратор, историк на изкуството и художествен критик. Специализира в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (1998), в Университета в Рочестър, САЩ (1999), в Централно-европейския университет в Будапеща (2002), в Международната програма за художници и куратори (ISCP), Ню Йорк (2002) и др. Получава изследователска стипендия за учени от Централна и Източна Европа, фондация „Пол Гети“ – САЩ (1995-1996).
Сред последните й проекти са: „Голямата вълна“, Международно биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството“, Варна, 2010; участие в екипа на изложбата Gender Check в Музея МУМОК, Виена, 2009-2010; „От идеология към икономика. Съвременно българско изкуство 20 години по-късно“, Москва, 2009 (съвместно с Яра Бубнова); Value Point, Галерия Hilger Contemporary, Виена, 2009 (съвместно с Аленка Грегорич); „Недко Солаков“, СГХГ, 2009 (съвместно с Яра Бубнова); „Надежда Олег Ляхова. Умерен оптимизъм“, София, 2008; European re-Union, галерия Art Point, Виена, 2007; „Иван Мудов. МУСИЗ“, Студио Томазео, Триест, Италия, 2007 и др.