Предупрежденията на председателя на държавната комисия за сигурността на информацията Цвета Маркова, че „Костов иска овладее секретните масиви чрез шеф послушко“ (в-к „24 часа) са повече от смущаващи.
Тук не става дума просто за борба за власт, за завладяване на някакви управленски позиции или за елементарен политически рекет. В основата на проблема е тревогата за националната сигурност на България.

Неeднократно за лицето Иван Йорданов Костов излизаха директни и недвусмислени информации, че е обучавaн в Русия и че е свързан с руски тайни служби(ГРУ). Тези информации не бяха опровергaни нито един път от Костов.
Въпреки че по едно време обвиненията бяха в първо лице, единствено число и ако не са били верни, нямаше проблем един Колю Парамов например, да бъде съден за клевета.

Очевидно е, че драмата на строителите на съвремeнна България започва да се превръща в антична трагедия.

При положение, че Главнокомандващият на Републиката е Президента Гоце, как България може да гарантира надеждно съхранение на разузнавателната информация, подавана от партньорските НАТО-вски служби?
Ако прибавим и нездравия интерес към тази толкова деликатна тема на Иван „Йорданович“, както са наричали Костов другарите му в Русия, няма да е никак чудно, ако утре тайните на ЦРУ цъфнат на първа страница на в-к „Правда“ или „Московскии комосомолец“.

Каквото и да говорим, проблемът с ДОВЕРИЕТО е от пъростепенно значение за българската национална сигурност. И без това за никого в централата на НАТО не е тайна, че голяма част от управленския ни елит е „пробит“.
Малко приличие и повечко скромност в претенциите на Йорданович няма да са излишни!
Изглежда пак опираме до онези прословути първи 7 години – за съжаление каноните на доброто възпитание НЕ се учат в съветските школи!
Антон Луков