Всеки кандидат за Белия дом има своя малък порок, детайл от миналото, слабост, която изскача внезапно и заплашва да извади от релсите предизборната му кампания. За Клинтън това бяха жените. За Джордж Буш - алкохолът. А за кандидата на демократите Джон Кери може да се окаже футболът.

Американският печат все още не е напипал темата, но републиканците вече потриват ръце. Британското списание "Фор-Фор-Ту", футболната библия, разкри неотдавна футболното минало на Джон Кери. Кери се запалва по европейския футбол в Швейцария, в луксозен пансион за разглезени деца. В престижния Йейлски университет кандидатът на демократите играел дясно крило! Неговата физика и бързина възпламенявали привържениците на отбора, а върховото му постижение са трите гола, които отбелязал срещу заклетите врагове от Харвард през сезон 1965.
От началото на предизборната кампания съветниците му упорито избягваха този епизод от спортната биография на Джон Кери. Вместо това те обсипаха електората със снимки на кандидата, показващи успехите му в чисто американски спортове, като бейзбол, хокей и американски футбол.

Защо да крият обаче този епизод от спортното му минало? Защото съветниците на Джон Кери се опасяват, че той може да подсили слабото място на кандидата им: американците не успяват да се идентифицират с Джон Кери. Неотдавнашно допитване до общественото мнение показва, че избирателите са били привлечени от военното минало на Джон Кери, раняван три пъти във Виетнамската война, но мнозинството американци го намират за далечен и откъснат от американската действителност. Демократът от Бостън, израснал в Европа, разведен и женен повторно за богата наследница със силен чуждестранен акцент трудно въплъщава ценностите на провинциална Америка. А демонстрираното от него франкофилство съвсем не му помага. Републиканците разбраха това и често се надсмиват над него, като го наричат "френския аристократ". В консервативна, индивидуалистична и протестантска страна като САЩ, Джон Кери е либерал, интернационалист и католик. В страна, където 63 процента от населението подкрепя смъртната присъда, той е против нея. В страна, където 38 щата забраниха хомосексуалните бракове, Джон Кери предлага "Пакс американа". В страна, където националните спортове са баскетболът и бейзболът, той е израснал с футбола. И ако посребрената коса на Джон Кери, елегантните му костюми, грижливо подбраните по цвят връзки "Хермес" очароват французите, средният американец трудно открива себе си в неговите преливащи от нюанси речи, в твърде философската му реторика и в естествената му дистанцираност. Както писа един тексаски журналист, "Джон Кери заслужава нула по скалата на Елвис", имайки предвид американския рокидол Елвис Пресли. А негов съперник е един истински политически Елвис, който носи джинси и каубойски ботуши в стил Рейгън. Джордж Буш е 100-процентов "Мейд ин Ю Ес Ей" и се гордее с това.

Езикът на речите му е образен, идеите му са прости, а граматиката - елементарна. Неговият мачизъм и антиинтелектуалност, както и постоянните му позовавания на библията, намират отзвук в провинциална Америка. Естествено, резултатите от управлението му са твърде спорни: безработицата продължава да е висока, а иракската авантюра вгорчава все повече живота му. Популярността му достигна дъното. Едва 45 на сто от американците одобряват политиката му, според неотдавнашно проучване. Дали обаче Джон Кери ще успее да убеди американците, че съмненията, които имат за личността му, са много по-малко опасни от съмненията към политиката на Джордж Буш? В това е ключът от изборите. От 25 години обаче демократите трудно съумяват да убедят една все по-консервативна страна. Успя само един - Бил Клинтън, но той не играеше футбол...
Гийом Дебре
в-к “Монитор”, 25 юли 2004г.