Дебатите по ветото на президента за актуализацията на бюджета разкриха, че„елитните” от Бардака тепърва ще се тресат от страх от „тресавището на реалността” (д-р Ахмед Доган, „Огледалото”). Напира реалността. Сриват се вездесъщите идеологеми за съвестта и възмездието на нескончаемия „преход”. Докато „действащите” политици, овластени и опозиционери, си мерят комплексите, препържват краснословието си (Лютви Местан) в катадневната пещ на езика човешки, ръкомахат безпомощно на трибуната като треперливия анонимник на Волен Сидеров, д-р Ахмед Доган и като „мълчи пак крещи”. Но не защото никога не е бил изстъплен оратор или самовлюбен празнодумник, а поради изначалното си позициониране в Играта. Доган е последният от „титаните”, Луканов и Лилов си отидоха, Желев отдавна е персонален политически пенсионер. Докато челобитниците в ДПС се въртяха като дервиши и не спираха да припяват – „Доган няма алтернатива”, Лидерът си изработи „алтернативен властови статус” („Огледалото”), саморефлексирайки се в Сарая, скърцайки със зъби, докато му събарят Барбекюто. Лидерската партия ДПС не се срина, когато А.Д. стана „почетен председател”, но дори най-левашкият пласмент в сайтове на повикване, че в ЕНП уж обсъждали да натиснат Б.Б. да стане „почетен” в ГЕРБ, провокира доживотните претенции на другия единствено възможен Лидер. Очевидно „алтернативен властови статус” не се изработва с разпъване на пожарникарски шланг в гориста местност. Алтернативният властови статус на Ахмед Доган му позволява да не спира да получава, докато е в „опозиция”, за да може да раздава, докато е на власт. „Да ги оставим да управляват…”, убийствената снизходителност на тази култова вметка от вечерта на 5 юли 2009 г. осветява претенциите на А.Д. като Последна Инстанция.

Докато се къпе в овластеното си Мълчание, А.Д. не крие „указателно-императивните езикови маркери” („Огледалото”), за да може Лютви Местан за пореден път да си измие ръцете, докато играе ролята на говорител на мълчащия пред Огледалото Лидер. „Турците вън!” няма как да не възмущава не само иначе „симпатичните протестиращи” (Местан), но защо ли риторическият, ех, корифей не редне някоя инвектива и към наследниците на ортодоксите в БКП, които бяха докарали беснеещи сопаджии на 4 януари 1990 г. до Храма в София, за да крещят много по-ужасното – „Смърт на турците!”. Защо? Нима 4 януари 1990 г. не е паметна дата за Л.М., нима председателят на партията не помни кога е основано ДПС? Указанията на д-р Ахмед Доган наистина стават все по-дискретни, Лютви Местан очевидно е добър ученик, но това не ги прави по-малко отчетливи. Явно „скритата” политическа онтология за необходимите политически действия („Огледалото”) е напълно разбираема за риторическия умонастрой на Л.М. Не че без „алтернативния властови статус” на Лидера председателят на ДПС щеше толкова лесно да получи 11 гласа по „съвест” от „Атака” за преодоляването на ветото. Оправдателните словоизвержения на Л.М. за изтърканата теза за „новата тройна коалиция” наистина ще бъдат залети от познатите аргументи на опонентите. По-лошото за Л.М. е, че „симпатичните протестиращи” отдавна охулват разголената „Атака” под юргана на Тройката с БСП и ДПС. „Безплатно мразещите” нямат нужда от обработка, за да откриват врага си. Това вече е общо място. Обаче – „врагът на истинското наше блаженство ни дебне и поставя като стръв в примамките одобрението”, както упойно реди Августин Блажени, за да предупреди такива като Местан и Станишев да не се възторгват прекалено стръвно от примамките на Одобрението. „Ние сме с вас!”, „Много сме, силни сме!”, „Не ни предавайте!” на Малката Бузлуджа, докарана в София, както и мълчаливата подкрепа на Кючук Кърджали, много тежко може да заблуди Местан и Станишев.

В момента ентусиазираните лидери на парламентарни групи имат остра нужда от „онтологичното сканиране” на д-р Ахмед Доган, за да не ги въведе в заблуждение клакьорската подкрепа на докараните в София бузлуджанци. „Границата на огледалната рефлексия е и граница на човешкия опит”, реди д-р Ахмед Доган в „Огледалото”. Но дали Местан и Станишев не се оглеждат в изкривеното огледало на организираното одобрение? Дали получават „синтетично познание” („Огледалото”) от предплатената си самозаблуда, че са разрушили мита за „белия автобус” с рейсовете, спрели на паркоместа за инвалиди? Няма ли да се удавят в „клокочещата реалност” на разделението, докато се упражняват предупредително връз откровено бутафорните изказвания за „Египет в София” на Б.Б.? Дали сериозният тон на Местан не е по-плашещ, отколкото палячовщините на Б.Б. с „египетски препратки”? Докато Местан беше партийно заклинателен, правейки се на национално-отговорен временно овластен политик, Станишев пласира заявка със зомбиращите повторения – „Започваме промяната”, „Започваме промяната”, „Започваме промяната”. Станишев не от вчера „разбива” Статуквото. Доган реди друго в хронотопа на „алтернативния си властови статус” – Задачката е „да преобразуваш инерциалния момент на статуквото”, дипли Философът на „прехода”, докато се саморефлексира огледално в Сарая. Ако „симпатичните протести” са другото лице на гадното гербаджийско Статукво, както вопият първосигналните неофити от сегашната овластена върхушка, дали Местан и Станишев преобразуват ефикасно „инерциалния момент на статуквото”, след като през май 2012 г. Сокола стартира свалянето от власт на Б.Б.?!

„А властта е да управляваш баланса на „заченатите” и „умиращите” реалности.”, мълви формулно д-р Ахмед Доган в „Огледалото”. Умиращото и заченатото Статукво се о(т)глеждат в „процеса и реалността”. Генерирането на алтернативен властови статус е алфата и омегата на поведенческата матрица на Ахмед Доган. „Всеки садизъм в обществото е форма на мазохизъм. Тази логика на героите Спасители подготвя почвата за тяхното отрицание” („Огледалото”). И как завършва Послесловът в „Огледалото” – „В крайна сметка, това е фундаментът и моделът за постигане на Политическия катарзис”. Няма как да не се съгласим с философските трели на Сокола, докато се забавляваме с гавраджийския тон на Б.Б. за гърченето на Сергей Станишев под Чехъла на Мониката. Но защо ли му беше преиграването с „катарзиса” чрез ДАНС, защо ли са му ченгеджийско-бандитските изпълнения на „външните на повикване”? Защо? Да не би „Творящото Огледало” на онтологичните екзерсизи да е безсилно без „садизма на мазохистите” в обществото? Да не би похлупването на част от поръчковите меверейци с Чехъла на Мониката и Асен Дебелия да е цената, която плаща даже Заклинателят на „алтернативния властови статус”? Или все пак ще пият брудершафт „мултаците” и „висаджиите” (Асен Дебелия), балансиращи върху острието на актуалния инерциален момент на статуквото? За него отхвърлянето на ветото винаги предстои, пардон за стилизирането на „парадоксите онтологични” на Доктора – „актуално”…Иначе Мълчанието на Доктора наистина е симпатично, даже и когато крещи не само чрез „говорителя” си Л.М. Както мълвеше любимата ни Юлия Кръстева – „Мълчанието е единственото изкуство, което си струва.”. Да си дадеш думата сред Мълчанието на такъв като Доктора, винаги е предизвикателство. Какво да се прави – как да се удържим, докато наблюдаваме следствията от поредния му опит за автокорекция в движение. Офертата на А.Д. към президента за медиаторстване вероятно трябва събуди бдителността на бърборещия С.С. Освен ако не иска към гърченето под Чехъла да се прибави и поредното преобразуване на инерциалния момент на статуквото от д-р Ахмед Доган.

Любомир Живков, bgsniper.com