В спорът между двата синода на Православната ни църква непрекъснато се вадят аргументи, които принизяват самите свещеници до... продавачи на свещи.
Дали това се прави умишлено или не, в случая е без значение. В тези цинични времена малкото хора, на които изобщо им пука, са безкрайно изморени от продължаващата вече повече от десетилетие мерзост.

И все пак има факти, които няма как да бъдат игнорирани.
Ако приемем, че покрай многото задачи на църквата най-важна е грижата за душите на хората, то със страшна сила виси въпроса С КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ ЗАНИМАВА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ 45 ГОДИНИ (1944-1989г.)? Изпълняваше ли църквата тази своя най-важна задача (практически, спасението на грешните ни души е единственият сериозен ангажимент на църквата, който осмисля и самото и съществувание) или не?

И ако не – има ли значение защо?
Много му е лесно на Максим да се оправдава с комунизма. А съдбата на кардинал Томашек? А примера на папа Йоан – Павел II? Ами примера на стотиците български свещеници, загинали от ръката на същите тези неверници –комунисти, за които Максим се е венчал с най-здравата връзка – духовната?
Никой не e длъжен да бъде смел! Или да бъде вярващ! Или съвършен!
Просто се извини!

Защото, ако обикновения българин не се яви само 45 минути на работа и го уволняват. А Максим и неговата клика в продължение на десетилетия НЕ изпълняваха задълженията си. Но получаваха заплатата си! Нали?
При това точно в този случай не са виновни комунистите – Максим доброволно не си изпълняваше задълженията! В края на краищата бог ни е дарил със собствена воля да взимаме свободно решения, заради които носим и съответната отговорност.

Максим сам се отказа от своята Голгота. Това е!
И по духовния, и - ако щете - по трудовия кодекс, лицето Максим и олицетворяваната от него клика, носят своята вина, за която все още не са се разкаяли.

Ако изобщо, разбира се, са чували думичката “разкаяние”.
Да не говорим, че милиционерско-комунистическото амплоа на представящият се за духовен пастир Максим, води до някои, меко казано, странни изводи.
Отецът имал чин. Иде реч за онези служби, за които преди 10 ноември се говореше под сурдинка.

Нито един път Максим нема смелостта да отрече принадлежността си към ДС.
И какво! За да бъда добър християнин, трябва да се връщам към казармената лексика ли?
Другарю полковник, разрешете да остана в... църквата!
Мерси!
И без това куцо и сакато в тази държава стана генерал без да е помирисало нито барут, нито битка!

Антон Луков