- Г-н Дунаевский, като начало бихте ли казали няколко думи за себе си?
- Аз съм московчанин, роден съм в Москва (1945, б.а.) в семейството на знаменития композитор Исак Дунаевский. Майка ми беше танцьорка в Московския оперетен театър. Още в ранното ми детство се опитваха да ме направят музикант, но нещо не се получаваше. Музикант станах по-късно, когато, за съжаление, баща ми почина. Бях 10-годишен, когато вече сериозно започнах да се занимавам с музика.

- И защо така се получи?
- Въобще не съм мислил за това... Някак си така се получи, не знам, в един момент ми се прииска да се занимавам с музика. Учех се бързо и лесно и по същия начин – бързо и лесно – съчинявам музика.

- Какво Ви доведе в България и във Варна, тук ли живеете сега?
- Сега да, по-рано идвах само на почивка. Мисля, че тук е новият Лазурен бряг. В Ница и Кан съм бил много пъти през последните години и мога да сравнявам. Когато дойдох, разбрах, че тук е много по-добре и е много по-интересно. Хората са „наши”, така да се каже, тоест българите сте ни много близки по манталитет, по език... Лесно можем да се разберем едни други, а така и да постигнем каквото искаме – това е много важно, това е най-важното. Мисля, че това имаше решаващата роля, за да дойда тук.

- Жилище ли си купихте?
- Да, купих си апартамент и се чувствам много добре. Мисля да идвам не само през лятото, но и през октомври; зимата няма толкова народ. Може би също ще е хубаво, въздухът тук е прекрасен, ще мога да работя. България е страна, която бързо ще се съвземе, струва ми се. Не знам доколко ще донесе полза членството ви в Европейския съюз и всичко останало, понеже българският народ е самобитен и не прилича много на другите... И прилича и не прилича, и е европейски, и не е... Но ще видим как всичко ще се развие, аз съм оптимист.

- Вие имате интересна фамилия, откъде идва името Дунаевский?
- От Унгария... Казват, че фамилията Дунаевский идва от Унгария. Един професор много задълбочено ми обясни, че в края на краищата няма такава фамилия, че евреите живели на Дунава, са получили това име.

- Това, че сте син на известен композитор помагаше ли Ви в кариерата?
- Ако баща ми беше жив, навярно щеше да може да ми помогне. Но той си отиде рано и никаква реална помощ не съм получил. А дали самата фамилия ми е помагала? Един път е помагала, друг път е пречела, не мога да отговоря еднозначно на този въпрос.

- Взехте ли ли нещо от неговото творчество за себе си?
- Мисля, че взех главното – продължих линията на мелодията. Мелодията за мен е Кралят на музиката. Без мелодия музика не съществува. Има музика за краката, за тялото, има разни стилове и направления, но мелодията за мен има главната роля.

- Харесвате ли рок?
- Разбира се, обичам рок... Обичам мелодичния рок, започвайки с „Бийтълс” и завършвайки с „Аеросмит” например, това е моята линия в рока.

- Навярно Ви е известно, че песента („Поpа, пора порадуемся”, б.а.) от филма „Д’Артанян и тримата мускетари” (1978, б.а.) още е популярна в България?
- Да, знам, че е така и тук в ресторанта я пеем, наред с други песни. (Смее се, б.а.)

- Работата Ви като композитор различна ли е според това дали пишете филмова музика, концерт за оркестър или мюзикъл например?
- Знаете ли, много е трудно да отделиш едното от другото. Все пак животът събира всичко в едно цяло. Пристигаш в някаква страна, отиваш си от нея... всичко е свързано. Живях девет години в Америка например, но там не написах „Мери Попинс” (музиката за филма, б.а.).

Човек е длъжен да живее интересно и това не зависи от количеството пари, които има, а зависи от стремежите и желанията му. Дълбоко убеден съм в това. Аз много пъти съм променял живота си и никога не съм зависил от нещо. А най-добрите си произведения съм написал в състояние на душевен подем. И страната, в която се намирам, няма никакво значение.

- А какво правихте в Америка?
- Имах продуцентска къща със звукозаписно студио, където работих по различни проекти – написах музиката за два филма, един сериал.

- Какви филми?
- Out of the cold, както звучи на английски и „Танцувай с мен” – но не беше много популярен... Впрочем на мен ми харесваше в Америка и мисля, че бих изкарал старините си там.

- Защо в Америка?
- Защото там се грижат добре за възрастните хора. (Смее се, б.а.)

- Значи ще се връщате?
- Още не, засега само ходя на гости – оставам две-три седмици, най-много месец и се връщам.

- Върху какво работите в момента?
- Основно съм се съсредоточил върху театрална музика. В такъв период съм в момента, а и киното остана малко на заден план заради кризата. Първо ще излезе „Корабът с алените платна”, после един мюзикъл за известната певица Лариса Долина по сюжет за Мата Хари, оригинална пиеса.

- Познавате ли български музиканти и композитори?
- От много години познавам Бисер Киров, той сега е културно аташе в посолството в Москва.

- Той пее предимно руски песни обаче.
- В русия пее на руски, в България на български...

Но познавам и Лили Иванова, добре съм запознат с българската естрада и българската музика.

- Как Ви се нрави „Евровизия”, последното издание беше в Москва?
- Моето мнение е, че това е просто шоу, което в края на краищата обаче има малко общо с музиката. Това е телевизионно шоу, което отдавна не представя пред света музиканти като Abba, като италианските певци Ал Бано и Румина... Просто едно красиво шоу.

- Ако позволите един такъв въпрос, считате ли Русия за демократична страна?
- Моето мнение е, че в Русия още няма демокрация. А кога ще се установи – може би постепенно и след време. Както казва Чърчил, демокрацията е несъвършена, но още никой не е измислил по-добро нещо.

Мисля, че идеалната форма за управление на Русия е моделът на Англия, Швеция... Испания. Има крал, има и парламент...

- Вие монархист ли сте?
- Не, в никакъв случай. Как да съм монархист, след като съм бил пионерче. Гледам обективно на нещата. Просто мисля, че структурата на властта трябва да е такава – крал и отдолу демократични институции, парламент, премиер министър и т.н. Кралят е номинална фигура, но всички са длъжни да му се кълнат и да му се покланят. Както в Англия с Елизабет – тя не управлява страната, но всички й се покланят.

На някого трябва да се покланяме, защото в Русия разрушиха Бог. А няма ли Бог, няма и център, който да държи морала и всичко останало.

Демокрацията не се получава, защото няма традиции, а тя не започва само с това ние с Вас днес да изберем онзи господин например за главния, който да ни управлява. Демокрацията започва с това премиерът или президентът да се движат по улицата както всички останали обикновени хора, а не да затварят движението за тях и да имат какви ли не привилегии. Вижте в Швеция, как премиер-министърът отива със семейството си на кино – това е демокрация.

- Колко време би било необходимо на Русия?
- Според мен много време, ако въобще това е възможно в Русия. Може пък и никога да не стане, да си останем в някаква полу-демокрация, подобно на южноамериканските страни. Историята ли ни е виновна, манталитетът ли, не знам, трудно е да се каже, но засега не се получава. Някои се стремят да наложат демокрацията със сила, а със сила не става, никога няма да стане.

- Какви са личните Ви надежди?
- Аз мисля, че живея в хубаво време. Обикновено казваме, че живеем в трудно време, но ние не знаем какво ще се случи утре, а утре може да е още по-трудно. Затова е по-добре да смятаме, че живеем в добри времена. Слава богу, че можем да правим това, което искаме да правим и да изкарваме за по едно кафе.
Васил Тоновски