У нас освен хомосексуална мафия, има и една прослойка, която условно можем да назовем “мафия на “висшистите”. Т.нар. родна демокрация навъди особена порода завистливи люде, на които някак си е гнусно да кажеш: Надушвам, че сме от една порода... Просто, защото породата в никакъв случай не е расова. Това са лица, чиито имена пяната на прекипялата ни жажда за демократичност изтика по високите етажи, лица, които се добраха до тях, единствено благодарение на войнстващото си бездарие и изконен личен интерес, навързан задължително с купища финикийски знаци.
Българинът наивно им даде доверие. И им се нагледа на сеира.
Мафията на “висшистите”. Първият учил-недоучил се оказа бившият даскал от Повеляново и още по-бивш областен управител Добрин Митев, който с жар опоска каквото можа от БМФ.

Печалният образ на екс-областния управител на Варна и бивш шеф на СДС в морската столица Добрин Митев, още навестява мокрите сънища на неговата вярна местна синя прослойка. Дясната черноморска ръка на Иван Костов извърши толкова поразии във Варна, че и днес йощ морето щом буря зафаща, името му носи като акула и нейде я препраща... Благодарение на Добрин Митев и заръките от Командира, синьото управление направи каквото можа за да съсипе Варненската корабостроителница, постави на колене целия местен бизнес, съсипа всичко умно и кадърно, което имаше позиция и като за капак успя да опоска и да съсипе и колоса не само на варненската, но и на националната икономика - БМФ.

По онова време начело на Параходството, в качеството му на шеф на борда на директорите бе спуснат с парашут пенсионерът Георги Гяуров. И понеже на този свят няма нищо случайно, още по-неслучайно бе знаменателното събитие, че Гяуров се явяваше баща на Димо Гяуров. Тогавашният шеф на българското разузнаване, момчето, което надали някога е говорело с морето, но явно е приказвало правилно точно с когото трябва, за да стане за една нощ генерал и да оглави българското разузнаване без да има изобщо хабер от това кой е д-р Зорге. Точно 17 мига от пролетта стигнаха на Димо Гяуров, за да набута баща си като председател на борда на БМФ. Дори и Щирлиц не успя да спре и другото назначение - за генерален директор бе поставен като кукла на конци кап. Георги Георгиев / вече покойник/. Смъртта покоси капитана след един инфарктен разговор с тогавашния син министър на транспорта Антоний Славински. Под сурдинка се говореше, че е ставало дума за много пари - на кого, как и къде - всичко обаче потъна в забвение.

Източването на БМФ по време на синият здрач в политическото управление на страна бе не само перфектно, но и безогледно. Определени частни фирми за ремонт на кораби по изпипана схема точеха огромни пари, които вървяха нагоре по още по-перфектната схема - на местното СДС, на комисионера, на костовото СДС, за фондация “Бъдеще за ...” и така нататък до края на света и на сметките в чужди банки. Всичко се случваше под зоркия поглед на Добрин Митев и на Командира. Дори новите лилави кожени мебели, които повече биха подхождали за шантан, отколкото за кабинета на областния управител бяха изписани и доставени чрез БМФ.

През това време никой още не подозираше, че геният на демократичната мисъл във Варна Добрин Митев няма диплома за висше образование. Същият този Добрин Митев щеше да се издъни като смешник по времето на местните избори, в които се виждаше като победител за кмет, с липсата на диплома в последния момент. И се сгромоляса естествено - не само заради дипломата, но и заради неистовото високомерие и селско-тарикатски маниер да наведе всеки, за да му върже връзките на обувките. За щастие във Варна се оказа, че много хора може и да се навеждат по други сексуални предпочитания, но кондурите на Добрин Митев останаха незавързани.

Следващият “висшист” в категорията е изключителният корифей на варненската демокрация, известен под името Любо Роев.
13 години Любомир Роев успя да се задържи горе на черешата в администрацията на местното СДС - ту, като вечен координатор, ту като анализатор по изборите, ту като медиен гуру. Доколкото е известно на почти половината град, лицето Роев няма и един ден трудов стаж през цялото това време, като се изключи вярната му служба в сградата на СДС - Варна. Той може всеки божи ден да бъде срещнат на “работното си място” в кафенето под сградата на синята местна централа, облечен в скъп костюм, мандахерцащ в ръцете си още по-скъп мобилен телефон.

Любомир Роев минава за един от най-приближените хора на Добрин Митев. И когато става дума за пари, той винаги е наясно. Любомир Роев обичаше по едно време да кара джип, нищо че не беше платил за него и стотинка, а още повече обичаше да летува на Балеарските острови.

Синият ветеран на СДС -Варна също има какво да разкаже за източването на БМФ. Нищо, че и той няма диплома за висше образование. Какво тук значи някаква си диплома, след като е достатъчно да си научил единствено таблицата за умножение? По времето, в което Добрин Митев и Любо Роев бяха толкова силни и така колеха и бесеха, че дори не поздравяваха никого в града освен собствените си апапи, държавни пари от БМФ течаха безотчетно към синята партийна централа. И държавният ни морски превозвач бе превърнат в нова бомба със закъснител след гръмналата Варненска корабостроителница.
И така, в шеги, далаверки и закачки, се стигна до крахът, който бе неизбежен.

БМФ се стовари с цялата си окрадена снага върху новото време, което наследи сините хунски набези в параходството.
С бодра стъпка, транспортния министър Пламен Петров тържествено и с блясък в очите се закле, че не само ще види кой какво е крал в БМФ, но и ще вдигне даже Варненската корабостроителница на краката й. До този момент от нито един от бившите ръководители на държавния ни морски превозвач не е потърсена отговорност за състоянието, в което се намира БМФ. То, като че от Иван Костов някой потърси отговорност за масрафа!

Така или иначе, след дълги умувания бе направен и маньовъра със закупуването на Варненската корабостроителница от БМФ. Дали това бе най-точния ход - дискусии и мнения бол, но едно поне не можеше да се отрече на новото време - сделката бе прозрачна.

---

Продължава тук...