Мадлен Лионс е кукловод и психоаналитик. От 1988 г. до 2006 г. е президент на френската организация по куклотерапия. През 2006 г. 12 страни, между които и България, учредяват международната федерация “Кукли и здраве” и г-жа Лионс става неин председател. В рамките на 14-ия международен куклен фестивал “Златният делфин” бе отделено специално място на куклотерапията, като се проведе неколкодневно куклено-терапевтично ателие. Тази година впрочем Варненският държавен куклен театър бе избран за център на тази дейност в България, а директорът на трупата Вера Стойкова – за председателстващ българската организация. Мадлен Лионс бе сред чуждестранните гости, които уважиха инициативата и споделиха своя опит с българските си колеги.

- Г-жо Лионс, бихте ли разяснили в какво се състои куклотерапията?
- Това е нещо като обединение между два занаята, които иначе нямат нищо общо помежду си – от едната страна е кукленото театрално изкуство, а от другата е здравето. Още от самото си създаване в древна Гърция театърът винаги е имал смисъла и на катарзис. Имайки предвид този т.нар. катарзис (букв. пречистване, б.а.), куклата се явява като посредник между театъра и хората. С използването на кукли зад паравана биха могли да се кажат много неща, които в драматичния театър не биха могли да се кажат. Зад паравана изплуват механизмите на несъзнателното, които иначе няма как да бъдат проявени в рамките на драматичното изкуство, при което актьорът е сам на сцената без посредничеството на куклата.
- Това има ли пряка връзка с ролята на съня в психоанализата на Зигмунд Фройд?
- Не, работата в куклотерапията е важна за хора, които имат двигателни и умствени проблеми преди всичко. Целта е чрез куклата да изразят това, което по друг начин не могат да изразят.

- Значи психоаналитикът отсъства от тази сцена?
- Понякога той участва, но по-скоро като наблюдател, още когато се правят куклите. След като се изготви сценария, се прави видеозапис и психоаналитикът го гледа, като си прави своя анализ върху играта. Но не винаги е така, защото ако се прецени, че някой от пациентите не е готов да бъде сниман, не се снима. Понякога се налага да се направи второ и трето ателие, за да могат всички да бъдат заснети. Докато тече подготовката, обикновено повечето участници не искат да бъде наблюдавани. Но когато след ателието някой пациент сам потърси психоаналитик, ние смятаме, че куклотерапията е изиграла своята роля.

- Необходимо ли е предварително обучение за пациентите?
- Всичко започва в ателието с изработката на куклите. Когато пациентът направи своята кукла, тя получава име, биография и т.н., става личност. Работи се в групи и може би това е френският принос в куклотерапията. Всъщност куклите се кръщават, когато всички са готови, измислят се имена на персонажите и въз основа на това се прави спектакъл. В играта зад паравана се постига този катарзис, за който споменах, като цялата група става едно цяло. Важното е, че сценариите се разиграват общо от всички, съвсем не става въпрос за индивидуална терапия. Важното е пациентът да се почувства ангажиран вътре в цялото, в групата.

- За какви болни се препоръчва куклотерапията?
- Препоръчва се като съпътстващо лечение на различни психози, шизофрения, болестта на Даун, при бавноразвиващи се или при свръхактивни деца, при двигателни увреждания. Например в Ливан много често се случва – и преди, и сега – деца да намират останали от войните бомби, които избухват в ръцете им. Те остават без длани или пък ослепяват вследствие на експлозията. На първо място със здравето им, естествено, се занимават лекарите, на практика те не могат да правят нищо без ръце, но след две-три години куклотерапията може да окаже много благотворно въздействие върху тези деца. Те не могат да използват ръцете си, но могат да използват мозъка си, могат да станат сценографи или сценаристи – като диктуват; някои се научават да моделират фигури с уста или с крака.

- За първи път ли сте в България и как мина сега уъркшопът във Варна?
- Вече за четвърти или пети път идвам във вашата страна. Организирали сме различни обучения в София и Пловдив, във Варна също. Сега този уъркшоп беше нещо като обучение на обучители, участваха около 25 души психолози, актьори, учители, възпитатели. Вчера (в неделя, б.а.) в Музея на куклите дойдоха и деца, 7 от тях бяха с увредено зрение, а в един момент се събраха около 80 души. Мисля, че се получи добре и имаше интерес.