„Енергийната политика на България включва съвсем други стъпки, а не отказването от този политическия ангажимент за затварянето на двата реактора на атомната електроцентрала“, смята Любов Панайотова, кандидат за депутат в Европейския парламент от листата на СДС.

- ЕС отбелязва 50 години от създаването си. Какви според вас са предизвикателствата пред него и какво очаквате да се промени в приоритетите му, имайки предвид т.нар. Берлинска декларация на германското председателство на ЕС?
- Тази годишнина наистина е много значима. Изключително трудно е за 50 години да се конструира една такава уникална, сложна надправителствена и наднационална структура. Виждаме, че в дори в декларацията на бащите-основатели на ЕС не са постигнати напълно целите. През този период имаше различни икономически политики, но нямаше Политическа Европа. Социалната Европа е колеблива, там все още се търси нещо. Имаме обаче едно многообразие в съхранението на културните ценности, на европейската идентичност като такава, а не на отделните европейски народи. Тоест има нещо много сложно, което е изправено пред едни много сериозни предизвикателства, които ние наричаме с общото име "глобализация". Те се изразяват във всички области, които изброих - както в икономиката, така и в културата, в социалната политика и политиката с голямо "П".

Идва промяната в климата. На последния Европейски съвет видяхме, че ще бъде много сериозен проблем дори в средносрочен хоризонт. Оттук веднага отиваме с големи крачки към една обща и сериозна енергийна политика и визия за Европа. Естествено, в дневния ред е и вечната тема, за която в последните две години се тъпче на едно място - новата конструкция, предложена в Конституционния договор. За съжаление тя беше отхвърлена в две страни-основатели.

- ЕС обсъжда т.нар. обща политика в енергетиката. Тя до голяма степен ще засегне България и Балканския полуостров. Смятате ли, че такава политика може да се реализира в кратки или средни срокове и считате ли, че България води европейска енергийна политика?
- В Европа нямаше обща енергийна политика. Това дълго време беше тема, дискутирана по-скоро срамежливо. За щастие в последните месеци бяха направени сериозни крачки, може би повече, отколкото за последните 20 години. Председателят на ЕК каза, че това е наистина забележително. След спирането на петролните доставки от Беларус се видя енергийната зависимост на много от страните в ЕС. Пред подобни проблеми Европа не се беше изправяла от 70-те години на XX в. насам, когато имаше няколко петролни кризи. Затова в политическите лидери на Европа се появи желание за формиране на обща енергийна политика и уеднаквяване на концепциите за обмен и доставки на енергия.

Надявам се, че България като пълноправен член на ЕС ще бъде много активен участник. Това ще бъде само в български интерес. България трябва да бъде активен участник в формирането на новата политика, защото тя ще бъде последвана от законодателство, от законови форми. Така се формира политика - когато поставиш определени регламентирани неща и те да бъдат приложени в страните от ЕС. България има опита на ограничен доставчик, слава Богу не и опита от енергийните кризи в Европа през последните години. Страната ни обаче трябва да оправдае стратегическото си място на Балканския полуостров и да бъде активен участник с предложения и концепция какво да се направи за общата енергийна политика на ЕС.

- Какво според вас трябва да бъде участието на българските депутати в ЕП след предстоящите избори? Какви са практическите стъпки, които България може да осъществи в краткосрочен план в енергийната си политика?
- ЕП е единствената институция, която пряко отразява вижданията на гражданите на ЕС. Именно гражданите избират европейските депутати и им казват за какво трябва да работят там. Всички други представители в европейските институции, особено от България, бяха назначени. В този смисъл европейския депутат би трябвало да се съобразява със съвсем конкретни инициативи, които са полезни за България. В този смисъл енергийната политика е една от целите, които СДС категорично си поставя и ще работи със своите депутати в ЕП. Има редица икономически цели, които съвсем скоро ще оповестим. Има и отново цели за бъдещето на ЕС, тъй като България изпусна този дебат. Тя не участва нито когато се създаваше тази конструкция, защото бяхме учени да я мразим и да воюваме против тази организация, тъй като бяхме в един друг блок. А в последните 15 години, заети с оцеляването и с провеждането на реформи, бавни и трудни за населението, тъй като не се правеха решително и бързо, нямаше решимост в политическите лидери да предизвикат дебат за това в какъв ЕС влизаме. Защото той вече е много по-различен от 50-те години, когато е основан.

В какъв ЕС искаме да бъдем? Само средства ли ще черпим оттам или може да допринесем нещо? Къде сме по-силни и дори по-умни и какво бихме искали да постигнем? Силно се надявам, че в тези първи европейски избори все пак ще получат такъв отзвук сред гражданите на България, че те да се поинтересуват, давайки вота си за даден човек, дали той носи посланията там, от една страна да защитава техните идеи и от друга - да бъде включен като български участник в тези предложения.

- Министър Румен Овчаров заяви, че Балканската декларация, с която се настоява за повторното включване на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй", не е внесена в ЕК, тъй като не е ясен механизмът. Доколко е ефективен планът за действие на правителството за възобновяване на двата реактора и по какъв начин европейските депутати мога да направят постъпки за повторното им пускане?
- България е поела и ратифицирала политически ангажимент да спре тези два блока. Всички спекулации на тази тема са изключително неправилни - особено от действащи министри в правителството. Според мен енергийната политика, за която България трябва да се бори, включва съвсем други стъпки, а не отказването от този ангажимент. Ядрената енергетика трябва да се развива по такъв начин, че да е напълно безопасна, да бъде полезна за България и да бъде алтернативния източник, който да ни откъсне от енергийната зависимост от Русия. Естествено, не трябва да отвръщаме поглед от възобновимите източници, които ги има - те са най-бързо растящия сектор в ЕС. Ние имаме природни дадености, в които тези източници трябва да бъдат използвани. Да се спекулира и да се връщаме към двата блока означава договора за присъединяване да бъде отворен и отново ратифициран. Гърция обаче например категорично отказва да участва във всякакви Балкански декларации. Представителите на ЕК в София също категорично отхвърлят подобна възможност. Ръководителят на делегацията Майкъл Хъмфрис подчерта, че не това е начина по който България може да участва в правенето на нова политика. Подобно упорство у министър Овчаров за мен бъди недоумение.

- Какви са според вас основните предизвикателства пред България като член на ЕС? Дали това е оползотворяването на структурните фондове и какви други приоритети вие бихте имали като представител на България в ЕП?
- Подобно оползотворяване не трябва да бъде на всяка цена. То трябва да бъде много ефективно, ефикасно и на тези места, на които имаме най-голяма нужда. А не просто имитация на използване на средства. Колкото да са големи, те идват от джобовете на гражданите на ЕС, включително и от нашите контрибуции там. Тоест това са публични средства и трябва да има съществен контрол как се изразходват те. Ето това прави ЕП - гласува бюджет и осъществява контрол. Основната му функция е да следи и формира първо бюджета на ЕС и неговото изразходване. Естествено, България има много приоритети. Тя трябва да спазва това законодателство, а не да го побългарява. Трябва да се включим и да използваме този потенциал - като например икономическия растеж, който е по-висок от средния за ЕС. Трябва пълноценно да интегрираме икономиката, фирмите и структурите в една нормална конкуренция с фирмите от ЕС. Оттук идва и силата на Европа, защото така се изправяме пред други гиганти, например Китай. България би трябвало да използва този момент като нова и атрактивна дестинация да привлече нови инвестиции в нишите, в които ще бъдем по-интересни.

- Българската администрация не е добре подготвена да оползотвори европейските фондове. В ЕС също се върви към реформа, която да доближи институциите към гражданите. Как двата процеса ще бъдат свързани и смятате ли, че българската администрация може да се доближи до европейския стандарт?
- Много ми се иска да вярвам в това. В България още преди да тръгне идеята за по-добро управление и редукция за различни административни и бюрократични режими започна този преглед. Той обаче все още не е завършил. Напротив, има все повече пречки, а хората се оплакват. Хората имат "право на добро управление и административно обслужване:", както се изрази Омбудсмана на България. Според мен, когато имаме специализирано ведомство за управление на държавната администрация, би трябвало да се положат повече усилия в тази област.

Управляващата коалиция трябва да фокусира вниманието си върху нея. За повече от година и половина не се виждат реалните действия на това министерство. В периодичните отчети за работата му има само едни красиви думи, изпразнени от съдържание - например Харта за клиента, Етичен кодекс. Мисля че това не са действията, които трябва да бъдат проведени в административната реформа.

Bulgarian Post