Продължение...

---

- Кога се почувствахте зле физически?
- В четвъртък вечерта. Вече бях представил епикризите си и имах писмено разпореждане на прокурора Любенов незабавно да бъда настанен в МВР-болница. Поради това, че имам черепно-мозъчна травма и съм прекарал тежка мозъчна операция, ми е противопоказен стрес и силно напрежение. Не се знае как ще реагира нервната ми система. В следващите 20 минути обаче се проведоха някакви странни телефонни разговори. Очевидно от по-високо място в прокуратурата бяха разпоредили друго.
- Какво?
- Да извикат лекар, който те имат на разположение да ме прегледа и той да даде становище. И да бъда оставен в следствения арест. На другия ден, в петък, ме преместиха в болницата на затвора. Така че мога да кажа, че съм бил в затвора. Очевидно, аз разбирам от психология, това за мене беше целенасочен психически тормоз.
- Защо не ви позволиха да водите телефонни разговори?
- Още при влизането ми взеха телефона, но ми казаха, че имам право на два разговора. Полицаите ми обясниха, че мога да говоря само с разрешение на следователя. За съжаление обаче следователите не ходят и до тоалетната без разрешение на прокурорите. Това е. Хората не си дават сметка каква е тази система. Аз я видях отблизо. Полицаите се държаха много човешки, следователите също са добри професионалисти, но те изпълняват сто процента разпореждането на прокуратурата. Моето усещане е, че цари ужасен страх. Не си спомням такова нещо от комунистическо време.
- От кого се страхуват?
- Ще ви кажа от кого. Преди това искам да разберете, че 72 часа на мен ми беше отказан телефонен разговор с когото и да било. Исках да разбера баща ми как е, исках да се чуя с Диляна, със сина ми, с брат ми. Казаха ми „не ви разрешаваме". Не говорим за секретен разговор. Изписах им номера, на който се обаждам, знаех , че могат да го подслушват, че могат да присъстват на разговора, но... Това за мен е нарушение на човешките права и аз ще сезирам съда в Страсбург по този въпрос. Защото това е демонстрация на брутална прокурорска диктатура, която се установява в нашата държава. По-добре ВКП да си образува политическа партия и да се кандидатира за парламента.
- Кое беше най-лошото, което мина през главата ви през тези 72 часа?
- Опасявах се, че може да бъде оказан някакъв натиск върху съда. Притеснявах се за Васил Пиралков, който стана жертва заради мен, защото атаката е политическа, а те са го подбрали, за да има един човек от Управителния съвет на банката.
- По време на ареста заедно ли бяхте?
- Не. Нямахме достъп един до друг. И адвокатите ни не може да са едни и същи. Такава е процедурата. Стана ми тъжно за него... Мислех си как е жена ми, баща ми, детето. Най-много се притеснявах за сина ни. Той е на 15 години, гледа телевизия, чете вестници...
(Просълзява се.) В такива моменти на човек му минава целия живот. Калкулирах и най-лошото. Странно защо арестуват винаги хора, по някаква политическа {причина. Самоковеца, докато беше жив, нищо не му се случваше. Да не говорим за Барони, Доктори и т.н. Има някаква абсолютна арогантност, демонстрация . и опит за налагане на абсолютна сила.
- Вашият арест част от атаката срещу Софиянски ли е?
- Абсолютно. Атаките срещу Стефан Софиянски придобиха истерия - първо дело, второ дело, трето, четвърто... Очевидно нещата са съшити с бели конци. Защото, когато те викат в следствието, взимат ти паспорта, пречат ти да пътуваш..., това унижава човек. Точно така се прави в репресивните режими. Надявах се, че в България няма да има репресивна система в 21 -и век, когато влизаме в ЕС. Но определено мога да кажа, че има репресивна система. Вместо да се занимават с разследването на престъпници, крадци, убийци, изнасилвачи и дилъри на наркотици... Прокуратурата се разпорежда. Полицаите и дознателите са длъжни да изпълняват, независимо че има министър на вътрешните работи и главен секретар. Ето защо няма едно производство срещу наркобос. Не казвам да го арестуват, но да започнат производство, да събират доказателства. А не първо да разпоредят арест, а след това да разследват.
ВКП нищо не чува и нищо не прави. Натоварва се изцяло с политически поръчки. Това, което усетих върху себе си, е потресаващо и може да се случи на всеки. Те могат по определени членове да арестуват дори президента и премиера. А главния прокурор няма кой да го контролира. Това беше създадено от Иван Костов. Той го сложи на това място и му даде тези правомощия. Каквото и да говорят за лоши отношения между Филчев и Иван Костов, прокуратурата го атакува, че е дал пари на културния дом в Украйна. Но ще видите, че няма да го атакува за „Балкан" за „Кремиковци" за Златни пясъци, за сериозни неща.
- Каква е крайната политическа цел?
- Наближават избори и двете партии - ДСБ и БСП искат да няма десноцентристко обединение, искат да унищожат дясното. Те искат Стефан Софиянски да не е кмет, да не е депутат, да няма ССД. В резултат на това БЗНС и ДП да отидат при Иван Костов и той да влезе в парламента. При това положение ще има твърдо управление на левицата, защото това е крайната цел на ДСБ.
Независимо от това аз продължавам да твърдя, че Общинска банка е най-успешното търговско дружество на общината и в управлението на Стефан Софиянски.
Валентина Петкова
в-к “Труд”, 25 януари 2005г.