Това, което подразни хората извънредно около историята с Линкълна на дядо Кирил, беше че всичко се случи по време на пости. Когато православният християнин, не зависимо от това дали има църковен сан или високо обществено положение, се лишава не само от храна – лишава се от удоволствия, длъжен е да се въздържа от плътски изкушения и не на последно място да презира всяка суетата. На всичкото отгоре, икономическата криза също като средновековна чума върлува с цялата си жестокост и изтощава до краен предел съпротивителните сили на цялото общество.

Каквото и да говорят, автомобилите марка „Линкълн“ винаги са били символ на суета и блясък в по-голямата част от Америка и света.
С едно изключение.
Специално в Калифорния собствениците на автомобили „Линкълн“ и „Кадилак“ ги смятат по-скоро за новозабогатяли парвенюта с провинциални навици, гангстерски вкус и селяшки произход.
И това обяснява защо на паркингите около Холивуд властва „Мерцедес“.
Което, разбира се, от православна гледна точка също е суета.

Всичко земно е суета!
Евентуалните патриаршески амбиции и бизнеса с имоти на Варненската и преславска митрополия също са плод на... амбиция. Тоест - суета! Да не говорим за разчистването на сметки, което интриганти около един друг Кирил се опитват да пласират с особена лъстива... загриженост. Не че обектът на техните интриги не е същия!
Гледката е покъртителна.

Библията наистина е велика книга!
Стига да пожелае човек може да защити всяка теза с точен и недвусмислен библейски цитат.
Евангелските текстове са категорични, че Исус влязъл в Йерусалим на магаре!
А не с „Линкълн“. Даже не и с кон. И с каруца не. На магаре!

От друга страна, мнозина забравят казаното от Спасителя - „Божието богу, кесаревото на кесаря“. Варненските църковни отци можеха да се защитят с този цитат много по-умело, отколкото чрез цитирания от тях Еклесиаст, но това си е по-скоро техен проблем.

Доста съвременно звучат и житията на светците.
Например, в житието на св. Кирил, архиепископ Йерусалимски, адаш на варненския дядо Кирил, се среща следния епизод "...В Юдея се появил страшен глад. Св. Кирил, изпълнен със състрадание към бедните, щедро им помагал и раздал по такъв начин всичкото си имущество. Но имуществото му било малко и когато свършило, той започнал да продава църковните скъпоценности – скъпи съдове и златотъкани одежди, за да може с получените от продажбата пари да помага на бедните..."
Поучително, нали?
Особено по време на криза!

Колкото до журналистите…
Те пишат това, което виждат, както го разбират.
В края на краищата “Свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте” (Мат. 11:17).
Антон Луков