Странно! Хората на Костов не протестират, когато биват публично ангажирани с интересите на среди, близки до БСП.
При това, тезата на червените е съвършено проста - ако нещо в дясно куца, то по принцип се отнася до всички, с изключение на костовистите.
Интригата е ясна - методите също.

Очевидно е, че има съвпадение на целите – и БСП, и Иван Костов не желаят голяма коалиция (или коалиции) в дясно.
Съвпадат и интересите - когато беше на власт правителството на Иван Костов голяма част от най-апетитните парчета от българската икономика бяха приватизирани или от съпартийци на партийната секретарка Елена Костова, или направо от клана Костови. Хайде на бас, че ако БСП се докопа до властта ще се получи... същото. Икономическият просперитет на червените мобифони и клана Костови отново ще е гарантиран. Всъщност, дали не става дума за двете лица на една и съща монета?

Даже и мераците им са съвпадат. За никого в морската столица не е тайна страстната любов към лукса, която демонстрират партийните величия в ляво-костовисткия политически спектър. Тези сладки “роби” на разкоша са оплетени във финансови зависимости. Ако попитате Васко “Куфарчето” кога е бил “вътре” в общинските игри - при управлението на синия варненски кмет Христо Кирчев или при червения варненски кмет Кирил Йорданов, какъв ли отговор ще даде?

Ами ако Апостол “касичката” даде... същия отговор, даващ предимство на, примерно, Кирил Йорданов?
Има само един неприятен момент в случая. Твърде често съвпадат не само целите и интересите - съвпадат и ресурсите.
Изводът се налага от само себе си – очевидното съвпадение на ресурси прави излишно формалното обединение между БСП и клана Костови.
Както вече споменахме - те са едно и също.
Свидетели сме на реално съществуваща във Варна Ляво–Костовистка политическо-икономическа конструкция с несъмнена легитимност на вътрешните връзки. Нито в БСП, нито в кликата на Иван Костов някой протестира срещу тази симбиоза.

При евентуалното (все още) коалиране в другия полюс (в дясно и в центъра), ситуацията е доста по-различна. Нормално е да съвпадат интересите, както, разбира се, и целите. Ресурсите на отделните политически формирования обаче много рядко се припокриват. Ако трябва да бъдем честни поне половината от потенциалните играчи в такава коалиция (или коалиции), не разполагат с нищо друго освен с името, традициите си и готовността си да работят срещу завръщането на БСП във властта. Другата половина обаче има сериозни позиции в местната власт (Софиянски), сериозно външно-политическо лоби (Надежда Михайлова), контрол върху изпълнителната власт (Симеон Сакскобургготски, а защо не и Ахмед Доган).
Палитрата от различия придава на подобна коалиция дълбок смисъл.

Затова има смисъл и в притеснението в редиците на ляво-Костовистката политическо-икономическа конструкция.
При така стеклите се обстоятелства, съвсем логични стават и интригите и методите, чрез които се пласират самите интриги.
Най-логично обаче изглежда, якото взаимно хвалене между гаулайтерите на БСП-Варна и шпицкомандите на Иван Костов в морската столица.
Според медиите, близки до БСП, ставаме свидетели на “Костова дясна вълна”, според медиите, близки до Костов, “БСП е реформирана лява партия”.
Както се казва в подобни случай – коментарът е излишен.

Антон Луков