На 2 февруари т.г. Айн Ранд щеше да навърши 105 години. Тя е родена в Русия, истинското и име е Алиса Розенбаум, но почти целия си живот изживя в Америка. Айн Ранд е певица и страстна защитница на капитализма. Тя е непримирим враг на левите идеи в политиката и икономиката, както и на намесата на държавата в живота на човека. Основната и книга „Атлас изправи рамене” от 1957г. /наскоро публикувана на български/ само през миналата година се продаде в 400 хиляди екземпляра в САЩ. През 2009г. в Америка има възраждане на позабравената Ранд. Причината е ясна - сега на власт е Барак Обама, най-левият президент на САЩ от десетки години. Обама днес ръководи невиждана, крайно лява промяна в Америка и най-голямата намеса на държавата в живота на американците след войната.

През 20-те Айн Ранд напуска Съветска Русия и се нарича капиталистически радикал, а не консерватор. Философските си идеи, които тя определя като Обективизъм са описани в няколко сборници с есета. В политическите си книги, Ранд твърди, че капитализмът има морална основа, за разлика от варварския комунизъм, а свободният пазар е необходим и най-добре пригоден за човешката природа. Аргументите и против „съчувственото” пре-разпределение на богатството и доказателствата в полза на личния егоистичен стремеж за натрупване на богатство днес са особено силни, заради действията на Обама, насочени в обратната посока. Ранд формулира по необичаен, страстен и достъпен начин този стремеж. Не в сухи икономически трудове, а в увлекателни книги със сюжет и герои, чийто живот е химн на самия живот. Тук е втората основна морална идея на Ранд – за живота, който е цел сам по себе си и за хората, за които най-естественото нещо е да обичат най-много собствения си живот. В прекрасната първа книга на Ранд, „Ние, живите”, която скоро ще излезе на български, един от главните герои казва: „Всеки честен човек живее заради себе си. Всеки човек, който заслужава това име, живее заради себе си. Човек, който не го прави – не живее”.

Но Ранд стигна до крайност при възхвалата на егоистичната любов към живота и забогатяването и отхвърли вековната етика на алтруизма и саможертвата. Тя никога не прие, че свободният пазар спокойно може да съществува с не-индивидуалистични и не-пазарни добродетели – например на семейството и обществото. Вместо това Ранд поставя дори човешките отношения в рамката на пазарните. Тя твърди, че грижите ни за любимите ни хора са основани на икономиката. Сякаш няма нещо, което се нарича любов и което е най-силната връзка между човеците. В прочутото си интервю за „Плейбой” от 1964г. Ранд невъзмутимо заявява, че е „неморално” семейството и приятелството да бъдат поставяни над икономиката и свободния пазар. За нея държавната намеса в живота на обикновените хора е толкова зла, че трябва да бъде наказана дори със смърт. В „Атлас изправи рамене” има една смущаваща сцена – бюрократична некомпетентност и арогантност водят до железопътна катастрофа. Ранд язвително отбелязва, че загиналите пътници не са невинни жертви на трагедия, както биха помислили повечето хора. И след това твърди, че жертвите са ползвали неетични държавни помощи и са разпространявали отблъскващи политически и философски идеи. Неприкритият намек на авторката е, че загиналите са заслужавали участта си.

С огромна воля и логика Айн Ранд не загуби нито един спор. Известна беше с абсолютната си непримиримост към чуждото мнение. За нея светът е черно бял, без никакви нюанси. Заради това често е нападана от критиците си. Джон Голт, герой от „Атлас” твърди, че всеки човешки проблем има две решения – правилно и грешно, а компромисът/центърът е зло. Според мен, тук Ранд е права. Защото, почти винаги в живота и политиката центъра е безпринципен и неморален. В живота на хората, основните решения обикновено са черно-бели, крайни, а не компромисни, центристки.

Съвсем естествено е, че Айн Ранд предизвиква ярост и ненавист в левицата. Типично проявление е статията от 27 октомври м.г. в популярното левичарско-булевардно списание Gentlemen’s Quarterly / GQ/. Статията е за Ранд, пълна е с ругатни и злоба, заради това, че книгите и се продават отново със стотици хиляди и е мило озаглавена „Кучката се завърна”. Впрочем същото списание обяви за най-стилен мъж на 2009 Джони Деп и публикува негова снимка, на която той гордо се пъчи с медалион на комунистическия садист и масов убиец Че Гевара.

Проявление на лявата ярост, макар и по-сдържана е статията на Димитри Иванов във в. „Сега” от 10 февруари т.г. Статията носи крайно нелепото заглавие „Айн Фолк Айн Фюрер Айн Ранд” и е пряк опит да се свърже Ранд с нацизма. Но този господин бих съобщил, че първата книга на Ранд „Ние, живите” е силно антисъветска и антиболшевишка. Заради това, в Италия на Мусолини книгата е филмирана с пропагандна цел през 1941г. Но след няколко прожекции властите осъзнават, че филмът е антинацистки, колкото и антиболшевишки и го забраняват.

Да, Айн Ранд беше противоречива личност, не приемаше чуждото мнение, изказваше крайни идеи, беше заклета атеистка, често нападаше своите от десницата, обвинявана е и до днес в студен егоизъм. Но тя написа необикновени, страстни, вълнуващи книги и то на английски, който не и беше майчиният език. Тя, първа достъпно обясни, че хората не трябва да се страхуват от обвинения в самолюбие, а да обичат най-много собствения си живот и да живеят заради себе си. Несъмнено Ранд е от най-оригиналните и влиятелни мислители на миналия век.

За нея се знае, че никога не е имала деца. Затова понякога си задавам един некоректен въпрос, за който се надявам да не бъде приет за сексистки и неуважителен от много жени или за неуважение към паметта на писателката.

Дали Айн Ранд щеше да бъде постоянно обвинявана, че е студена и безчувствена егоистка, ако беше изживяла най-голямата радост на всяка жена – да има деца?

В-к "Седем"