Лично аз трябва да призная с ръка на сърцето, че нямам защо да съм недоволен от Александър Томов, станал преди години известен и като “добрия вълк Лупи”. Нищо, че самото му съществуване очевидно влиза в пряко и стряскащо противоречие с редица международни конвенции за неразпространяване на оръжията с масово поразяване.

Факт е, че до каквото допре ръчичките си този субект, то е обречено на провал. Факт е обаче и другото – той някак си смогва всеки път да докосне все феномени, които са ми изначално неприятни. А от съсипването им няма защо да съм недоволен.

Започна се със социалдемокрацията, която Лупи реши, че трябва да оглави след излизането си от БСП. След старателно обгрижване от негова страна, не остана ни една що-годе читава социалдемократическа формация у нас. Толкова по-добре. Като че не ни стигат социалистите, та само и едни силни социалдемократи ни липсваха, за да цъфнем и вържем.

Сетне дойде ред на “Кремиковци”. Ако питате мен, по-добре щеше да бъде, ако тази чутовна рожба на българо-съветската дружба изобщо не се беше пръквала. Защото комбинатът, както и да го погледнеш, винаги си е бил едно демодирано икономическо недоразумение. При това демодирано икономическо недоразумение, което упорито трови въздуха на столицата ни. А аз, за разлика от мнозина, родени и израсли извън метрополията, харесвам София, обичам да у посещавам от време на време и си спомням с удоволствие за годините, прекарани там. И ми е някак чоглаво като знам, че пушеци и димове прииждат всекидневно от комбината.

Е, Лупи почти успя да го загроби, дали високо професионалните му услуги са докарали горкия Прамод Митал до положение, да се явява на кастинг за римейк на класическия индийски филм “Бродяга” – за това не съм сигурен, но то не би ме и учудило.

Днес стана ясно, че Лупи е успял – с присъщата си вещина – да загроби и ЦСКА. Пука ми, че ми дреме! Не харесвам ЦСКА. Не го харесвам още от годините, когато любимия ми “Черно море” бе принудително превърнат в отбор-сателит на “червените” и трябваше да съобразява цялата си игра с техните интереси.

Всичкото това – хубаво. Аз, както вече споменах, нямам от какво да недоволствам. Но би било егоистично, ако мисля само са себе си… Ами останалите?

Има все пак хора, които чистосърдечно вярват в ценностите на социалдемокрацията, за разлика от мен. Те какво са виновни, че лепкавите кунки на Лупи са опустошили всичко, което е можело да им вдъхне някаква политическа надежда? И с какво са го заслужили?

Има и такива, които са зависими тъкмо от “Кремиковци” за насъщния си хляб, който трябва да поглъщат те и семействата им, за да оцелеят. И които, щат не щат, са поставени в ситуация, в която да предпочетат пълните с отрови дробове пред изпразнените от храна стомаси… Тяхната вина къде е, че тоз виден мениджър бе оставен да си разиграва коня из комбината, за да го докара до ръба на тоталната и непреодолима криза?


Има и фенове на ЦСКА, разбира се. Много са. Повече, отколкото сме ние, привържениците на “Черно море”. Отбора, за който тези хора дават и мило, и драго, игра, поти се, прави, струва, пък спечели шампионската титла на България. И му се полагаше, съвсем справедливо, да опита силите си в предварителните кръгове на Шампионската лига, а след това – каквото сабя покаже.

Дори и да не харесвам отбора, няма как да не ми докривее за тези хора след последния грандиозен и космически по мащабите си провал на Лупи.

Този човек е наистина страховит. Вреден като бацил и изобретателно-активен като… не знам като какво. Където не огря, от там не задели някой лев, оставяйки след това начинанието в състояние, което може да бъде описано само в древногръцка трагедия.

Вярвайте ми, да беше отишъл Лупи в Русия, да работи за Путин и Медведев… Путин вече щеше да е в затвора, Медведев – в емиграция, а Гари Каспаров – президент. Що не се сетихме по-рано, можеше наистина да помогнем на руската демокрация, ама – на! Днешният акъл затова си е днешен, защото не ни е дошъл вчера.

Чудя се, колко ли пъти още ще му се връзват на лакардиите на този наш експерт по всичко. И съм убеден, че баламите не са се свършили.

С нетърпение очаквам следващото превъплъщение и поредната серия от приключенията на добрия вълк Лупи. Да се надявам, че ще се върне в БСП, за да “огрее” и нея така, както само той умее, обаче, би било пресилено и твърде хубаво, за да се случи.

Жоро Георгиев

*Извинявам се за латинския от предградията, но – какво да се прави, колкото по-далеч от Рим, толкова по-лош латински. Така или иначе, Лупи наистина се оказа коварен Кумчо Вълчо за хората, рискували да му се доверят.