Да не беше позаспал напоследък фолклорният гений на българина, сигурно щеше да се появи песен с такова заглавие, описваща “подвизите” на вездесъщото младо юначе Яне Янев. В текста сигурно щеше да се намери и по-скромно местенце за верния му помощник Митко Абаджиев. Между другото… отдавна вече хора, сблъсквали се неведнъж лице в лице с дуалистичния феномен “Янев-Абаджиев”, ги наричат на майтап Долче и Габана, но това засега е периферен въпрос. И ще си остане периферен, поне докато носителите на марката Долче и Габана не се сетят, че могат да съдят някого за обида.

Месец след месец напористият бивш анархоземеделец Яне гради упорито и настойчиво собствения си образ на непримирим бич срещу корупцията, на страшилище за неправомерно облагодетелстващите се управници, едва ли не на основен гарант за реда, законноста и справедливостта в изнемощялото ни Отечество. Става въпрос за същия Яне, който издигна Марешки за общински съветник във Варна, между другото.

За негово съжаление обаче, само с упоритост и настойчивост не става. Трябва и акъл, нужен е и талант. И поради дефицита им в случая с родния Долче и неговия Габана, засега резултатът от титаничните им усилия да блеснат е по-скоро съмнителен.

Като че ли става все по-очевидно, че двамцата са оръдия в ръцете на милиционерите от полицията и службите. Оръдия, които биват захранвани с подбрана информация, която след това шумно и с всичката възможна публичност връщат… на онези, дето са ги захранили с нея. Типичен и безвкусен милиционерски проект, един от онези, които неизменно ни биват сервирани – залежали, но попретоплени – щом на хоризонта се зададат избори.

Нека се замислим за момент. Ако Янев и Абаджиев действително са в състояние да достигат до правдиви и сензационни сведения за скандални нарушения и да ги предоставят на службите, то тогава не излиза ли, че в службите работят единствено непоправими некадърници, щом те самите не могат да му хванат цаката как да се доберат до онези данни, до които успяват - някак си - да достигнат двамца депутати?

Истина е, разбира се, че нито полицията, нито службите ни могат да се похвалят със завидна колекция от могъщи интелекти, но чак пък да излязат по-залюхани от Яне и Митко – едва ли!!!

За тих ужас както на авторите на проекта “Долче и Габана”, така и на самите Яне и Митко, постановката е дотолкова съшита с бели конци и недоизпипана, че – както вече стана дума – търсеният ефект си остава днес почти толкова далечен, колкото е бил и в самото начало на тъпоумното активно мероприятие. Според последните социологически данни… РЗС си остава все така безутешно под процентния праг за влизане в парламента, а единственият шанс на Янев и Абаджиев да продължат да бъдат депутати и в следващото Народно събрание е да се прилепят към някоя ракета-носител. Собствените силици не стигат, а несвястното биене на тъпана не върши работа, само по себе си.

Дори и неколцината непрекомерно надарени с дар слово организирани форумни драскачи, които играят ролята на хор зад двамата корифеи, не могат да помогнат. Тях вече всеки ги разпознава по еднотипните словосъчетания от рода на “антикорупционна торпила” и “антикорупционно торнадо”, с които монотонно кичат своя работодател… или пък марионетката на своите истински работодатели.

Вероятно стреснати от обстоятелството, че макар и залудо да не стоят, то със сигурност действително и единствено залудо работят, този път милиционерските ментори на Яне и Митко решиха да позасилят жегата. И – не щеш ли – скочиха направо в най-дълбокото – в разиграването на верската карта и пръскането в общественото пространство на тревожни сигнали за настъпването на радикален ислямизъм в мъничкото селище Рибново.

И се започна една словесна вакханалия, да ти настръхне косата и да ти изтръпнат зъбите от ужас!!!

Информационни агенции излязоха със заглавия като “Ислямистите Башев и Бошнак на разпит в ДАНС”, някаква (очевидно) изключително начетена водеща в Българското национално радио упорито твърдеше, че някой някъде бил ту “преподавател по радикален Ислям”, ту “преподавател по Ислямизъм”. Самият Яне подскачаше като шугав и се щураше напред-назад, хлевоусто разяснявайки как, едва ли не, Рибново е на път да се превърне в гнездо на ислямския фундаментализъм и заплаха за националната сигурност на Родината. Малко по-късно той цъфна и в студиото на вече единствената истинска новинарска телевизия в България – Re:TV – откъдето ни засипа с още по-смайващи подробности.

Начетен до изнемога – или поне очевидно не по-малко от споменатата вече водеща от БНР – той “авторитетно” обясни, как сунитският ислям, който традиционно бил изучаван и изповядван в района на Рибново, не представлявал нито проблем, нито заплаха. Но виж, шиитският вариант, който сега нахлувал там и който, забележете – ИМАЛ СВОИТЕ КОРЕНИ В САУДИТСКА АРАБИЯ!!!!! – бил много опасен.

Когато този изблик на завидна просветеност бе, съвсем естествено, засечен от водещия Бедров, който (макар и с други думи, понеже е по-добре възпитан от мен) напомни на клетия Яне, че Саудитска Арабия има толкова общо с шиитското разклонение, колкото Фидел и Раул Кастро с идеите на Адам Смит, нашенският Долче чевръсто и безцеремонно се извъртя и намери изход от конфузната ситуация, като премина в атака. Има, има ядки и там - велемъдро размаха пръст Янев…

Това че Яне е склонен да съзира ядки навсякъде, не е учудващо. Ядките са в изобилие в собствената му глава, ако приемем и вторичното съдържание, което англоезичните влагат в термина nuts. Учудващо е обаче, че наставниците му не са го подготвили малко по-старателно за изявата. Ако му бяха подшушнали да говори за уахабити, вместо за шиити, например, излагацията нямаше да бъде толкова мащабна. Може да са пропуснали да му набият термина в главата. А може и да не са успели. Или пък да са успели, но временно, а той по-късно да го е забравил…

Явно, нека цитираме “класика” Борисов, май наистина това е мат’ралът с който разполагаме – и при милиционерите-кукловоди, и при мъпетите им – лудетини. За повече нито силите стигат, нито пък спецификата на наличната ДНК е подходяща. Както навремето ни преподаваха в часовете по биология, фенотипните девиации вече са се наложили като печални генотипни константи. Толкоз могат, толкоз правят.

Има ли нужда да припомням, че последното некадърно активно мероприятийце в този дух – срещу два интернет сайта – бе предприето, кой знае защо, тъкмо около предишните избори за евродепутати? И че нарочените тогава… днес продължават да си живеят и работят необезпокоявани, просто защото се оказа, че няма за какво да бъдат обвинени, да не говорим – съдени.

Разбира се, целият шум около горкото Рибново много скоро ще бъде забравен – поне що се отнася до опасенията, че, едва ли не, там се готвят утре-вдруги ден да установят халифат. Най-вероятно “ислямистите” Башев и Бошнак няма да получат извинение за причинените им морални щети, но пък и почти няма да бъдат безпокоени повече, нито пък обвинявани в небивалици.

Лично аз бих посъветвал засегнатия да съди до дупка “начетената” водеща от БНР, която с такава лекокрила волнодумност го обяви за преподавател по “радикален Ислям” и по “Ислямизъм”. До дупка – но само за символично обезщетение, разбира се, защото по принцип е кофти да бъдат съдебно преследвани журналистите, дори и когато говорят глупости.

Долче и Габана си имат кой да ги съветва – и затова са я докарали до това дередже. Но пък съветниците им бих посъветвал да се замислят малко. Защото докато използват непретенциозни мозъци за собствените си нелицеприятни цели, те могат утре да се окажат виновници за ситуация от типа “лъжливото овчарче”.

Може наистина да се появи реална опасност от радикален ислямизъм, ислямски фундаментализъм или верски тероризъм, но след като “овчарчета” като Янев и Абаджиев вече са вдигали врява за нищо и никакво… възможно е тогава, когато той наистина възникне, не дай Боже!, рискът да бъде подценен от обществото, чиито уши вече ще са хванали мазоли от истеричните крясъци на неколцината бездарни политически натегачи и не по-малко бездарните им милиционерски “вождове и учители”.
Жоро Георгиев