Твърди се, и май с основание, че за първи път през последните 15 години предстоящите избори ще бъдат не „анти", а „за". Ожесточеното противопоставяне „сини-червени", достигащо до истерия през 90-те години, изчезна с появата на жълтите преди 4 години. Още половин крачка ни остава до влизането в ЕС и нашите партии решиха този път да покажат, че са достойни партньори на европейските си побратими.

Кажи му аго, да му стане драго! Еволюцията в предизборните лозунги (или мото, или девизи) е очевадна. Те са насочени директно към избирателя. Коткат го, създават му чувството, че партиите лягат и стават с единствената мисъл в главата как да подобрят дереджето му. Дето викат едни либерали, кажи му аго, да му стане драго. Посланията им биха могли да бъдат разтълкува-ни така: ти си всичко, избирателю, ние - партиите, сме твои покорни слуги. Цели се да се внуши някак си, че разстояние между политици и народ няма, че те са едни от нас. Няма ги парцелирането и приватизирането на времето, изчезнали са лозунгите от близкото минало, когато партиите не просто внушаваха, а едва ли не нареждаха да се гласува за тях.

Ако си сложат ръка на сърцето, партиите би трябвало да признаят,
че откривател на думи, с които слезе при хората, бе сегашният държавен глава Георги Първанов. Преди президентските избори през 2001 г. анализите в неговия щаб показали, че кандидатът трябва да се свърже с идеята за преодоляване на дистанцията между политиците и хората.

Лозунгът бе „Защото съм на ваша страна". Резултатът е известен.
Има един проблем, обаче. На всички предизборни лозунги избирателят спокойно може да реагира с въпроса: „А защо не го направихте, като бяхте на власт"?
България -това си ти!
Съдейки по сегашното предизборно послание, истинска революция е изживял СДС. Няма го самовлюбеното „Времето е наше" отпреди 15 години. Няма го високомерното „Ние можем" отпреди 8 години. Няма го и почти умолителното „Заедно можем повече" от 2001 г., след като доказаха, че могат само да крадат. Впрочем на един плакат в Бургас към „Заедно можем повече" бе добавено „да крадем". Сега ОДС се снишават, за да изпъкне избирателят. „България – това си ти!", е новият предизборен агитационен зов на ОДС. Гали ухото, две думи няма по въпроса. Но кой е този „ти"? Не е ли това същият нашенец, дето скачаше по митинги, дето 15 години затягаше колана, дето все надежда не видеше. Но и сега стопроцентови партийни неизвестности водят сините листи. Трудно могат да убедят чичо на село, че България - това е той. По-скоро избирателят ще си каже, че България - това са те, водачите на листи.

Българинът заслужава повече!
„Българинът заслужава повече", сетиха се от Български народен съюз и го записаха като лозунг на кампанията си. Че заслужава, заслужава. А нима не заслужаваше повече и тогава, когато Мозер и Каракачанов бяха в ОДС? Но тогава повече заслужаваха други българи - нашите.

Столетницата премина през Лукановата СПолука, през Виденовото „Свобода, справедливост, сигурност" и „Работа, хляб, демокрация". Е, изживяхме ги тия послания на гърба си. Особено когато с една пенсия можеше да се купят 2-3 хляба.
После дойде „Отвори очи", ама се оказа, че това не са сторили необходимият брой електорални единици, та БСП стана едва трета на миналите избори.
Един за всички, всички за един
И мозъчният тръст на „Позитано" 20 се напна и приватизира мускетарския девиз „Един за всички, всички за един".

Очевидно в главите на червените стратези кънти песента от руската филмова версия на „Тримата мускетари", където Атос, Портос, Арамис и ДАртанян се радваха на своя век и често казваха на съдбата френското „Мерси боку", демек - благодаря много. (Е, може пък някой от по-младите да си е спомнил хита от американската версия на „Тримата мускетари" в изпълнение на Род Стюарт, Стинг и Браян Адамс). Сега столетницата се моли на съдбата за абсолютно мнозинство, та да започне своя век във властта.
Соцлозунгьт обаче намирисва на соцкласиката „Другари, дайте да дадем". С допълнението - първо вие дайте, пък ние после ще видим. Има и още едно тълкуване. Ако вместо един стане „една", нещата си идват по местата - една (партия) за всички, всички - за нея. Получи ли се това - мерси боку!

Новата Коалиция на розата пък не предлага нищо ново като послание. Засега вариантите й са два - „За теб" (т. е. за избирателя) и „Новата сила". И двете ги знаем. По радиа и телевизии върви реклама, дето един телефон звъни и се чува глас „Бе-те-ка. За тебе е". А преди 11 години имаше една коалиция ДАР (Демократична алтернатива за републиката). Та лозунгът й бе „ДАР - новата сила". Чудно ли е тогава, че и в двете коалиции е Александър Томов?

Няма ляво, няма дясно
Управляващото НДСВ засега роди „Няма ляво, няма дясно, а напред и нагоре". Е, те такова движение няма. Колкото и направо и нагоре да се движиш, все кривваш вляво или вдясно. Правото движение го има само в математиката, но и там не е доказано дали някъде в безкрайността правата не завива нанякъде.

НДСВ обаче има правителствена програма, озаглавена „Хората са богатството на България". Жълтите искат втори мандат, за да довършат започнатото. А то ни повече, ни по-малко е „богатства за (някои) хора в България". Знае се кои са, но не е морално и почтено да се казват.
„Идва Новото време" бе едно от посланията на НДСВ преди 4 години. Нововремци спокойно могат да си го направят свой предизборен лозунг, щото май само за тях то, новото време, дойде (че и министър си има). Въпреки че в едноименната предизборна песен се обещаваше то да е за всички нас.

Ние, духовата музика
Поне засега с предизборните песни са наясно двете червени коалиции - за България и на розата. БСП вече е собственик на „Моя страна, моя България" и тя ще звучи по време на кампанията. Розите пък са си избрали естествено „Една българска роза". Сега се чудят дали да поканят Алла Пугачова да изпее за тях хита си за милионите червени рози, та белким вземат 200-250 от тях под формата на бюлетини в урните. Ама защо не се сетиха за рокзвездите „Гъне енд роузис", както това направиха ОДС? Сините обаче не са сигурни, че Аксел Роуз, Слаш и компания ще се отзоват, затова избраха и българското - „Д-2". Коалиционните партньори от БЗНС-обединен обещават ансамбъл „Българе", а от ДРОМ - някоя от прочутите духови музики на Северозапада. Има ги бол. НДСВ преди време си бяха харесали „Оставаме" - песента от филма „Оркестър без име". Кой ще остане обаче, решава един, чието име е известно и се произнася със страхопочитание в жълтите редици.

Чрез светло пиво към светло бъдеще!
Единствено Бирената партия не си смени лозунга за тия 15 години. Той си е бил, е и остава : „Чрез светло пиво - към светло бъдеще. Тъмното пиво крие тъмно минало." Със същественото допълнение: „Не стига, че им живееме, ами и ще им гласуваме! Хайде, де! Я наздраве!"

Не е известно какво пиво пият в комисията на Цвета Маркова, но точно там ще проверяват за тъмно минало всички мераклии да търкат парламентарния килим и жълтите павета около него.

Разбира се, партиите ни заливат с цифри за заплати, дедесе, данъци и прочие. Но това е, дето се вика, друга бира.

Иде реч за лозунгите. Защо ли се създава впечатлението за преоблечения Алия, дето, като се погледнал, пак бил в тия? Ами защото лозунгите може и да са нови, но в голямото си мнозинство се издигат от хора, от чиито уста сме слушали само неизпълнени обещания.

Затова я като едни европейци и франкофони да кажем на партиите: Лозунгите? Мерси боку! Дайте нещо ново!
Тодор Токин
в-к “Труд”, 29 април 2005г.