Също толкова лошо, колкото беше и със Седларов в добре известния филм. Дори по-лошо, защото Седларов поне изглеждаше комбинативен и хитър, а се оказа, че лидерът на “Атака” не само лъже като разпран и притиска други също да лъготят, ами дори и една свястна лъжа не му стига акълът да съчини така, че да не рухне като пясъчна кула за броени дни.

Иначе, когато трябва да хули и поучава журналисти или политици, да се пени по площадите, размахвайки юмручета или да спретне поредната клоунада от трибуната на Народното събрание, ешът му го няма на сидеровия гений. Тогава е изобретателен, вдъхновен, чак да му се възхити човек на неизчерпаемата енергия и полета на въображението.

Всъщност, приликите между Сидеров и Седларов не спират до тук. Спомняте ли си заветния план на Седларов, как да подреди гостите за сватбата на щерка си? Роднина, милиционер, роднина, милиционер… То така, всъщност, изглежда и “елитът” на партията му, само с още една добавена стъпка, за да се стигне до следната конфигурация – роднина, милиционер, шофьор-разбойник с условна присъда.

И що чини един разбойник като шофьор тъкмо на “Атака”, дето все ни убеждава, че знае как да се справи с престъпността? Вероятно това е методът на Сидеров – назначавай разбойниците на заплата, коткай ги, защитавай ги, лъжесвидетелствай, за да ги отървеш от последствията на поредния зулум и ето – престъпността се оказва опитомена, култивирана, материално осигурена и винаги под ръка, когато ти потрябва, за да си избиваш хитлеро-наполеоновските комплекси по магистралите (аутобаните).

Цялата работа около инцидента по магистралата не просто намирисва на гнило. Тя вони. Някакъв хаирсъзин, лидер на партия, си позволява – ако се вярва на свидетелствата на Чернев – да размахва пищов под носа на гражданин и да му нарежда, все едно че е представител на правоохранителните органи. Сетне вероятно дори и да гърми с този пищов… нямаше ли някакви психотестове за притежание на лично оръжие…?

После събира не твърде интелигентния си мозъчен тръст и спретва една толкова тъпоумна легенда за случилото се, в която пищи до небесата, че е бил обект на атентат. Кара съратника си да лъже така, че и Хитър Петър, и Настрадин ходжа (ах… да ме прощават атакистите, че поставям български и турски герой в едно изречение, ама какво да се прави – исторически дадености) биха могли да потънат в земята от срам. И се надява, че ще мине метър, понеже всичко му е позволено.

А и самият Чернев да не се оплаква и да не се опитва постфактум да оправдава идиотското си и неадекватно поведение с обърканост, лоялност към лидера и така нататък. Лъгал ли е Чернев на два пъти? Сам си призна, че е лъгал като за световно. И защо един народен представител и политик си мисли, че може да си позволи грозно да лъже наляво-надясно? Само защото навремето на Клинтън му се размина ли? Че нали в “Атака” недолюбваха и американците, и базите им. Баш от Клинтън ли намериха да вземат пример?!? Пък и Клинтън лъжеше относно правене на кабинетна любов, а не на магистрална война.

На какво основание си въобразява новият български Котоошу, че след като два пъти е лъгал, на третия всинца сме длъжни да му повярваме и простим? Какъв духовен катарзис е изживял изведнъж, та да се отметне най-сетне от лъжите, както сам твърди, че прави сега? Или просто се изплаши, че няма да му се размине и реши да спасява обширната си кожица?

Доколкото си спомням, лидерчетата на “Атака” се изкарваха големи защитници на християнството и застъпници на здравите български традиции. Нито в християнството, нито в здравите български традиции обаче, няма нещо, което да наведе на мисълта, че е хубаво да се лъже и лъжесвидетелства. Тъкмо напротив. В християнството си има ясно дефиниран и свише наложен морален принцип по въпроса, а що се отнася до традициите на народа ни – достатъчно е само да си припомним приказката за лъжливото Черневче, пардон, овчарче.

Бедата не е само в това, че тази разпасана шайка магистрални хулигани и лъжесвидетели подлъга много сънародници да гласуват за тях. Това се поправя с времето, българите не са идиоти. Бедата е, че пасмината девалвира, изкривява и опорочава понятия като патриотизъм, честност, морал, справедливост, национализъм. Все понятия, които те обичат истерично да крещят по митингите си и понятия, с които реалните им действия и поведение кардинално се разминават.

Дотолкова се разминават, че един активист на “Атака” си играе с органите на реда на “тука има, тука нема”, в разновидност, “познай в коя кола е Чернев и шофира ли, или спи като кютук”, другият притиска хората да лъжат, за да му спасят безценния шофьор-разбойник (защото, видите ли, знаел много тайни за “Атака”), а после, заедно с Капката си и Миткото й, мъдри, как да направи новина от случилото се и да се изкара невинна жертва на злостни атентатори.

Берон пък се чуди как да спасява потъналия кораб и тръби, че това всичкото било недопустимо и щял да реорганизира парламентарната група на атакистите. Хайде, стига толкова глупости. Берон нали е “политик с опит”, как не разбра от самото начало с какво си има работа?!? Или ще бъде правилно да приемем, че този човек си е изпял песента като политик още когато Жорж великодушно му позволи да си “каже думата”, ако не и по-рано, когато се чу нещо за някакъв агент Бончо…

Явно никъде не можеш да си спокоен, че си в безопасност от хората, пробутвани от “Атака”. На магистралата ще те пребие един, малолетния ти син сластно ще го подгони друг, трети ще ти нареже гумите, а четвърти – за десерт – ще стреля подир теб. Пети ще се държи гаменски в Европарламента. Шести ще дава смехотворно противоречиви показания и интервюта. Накрая седмият, вместо да си кротува в музея, ще се заеме с реорганизация.

Няма нищо за реорганизране. Има един голям резил, а големият резил, дори и реорганизиран, си остава… голям резил.

Лошо, Сидеров… лошо!
Жоро Георгиев