По време на военната си служба през Първата световна война Франц фон Папен, бъдещ премиер министър, а по-късно и специален посланик на Германия във възлови за нейната политика държави, взел участие в бойните действия в Близкия изток. Сражавал се рамо до рамо с турската армия, тогава съюзническа както на немската, така и на нашата собствена.

За добра служба, когато си тръгвал от този район, той получил орден от турците. Красив орден, с разкошно и пищно гравиран надпис. На използваната тогава арабска писменост, разбира се - все пак става дума за времената, предхождащи реформите на Ататюрк и приемането на латиницата в Турция. Разбира се, фон Папен не успял да разчете надписа, едва когато се върнал в Германия, показал ордена на свой познат, който можел да го разчете. И познатият го разчел. Оказало се, че въпросният надпис, гравиран върху въпросния орден, гласял: Смърт на всички християнски кучета.

Това не накарало фон Папен да се почувства обиден, обруган и охулен. Нито пък станало причина той с отвращение да захвърли отличието на боклука или да засипе турското правителство с гневни депеши. Фон Папен не призовал своите съратници да нападнат турски представителства в Германия или да заплашват техните служители със саморазправа. Той запазил ордена и продължил да се гордее с него - като със заслужено отличие и знак на признание от страна на бойни другари, с които заедно е проливал кръв. По-късно, когато е бил поставен в позицията на специален посланик, по време на следващата Световна война, която - както знаем - не закъсняла, едно от назначенията му е било именно отново в Турция. Където, дори и според противниците му от Западните сили и СССР, се справил блестящо. Фон Папен, между другото – и това няма връзка с темата, но ми се ще да го подчертая, е бил изправен пред трибунала на победителите в Нюрнберг след войната и… оправдан по всички отправени му обвинения.

Сетих се за тази история именно сега, защото именно сега продължава да се разгаря глупавата и, поне в моите очи, безсмислена истерия, свързана с няколко карикатури с образа на Пророка Мохамед, публикувани първо от един датски вестник, а после и от още няколко европейски издания.

Истина е, вероятно има известна доза лош вкус в това, да се отнасяш донякъде фриволно с нещо толкова съкровено за стотици милиони хора по целия свят. Естествено е голяма част от тези хора да се почувстват засегнати. Донякъде е оправдано и да поискат извинение. Реакцията, обаче, надхвърли всички рамки на нормалното.

Разбеснели се екстремисти се юрнаха да търсят европейци по хотелите в палестинските територии, за да ги накажат за нещо, с което персонално тези европейци нямат нищо, ама съвсем нищо общо. Някакви изумели типове нахлуха в представителството на ЕС, пак в палестинските територии, и насилствено, самоволно го затвориха “за неопределено време”, докато не получели извинението, на което държат. Става въпрос за представителството на същия този ЕС, от който същите тези палестинци много искат да продължат да получават пари, дори и след като си избраха за управляващи не една нормална партия, а една терористична организация, в лицето на Хамас.

Е, как ще получавате парите от ЕС, които и без друго ужасяващо корумпираните ви и болезнено некомпетентни власти харчат по най-глупавия възможен начин, скъпи гневни палестинци, след като представителството на ЕС, както се оказва, е затворено за “неопределено време” от самите вас?

Подобни ексцесии имаше и в Джакарта, и къде ли още не. Надават се глупави писъци за отмъщение, за възмездие, предупреждават се гражданите на Дания и Норвегия, да не пътуват до това или онова място, защото лошо ги чакало там, ако все пак се осмелят да си покажат лицата… Пълно безумие.

---

Продължава тук...