Продължение...

---

Ако всеки път последователите на другите религии бяха реагирали по сходен начин, когато вярата, традицията или историческата им памет са били засягани по някакъв начин от изповядващи Исляма, докъде ли щяхме да сме стигнали в момента?

Ако Израел бе изпаднал в истерия поради нееднократните просташки намеци от страна на редица ислямисти, че Холокоста е бил нещо правилно, но – според въпросните умни фундамнталистки глави – за съжаление свършено през пръсти? Тогава какво ли щеше да се случи? И дали щеше да е останала читава арабска държава в района? Защото Израел не действа чрез разпасани терористични банди, а има на разположение модерна и безпощадна военна машина, която – както неведнъж е било доказвано на практика – няма особени проблеми, когато дойде реч за сблъсък с враждебните съседи.

Дали някой вестник или някое правителство в света на Исляма до този момент са се извинили, че са публикували, или че техни граждани са артикулирали подобни твърдения? Не мисля. И няма смисъл, всъщност.

Няма смисъл и в това аз, както и всички останали християни, да търся извинение от мюсюлманите за това, че ме наричат многобожец, заради нашата концепция за Светата Троица. Защото както аз, така и повечето останали християни, приемаме, че е право на всекиго да ни нарича както си иска и да изразява каквото си иска мнение по наш адрес.

Ние (или поне, слава Богу!, повечето от нас) не изпадаме в бяс, ако получим орден, на който е гравирано Смърт на всички християнски кучета. Ние сме хора, склонни да запазим такъв орден, както и уважението си към приятелите, които са ни удостоили с него. Което не означава, че сме по-малко привързани към своята вяра и своята традиция. Може би означава само, че сме наясно с понятия като толерантност, зачитане на културните различия, уважение към различния от нас и стремеж да разберем и приемем мотивите му за едно или друго действие. Казано с една дума - емпатия.

Културите ни са различни, традициите ни също. Но ако ние го осъзнаваме, защо това не се осъзнава и от другата страна? Защо не се разбира, че за всяка една от публикуваните в датския вестник карикатури с Пророка, могат да бъдат посочени вероятно десетки хиляди други карикатури, също публикувани в християнски страни, на които се вижда образът на Иисус Христос да речем, или пък на някой от светците ни? И при условие, че този факт е очевиден и неоспорим, толкова трудно ли е да се разбере, че целта не е била обида и гавра с една велика религия.

И как не се осъзнава, че подобни незрели реакции само наливат вода в мелницата на онези, които твърдят за последователите на тази велика религия, че проблемът им е простичък, а именно, че в духовно отношение им липсват първите не 7, а около 700 години?

Днес (03.02.2005 г.) прочетох и информацията, че посланиците на мюсюлманските държави у нас са призовали българските вестници да не публикуват прословутите карикатури, а така също са изразили съжалението си, че някои издания вече са го сторили. Те, както се твърди в обръщението им, запазвали уважението си към свободата на словото, но пък не искали тази свобода да се разпростира тъкмо в тази посока.

Хайде, холан! От колко време се отправят призиви към телевизията “Ал Джазира”, да спре да дава трибуна на примитивни главорези и вманиачени терористи като Осама и съратниците му? От колко време им се повтаря, че именно тези обръщения, които се излъчват в програмата им, вероятно са един от начините на екстремистите, чрез предварително уговорени кодови фрази, да си предават послания?

Колко човека могат да убият пет-шест поместени във вестник рисунки? Николко. А колко човека е изтребила до момента само гнусната терористична мрежа “Ал Каида”, посланията на чиито лидери продължават да се леят от “Ал Джазира”? За морал, взаимно уважение и свобода на словото ли ще си говорим?!?

Кога България, например, си е позволила да отправя “съвети” към либийските вестници, какво да публикуват по адрес на задържаните ни в тази страна сънародници, за които вече и либийски съд призна, че са били подложени на недопустими издевателства и не особено справедлив процес? Никога. Защото именно в това се състои осъзнаването на понятия като “лична свобода” и “свобода на словото”, а не в отправянето на назидателни съвети и демонстрирането на детинска обида от неща, които очевидно не са били замислени като съзнателна обида към никого.

Всъщност, ако от цялата наша част от човечеството се иска да се извиним, то извинение би трябвало да последва. Но би било редно то да прозвучи така: Извинявайте, но тук има свобода и нашите медии ще продължат да публикуват това, което намерят за нужно. Нямаме нищо против вашите да правят същото.

Жоро Георгиев