Логиката на явната демокрация

Случи се най-логичното. Мнозинството в българския парламент провали опита на малцинството да наложи правителство със свой мандат. За съжаление на тези, които все погребват с думи българската демокрация, тя се оказа жива, здрава и жилава въпреки летаргията, която я беше обзела през последните години. Опитът публичният политически живот в България да бъде прехвърлен на тъмно не успя. Напоследък "големите" български политици все опитват да правят политика под дебела сянка.

В изборната кампания лидерите на БСП, ДПС и НДСВ взаимно избягваха дебатите помежду си и пращаха заместниците да си чешат езиците, след това по същия начин започнаха и преговорите помежду си за обща коалиция. Накрая нещата стигнаха до тайно гласуване за премиер и правителство. В резултат Сергей Станишев плати цената на "историческото" заседание с исторически фарс, като постави рекорд за най- краткотраен престой на най-важния пост в държавата. А БСП за трети път в своята нова 15-годишна история направи по навик това, което най-добре може - върна провален мандат. Задват се предсрочни избори до три месеца, най-вероятно за Велико народно събрание, а дотогава борбата ще бъде кой да направи кабинет - президентът да получи правото на служебен или десните да направят експертен с мандата на НДСВ.

Ако с още малко помощ от БНС и "Атака", част от която подкрепи ДПС, докато Волен Сидеров се бореше рамо до рамо с хората на царя и Костов, имаше избрано тайно правителство, то щеше да стане символ на всички опити да бъде заобиколено българското общество, докато тези, които искат да управляват държавата, се договарят зад гърба му.

Още през февруари, когато всички се обединиха срещу НДСВ и свалиха професор Герджиков, се видя, че има опозиция на задкулисните действия в българската политика. Тогава опозицията се роди от идеологическо смешение между леви и десни и затова бързо умря. После по време на изборната кампания сред многобройните си прехвърчания над електората с хеликоптер, Ахмед Доган кацна в "Шоуто на Слави" и произнесе култовата си реплика за обръчите от фирми, с които са ни оплели.

Решителната стъпка направи президентът Първанов, който след четиригодишен медиен и житейски комфорт извън реалната политика реши да се намеси сериозно в партийните взаимоотношения. Неписано правило на президентската институция в България гласи, че след предпоследната си година на поста всеки държавен глава изпада в нещо като менопауза - съпроводена с необяснимата нервност и припряност на критическата си президентска възраст. Ту заговаря за разбитите авари, ту тръгва да прави безсмислени тройни коалиции, за да го подозират после в търсене на лична изгода вместо в защита на националната кауза. Не беше проблем за политическата система, че Първанов пръв заговори за тройна широка коалиция след изборите, белята беше, че го напарави много преди тях и така предпостави бъдещото управление не в зависимост от това, кой печели и кой губи от народния вот, а спрямо интересите си на президентските избори, чийто изход според анализатори решава ДПС.

До миналата вечер, когато нито президентът, нито настоящият премиер, ако Симеон Сакскобургготски все още е такъв, нито БСП, нито ДПС дадоха логично и ясно артикулирано в публичното пространство обяснение защо постъпват така? Защо президентът е за тройна коалиция, при положение че по-логичната и по-безболезнената е двойна?

Защо НДСВ и БСП водиха преговори на тъмно, които хората приеха за пазарлък? Защо НДСВ обеща да не подкрепя БСП, а след това преговаряше, за да го подкрепи? Защо БСП и ДПС тръгнаха ва банк към коалиция на малцинството? Защо ДПС получи 5 министри и 3 тлъсти министерства с 30-ина депутати? Кой жертва Станишев и не стана ли той жертва на неосъществената си още на 25 юни премиерска амбиция? След проваления мандат на нови избори БСП може ли да си позволи да отиде със стария си лидер? Какви ще бъдат измеренията на пораженията, които ще инкасира за неуспешния си правителствен проект президентът Първанов?

Кризите у нас са все повече политически, отколкото обществени, но винаги са плод на липса на гражданска легитимност на действията на политиците. Само млада демокрация си позволява често кризи от такъв тип. За разлика от февруарската парламентарна криза тази има други измерения, защото бунтът срещу нарушаването на публичните демократични норми (опит за диктат на малцинството над мнозинството) има и идеологичска база. Без "Атака" всички съмишленици са в център-дясно. Вероятно този бунт ще роди нов десен блок, в който НДСВ, ОДС, ДСБ и части от БНС могат да намерят най-после общ език. Пред възможността да се върнат на власт шансовете за т.нар. дясно обединение нарастват.

Затова ще помогне и вероятното излизане на бившия цар Симеон от орбитата на всекидневната българска политика. Докато миналата вечер като детрониран премиер той гледаше от балкона на парламента, долу Даниел Вълчев, Анелия Мингова, Пламен Панайотов, Николай Свинаров и Гергана Грънчарова вече бяха поели изцяло в свои ръце партията НДСВ.

Николай Бареков
в-к “Новинар”, 29 юли 2005г.

CHF CHF 1 2.10463
GBP GBP 1 2.24498
RON RON 10 3.83729
TRY TRY 100 3.87564
USD USD 1 1.66355