Българското строително архитектурно събитие на ХХ век е Димитровград. То събра 60,69% от гласовете в класацията "Българските събития на 20 век", чийто организатор е Българската национална телевизия.
Новината със сигурност е в състояние да втрещи всеки мислещ човек, озовал се по някаква причина в пределите на нашата галактика.

Просто защото Димитровград е известен със силиконовите “красоти”, произвеждани серийно в “Пайнер мюзик” и с големия си пазар.
Ама да наричаш архитектура, сталинските блокове с малките прозорчета и големите скривалища – това си чисто е безумие.
И още нещо – свързалият творчеството си с Димитровград, Пеньо Пенев може и да е класик на българската поезия, но не е известно, някой да го е признал за класик в архитектурата.

Обикновено новини от рода изборът на архитектурно събитие на XX век(Димиторвград) и преди това на събитие на XX век (9 септември 1944г.) се приемат като екзотика в българското общество. Нещо като скъп спомен от миналото, обясняван с бушуващата в гърдите на старото поколение носталгия.

Де да беше така!
По – лошо е! Много по – лошо!

Повече от 60,69 % от българите наистина вярват в избора си.
За тях Димитровград не е носталгия по миналото, а желано бъдеще.

Много поводи за размисъл дава тази мазохистична любов, точно към това Георги Димитровско бъдеще.
И в много посоки.

Вижда се анемичната основа, на която се крепи всяко реформаторско управление в България. Това важи включително и за изглеждащата в момента непоклатима власт на ГЕРБ.

Най – малкото Бойко Борисов има повод да си зададе въпроса това мнозинство от 69,69 , гласувало за Димитровград, същото ли е което гласува за ГЕРБ, само преди 6 месеца.
И за какво са гласували хората – за идеите заложени в програмните документи на ЕНП и Евроатлантическите институции или за бодигарда на Тодор Живков, тарикатски съумял да се впише в харизмата … на бай-Тошовия пролетарски каскет?

Между другото, ако се съсредоточим в историята буквално на всяко правителство от 10 ноември 1989г. насам ще видим удивителни съвпадения.

В началото е еуфорията!После идва страхът.Накрая царува шизофренията.

През първия етап всички се надяват, че промяната е нещо желано от мнозинството българи.

През втория разбират, че това не е така.По – скоро е точно обратното.

През третия търсим отговор на въпрос който предварително знаем , че не желаем да чуем - ЗАЩО?
Защо се случва точно това , точно на нас!

Ефектът е напълно предвидим.
В света на параноиците – милиционерите са безспорните шампиони.
Там те са нормалните, а всички останали НЕ.
Логичният финал – властта става "нормална"!

Антон Луков