Българите не се справят добре в един сложен и многокомпонентен модерен свят, където имиджът е по-важен от истината. В момента България по най-нелепия начин участва в две съдебни кампании, като губи двете - тази на Кадафи и тази на английския фен на Ливърпул Майкъл Шийлдс.

В момента на Острова се създава изключително негативно мнение към България заради един дребен футболен хулиган, който не очакваше последствия от неприличното си държане в България. Правят се подписки, вестниците излизат със злъчни материали за българското правосъдие, на футболни мачове се издигат огромни транспаранти, все едно Шийлдс е Георги Димитров от 1933 година. Обикновената пиянска свада у нас се използва за критичен говор срещу България, говори се за недоверие към българското правосъдие, прекомерна присъда, подчертава се личната трагедия на един баща, дошъл да види сина си в ужасния български затвор - справката е направо от филм на Алън Паркър "Среднощен експрес". Няма да се учудя, ако след време се появи един документален или просто игрален филм за прекрасното английско момче, което за първи път в живота си се е напило от една малка българска бира, която е коварно по-алкохолна от английската, спъва се в един камък и неясно как камъкът удря по главата заспал на пътя български клошар - за което младият англичанин плаща с 15 години ужаси в някакъв балкански затвор (в интерес на истината Варненският затвор е един от най-ужасните).

Българите трябва да завиждат за бързата организация, сплотеност и умност на една антибългарска кампания, която по нищо не прилича на кампанията, водена срещу либийския съд в Бенгази. Бяха използвани всички средства, но най-вече простият медиен натиск. Брилянтно медийно изпълнение беше постановката на приятелите и адвокатите на Шийлдс, които помолиха Греъм Санки, също участвал в мелето, да се признае за виновен пред вестник "Сън" и пред адвокати. Това дори не е хрумнало на нито един наш политик и стратег по процеса Кадафи - дали изглежда твърде наивно някой друг да поеме вината по заразяването в Либия, пък бил той и анонимен и несъществуващ субект. Изключително прост медиен трик, на който вярва днес цяла Англия - защото става дума вече не за истина, а за победа на едно твърдение пред друго.

Петте български медсестри трябва да са силно огорчени от това, което се прави за Шийлдс в Англия, и това, което не се направи за тях в София. Разликата е във високомерието - трябваше да видите журналистите от ВВС, които не пожелаха да гостуват в нито една национална българска медия, намонтираха материала си и отлетяха, за да продължат антибългарската си кампания. Какво още трябва да се случи, за да разберат българите, че когато трябва да спасяват свои, няма забранени действия, няма правила, трябва да се спасяваме на всяка цена. Но София държи на добрия тон в едно либийско дело, което е чиста национална и политическа обида, докато Англия се държи като гамен по отношение на нашите институции. На българските медии им беше подсказано да наведат уважително глава пред Кадафи, докато английските медии нямат респект към никого - така и трябва.

България сякаш е поставена в две различни патови ситуации и с почуда обира негативите, сякаш нашата страна е направена да обира негативи.

Българският съд каза нещо много просто и ясно - ако се държите неприлично в България, ще го отнесете по-строго, ако направите същите неща в родната си страна. Все пак сте на гости, не го забравяйте. Това, което каза българският съд, е правилно и ние съжаляваме, че заради яснотата на международните отношения страда един млад англичанин. Но истината е и друга - ние досега си затваряхме очите пред пиянския туризъм и хулиганско държане на някои "по-бели нации". Майкъл Шийлдс трябва да благодари на българското правосъдие, защото то работи по неговия процес в невиждано кратки срокове, за разлика от либийския съд българският е свръх експедитивен и това е полезно за Шийлдс. Освен това имаме условна присъда за притежание на хашиш, което нямаше да се размине на някой български студент. Освен това Шийлдс не се извини на човека, когото се опита да убие с камък - загубения да разтървава англичаните българин Мартин Георгиев, който пък, видите ли, кръстил децата си с английски имена, защото е фен на някакъв отбор на Острова. Ситуацията щеше да бъде смешна, ако нямаше пробит череп в нея. Съжаляваме за Шийлдс. Нека той да покани приятеля си Санки да възбуди ново дело у нас и да лежи вместо него - би било справедливо и достойно като за истински поданик на короната. Нашето правосъдие ще позволи на Санки да замести Шийлдс в затвора по съвсем законов ред.

Но още повече съжаляваме за неспособността на България да се защити, когато е права. Всеки малък медиен номер олющва и без това недобре поддържаната фасада на нашия национален имидж. Другите нации сякаш имат инстинкт, който ги спасява в такива ситуации. На нас не ни пука отдавна - от един гърмящ чадър, до един неприятен английски футболен хулиган - все ние сме лошите във филма.

Мартин Карбовски
в-к “Новинар”, 2 август 2005г.