В общественото пространство отново се появиха предложения за разрешаване на бюджетния дефицит чрез облигационен заем от Международния Валутен Фонд. Идея за облигационен заем, който да се решат краткосрочните финансови затруднения на правителството съществува датира отпреди няколко месеца, но за първи път се говори за ниско лихвен облигационен заем от МВФ, с който да се избегнат „хищните” финансови групировки, които са готови да отпуснат заем на правителството, но срещу по-висок лихвен процент.

На пръв поглед предложението изглежда рационално – правителството ще получи свежи оборотни средства, а „цената” която ще заплати под формата на лихва ще е под пазарната, с което ще се спестят бъдещи разходи. Идеята разбира се е най-удобна за политическите сили – първо урежда финансовите проблеми, второ не налага бюджетни разходи и трето не изисква увеличение на данъците към настоящия момент.

Наистина ли съществува толкова лесно и безболезнено решение на проблемите? Разбира се, че не.
От гледна точка на икономическата теория лихвеният процент е реалната цена за вземане на заем, която обезпечава инвеститорския риск. Връзката е пряко пропорционална, колкото по-висок е рискът от неплащане или забавяне по обслужването на заема, толкова по-висок е и лихвеният процент. Високата ликвидност на финансовия ресурс създава възможности за алтернативи в инвестиционните решения, но положителното в случая е, че високия лихвен процент и възможността за висока възвращаемост на инвестициите стимулират инвеститорите да поемат по-висок риск и така пазарния прнцип създава условия дори за кредитополучатели с лоши финансови показатели да имат достъп до кредитна линия. От тази гледна точка високият лихвен процент не само обезпечава риска, но и покрива евентуалните разходи, който кредитодателят ще направи в случай на неплатежоспособност (подобни инструмент за гаранция е застраховката за неплащане, на което ще се спра ще се спра в отделна колонка).

Оттук следва изводът, че един ниско лихвен облигационен заем от МВФ на стойност 1 млрд. евро ще означава пълно игнориране на съществуващите икономически реалности като инвестиционен риск. Наистина в краткосрочен план елиминирането на опасността от забавяне на изплащане на държавни плащания ще отпадне, което малко спорно може да се разглежда като положителен ефект, но този минимален положителен ефект е съвсем незначителен в сравнение с дългосрочните негативи. Ниският лихвен процент стимулира вземането на заеми поради измамно ниската цена по обслужването, но същевременно с това стимулира и високите разходи. С други думи, нисколихвеният заем ще подкрепи предпоставките които създадоха условията на финансова криза – ясно е, че нито държавните структури са ефективен инвеститор, нито пък държавните поръчки ще стимулират икономически растеж. В този смисъл е особено важно да се отбележи, че проблемите ще продължат реално да съществуват, защото от финансова гледна точка външният заем е всъщност преструктуриране на сегашния бюджетен дефицит, начин да се покрият настоящите плащания с плащания, отложени в бъдещето. В конкретния случай на правителствен облигационен заем, високият лихвен процент може да се разглежда и като обективна пазарна оценка на външните инвеститори за икономическия климат в страната.

Както споменах миналата седмица, един от основните фактори за стабилен икономически растеж и просперитет е икономическата свобода. България е в дъното на международните класации по този показател и това се взима предвид от международните инвеститори когато определят посоката на инвестициите си. Инвестициите са обект на планиране и изследване на придвидимостта на икономическата среда – защита на правото на собственост, стабилна съдебна система, свобода за сключване на частно-правни договори, динамичен работен пазар с квалифицирани кадри, и други.

Когато предвидимостта в развитието на икономическата среда е ниска, естествено се пораждат условия за инвестиционна несигурност. Ясно е, че ниските нива на чуждестранни инвестиции в момеента са причината да се търси алтернатива в правителствени заеми, които да запълнят празнината. Това е контрапродуктивно и създава опасен политически прецедент, които би подкопал основите на частния сектор в икономиката. България не е обект на хищни финансови групировки, които в състоянието на финансова криза искат да спечелят от заеми с висок лихвен процент. Лихвеният процент, който се предлага, е всъщност информация за благонадежността на чуждестранните инвестиции и би трябвало да служи като „ориентир” за бъдещите стъпки.
Цветелин Цоневски