Всичко на този свят е лично!
Тези думи мъдрият дон на Американската литература Марио Пузо слага в устата на самия Кръстник.
И сигурно е прав – рано или късно всичко става лично.
Нищо, че всички се кълнат в безпристрастността си, научните си завания, политческия си опит и прочее ... подорбности.
В начлото е любовта, а в края омразата.
И обратното.
При това положение нистина жалки изглеждат усилията да се представи извиращата от всички посоки взаимна ненавист, обхванала целия политчески елит в страната, като нещо подобно на ... политика.
Примери дал Господ и в дясно, и в ляво, и във ... Варна.
Нещата са стигнали дотам, че практически Националната конференция на СДС е без значение по отношение на дългоочаквания щастлив финал на вътрешните войни в СДС – Варна.
Обратното за съжаление важи с не по малка сигурност.
Щастливият финал, с щастлив избор на която и да е Михайлова, е невъзможен не само във Варна – невъзможен е и навсякъде другаде – включително на централно ниво.
И двете Михайлови мразят областния лидер на СДС – Варна Янко Станев.
Мразят го искрено и лично.
И той ги мрази! Никога няма да го каже публично, но това едва ли променя нещата кой знае колко.
Клиетнтелисткият кръг “Митев–Динков” мрази още по-силно. Години наред тези жалки хорица са били принудени да лазят по корем в София. С низостта никога не се свиква – те знаят, че пак ще лазят по корем, която и от двете Михайлови да спечли председателския пост в СДС.
“Отворените” от Отворено общество – Варна мразят по принцип. Принципът е много прост – обич безплатно никому. Нищо, че иде реч за Неправителствена организация.
Авторът на тези редове и той мрази.
Няма как да не е така, след като всики се мразят взаимно.
Колкото до любовта, класически е примерът с връчването на званието Почетен гражданин на Варна на Генралния консул на Руската федерация Леонид Баснин.
Силни русофилски чувства обхванаха точно в този момент (моментът е описан чудесно от Стояна Георгиева) целия варненски общински съвет. За любовта на представящия се за син предстател на Общинския съвет във Варна Стелиян Севастиянов към варненска руско-българска петролна компания се знаеше отдавна.
И се написа.
И пак ще се пише.
Тепърва!
Просто всички се мразят взаимно – Михайловите помежду си, всички останали мразят Михайловите и така до края на света.
Дори властта е подробност – тези хора се мразеха все така искрено и когато бяха на власт, мразят се сега, ще се мразят и завбъдеще.
Все някой трябва да си вади хляба като описва всичко това.
Нали?

Антон Луков