Голямата политика се прави не от големи политици, а от тихи дипломати. “Голямата шахматна дъска” на Бжежински разграфи световната политика на силни фигури и малки пешки. Едните играят и печелят, другите са само средство за игра.

В така зададените политически реалии България влезе като малка фигурка сред големите играчи. И започна “турнира” на Бжежински. След повече от половин век българската политика разбра, че тази игра се води тихо и със средствата на дипломацията. И успя да докаже, че е част от “играта”.

След т.нар. българска следа в атентата срещу папата, десетилетие по-късно България беше изправена пред нов международен скандал. Либия арестува шест български медици, заподозрени за умишлено зарязяване със СПИН на 393 либийски деца. След 1091 дни, които шестимата заподозрени българи прекараха в затвора Джудейда, Народният съд на джамахирията промени мярката за неотклонение в домашен арест.

Тази новина българските политици определиха като “знакова”. И с това се изчерпа еуфорията на политическото говорене, с която само до преди половин година бившите управляващи компенсираха липсата на политически смисъл и на политически средства за нейното осъществяване. Защото безспорно външната политика на правителството “Костов” залагаше на външната показност и официалните совалки в Брюксел, Ню Йорк, Вашингтон и Страсбург. Там, където политика не се прави, а се доказва.

Бившият външен министър Надежда Михайлова заминаваше на официални посещения, за да прави политика от името на България. Така се стигна до странния парадокс в България външната политика да предхожда вътрешната. И ако това е успех, какво тогава е неуспех в политиката?

Държавата ни се опитваше да се легитимира с външната си, а не с вътрешната си политика. Опит, който може да се определи като относително неуспешен. Защото за две години и 4 месеца от СПИН –скандала в Триполи и след поражението на СДС на парламентарните избори на 17 юни Надежда Михайлова гордо обясняваше, че България е направила всичко възможно за освобождаването на задържаните българи, за справедлив и прозрачен процес. Не стана ясно обаче защо подопечното й ведомство мълча цяла седмица за задържането на сънародниците ни. Тихата дипломация на правителството на Костов се тълкуваше като мълчание за прикриване на истината. Стигна се до “страшния” въпрос на бившия премиер: “Ами ако са виновни?” Нито той, нито Михайлова, заявиха желание да се срещнат с Муамар Кадафи.

След победата на НДСВ на парламентарните избори, външният министър Соломон Паси обяви, че делото в Либия е неговият най-важен приоритет. Със средствата на тихата дипломация той започна да стеснява политическите отношения с Либия. Соломон Паси се обяви за братовчед на арабските посланици у нас, защото фамилията Паси произхожда от мароканския град Фес. Със същите политически “символи” премиерът Симеон Сакскобургготски успя да затопли отношенията с държавите от Арабския регион. Само за четири месеца миналата година у нас бяха йорданският крал Абдула, бившият генерален секретар на ООН Бутрос Гали и външният министър на палестинската автономна власт Набил Шаат.

Освен за двустранните връзки с тях е разговаряно и за процеса в Либия.
През септември 2001 г. на визита в Триполи бе председателят на 39-то Народно събрание Огнян Герджиков. Той бе поканен на честванията за тридесет и втората годишнина от либийската революция. След срещата му с Кадафи петте български медицински сестри бяха преместени в отделна килия.

На 20 декември миналата година Соломон Паси в качеството си на външен министър посети Триполи, като пропусна провеждащата се по същото време среща на върха на ЕС в Белгия. За пръв път се появиха съмнения в обвинението и делото бе отложено за 17 февруари. За пръв път либийският държавен глава се срещна с чуждестранен гост с по-нисш държавен пост. Соломон Паси се видя с българските медици и за час успя да ги изведе от затвора.

Ключова роля за съдбата на сънародниците е имала срещата между Паси и сина на Муамар Кадафи - Сейф ал-Ислам ал-Кадафи, председател на благотворителната фондация “Кадафи”. Сега, шест месеца след встъпването в длъжност на министър Паси, българските медици напуснаха затвора в Триполи и вече са на облекчен режим на задържане. Успех, скромно определен от либийската страна, като “висша воля”. Къде е сега България? Може би наистина е в голямата игра на “тихата политика”.

Диляна Гайтанджиева