Тази година три различни форми на леви модели бяха подложени на изпитанието на изборите. Във Франция, Германия и Швеция три варианта на социалната демокрация бяха и ще бъдат оценени от избирателите. Лейбъристите трябва да решат с кой европейски модел на социалдемокрация да се обвържат. Сега разполагаме с резултатите от изборите във Франция и Швеция.

Статичната, централизирана форма на социална демокрация, която се разви във Франция след победата на Митеран през 1981 г. беше категорично отхвърлена от гласоподавателите. Във френските синдикати има по-малко от 1 милион работещи членове. Френските синдикати организират огромни улични протести, които целят да повлияят върху държавното регулиране на пазара на работна ръка. Наложеното от правителството изискване за 35-часова работна седмица обаче не е предотвратило затварянето на заводи и не е повлияло върху постоянното високо ниво на безработицата. Някои представители на френската левица поставят под въпрос общата селскостопанска политика. Но за момента никой не се пита дали властващата от два века френска политическа теория за върховенството на държавата не поставя бариера за възстановяването на демократичните леви партии във Франция.

В неделя шведската социалдемокрация премина през изборното изпитание. В основата си промяната е от индустриалната социалдемокрация към информативната социалдемокрация. Това обаче не означава провал в производството, както и показва успеха на Волво, Ериксон и изтребителите Грипен. Шведската социалдемокрация обаче приема, че нито статизма, нито корпоративизма предлагат някаква защита от модерния, транснационален обмен на стоки, капитали, култура и хора. Премиерът Йоран Першон приватизира шведските пощи, за да ги направи конкурентноспособни в Европа. Училищата са независими от местната и държавна бюрокрация. Першон иска страната да се присъедини към еврозоната. По бреговете на Северно море се развива социална демокрация в информационната ера, която е уверена в себе си и е базирана върху идеята за постоянни реформи. Това помага на прогресивните политици да работят за висококачествени социални услуги.

В неделя най-голямата корпоративна социална демокрация в Европа ще бъде изправена пред изпитанието на изборите. Германската социалдемокрация се базира на намирането на компромиси между различните интереси на работодателите, синдикатите, църквите, местните правителства и екодвиженията. Различните сектори се опитват да се придвижат напред на базата на консенсуса, но те имат и значително право на вето. Ако в неделя спечели изборите Шрьодер знае, че трябва да реформира социалдемократичната практика в Германия, за да осигури работа на милионите безработни. Във Великобритания се заблуждаваме, че съществува един европейски модел на ляво управление и синдикално устройство, което може да бъде прехвърлено в страната. Време е британската левица да се откаже от старите си идеи и да започне да подкрепя идеята за реформизма в епохата на глобализацията. Лейбъристите трябва да проучат социалдемократичния модел на Северните държави, който предлага алтернатива на левите модели от 20-ти век, изчерпали интелектуалното си значение и вече неспособни да привличат гласовете на избирателите.

Денис Макшейн/Гардиън
В-к “Монитор”, 18 септември 2002г.